Приложение и механизъм на действие на чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС

  
Текстът на чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС попада в обхвата на Глава деветнадесета „а“ от с.з. Чрез разпоредбите й, в данъчното ни законодателство е въведен така нареченият „механизъм за обратно начисляване на ДДС“. Въвеждането му е в съответствие с Директива 2006/112/ЕО и се цели ограничаване и преодоляване на измами и злоупотреби с ДДС. Механизмът е приложим за доставки на стоки и услуги, описани в Приложение № 2 към глава 19 “а“, с място на изпълнение на територията на страната, по които данъкът е изискуем от получателя, регистрирано по ЗДДС лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
 
Приложение № 2 съдържа две части. В Част І са конкретизирани доставките на отпадъци - битови, производствени, строителни, опасни отпадъци от черни и цветни метали и отпадъци от черни и цветни метали с битов характер, както и услуги по добив, обработка или преработка на тези отпадъци. Дефинициите на отпадъците се съдържат в § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, т. 73 – т. 78.  В Част ІІ са изброени доставките на зърнени и технически култури, които не са обработени и преработени и са описани по съответния тарифен код от Комбинираната номенклатура, установена с Приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. Не представлява обработка пресяването, разфасоването или опаковането на стоките по част ІІ.
  
Режимът за обратно начисляване действа от 01.01.2007 г. за доставките на отпадъци, а за доставките на зърно е въведен от 01.01.2014г., като е с ограничен срок до 31.12.2018г.

 
Съгласно чл. 163г от ЗДДС, механизмът не се прилага за доставките на стоки и услуги по Приложение № 2, за които са налице условията по чл. 7, чл. 13, чл. 15, чл. 16 и чл. 28 от закона, или по-конкретно това са ВОД и ВОП, тристранните операции, вноса и износа на стоки.   

 
За да се приложи специалният ред на облагане и данъкът да е изискуем от получателя, трябва да са изпълнени едновременно следните условия:
- получателят по доставката да е регистрирано по ЗДДС лице;
- мястото на изпълнение на доставката да е на територията на страната;
- стоките и/или услугите, предмет на доставката да попадат в обхвата на Приложение № 2.
 
И тук е моментът да се отбележи, че пълнотата и на трите условия е задължително и е без значение обстоятелството дали доставчикът е данъчно задължено лице или не, нито пък дали е регистриран по ЗДДС или не е (чл. 82, ал. 5 от с.з.). Когато получателят по доставката не е регистриран по ЗДДС, данъкът е изискуем от доставчика - регистриран по ЗДДС и съгласно чл. 86, ал. 1 от с.з., той е длъжен да начисли 20% ДДС, като го посочи на отделен ред в данъчния документ (фактура или известие) и отрази документа в дневника за продажбите и справка-декларацията за съответния данъчен период.

 
Относно изискуемостта на данъка, чл. 163а, ал. 3, указва, че важат и се прилагат общите правила на закона по чл. 25, ал. 6 и 7 от ЗДДС, т.е. на датата на възникване на данъчното събитие, а при авансово плащане – на датата на получаване на плащането. След като е станал изискуем, данъкът се начислява от получателя по реда на чл. 163б от с.з., чрез извадане на протокол при следните два варианта:
 
1. Когато доставчикът е данъчно задължено лице (търговско дружество, ЕТ и т.н.), получателят съставя протокол по чл. 117, ал. 2 за всяка доставка по отделно в срок (чл. 117, ал. 3) не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем. Или казано по друг начин, протоколът следва да бъде издаден в 15 дневен срок от датата на възникване на данъчното събитие по доставката, а при авансовото плащане - в 15 дневен срок от датата на получаване на плащането. Издаденият протокол се включва в дневника за продажбите за съответния данъчния период, а задължителните му реквизити са конкретизирани в чл. 117, ал. 2 от ЗДДС.

 
2. Когато доставчикът не е данъчно задължено лице (такива са физическите лица), съгласно чл. 163б, ал. 1, т. 2 от ЗДДС данъкът се начислява от получателя чрез издаване на общ протокол за всички доставки. Той се издава на последния ден на съответния данъчен период и се отразява в дневника за продажбите за същия период. Данните, които трябва да се съдържат в протокола, са регламентирани в чл. 163б, ал. 2 от ЗДДС или:
1) номер и дата;
2) наименование и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС на лицето, което го издава;
3) данъчен период;
4) описание на стоките и услугите;
5) обща сума на покупните цени на стоките и услугите по т. 4 за данъчния период;
6) начислен данък за периода;
7) наименование и идентификационен номер по чл. 84 от ДОПК на доставчика на стоки по Приложение № 2, Част ІІ.

Впечатление прави текстът на т. 7, която се отнася конкретно за доставките по Част ІІ от приложението. В случай че доствачикът няма идентификационен номер за целите на ДДС, нито ЕИК от регистър БУЛСТАТ, а също и ЕИК от Търговския регистър, определен от Агенцията по вписванията, то получателят по доставката задължително трябва да има данни за ЕГН. В тази категория попадат физическите лица, производители на земеделска продукция.

 
Доставките по Глава 19 „а“ от ЗДДС са облагаеми и за тях регистрираните лица по закона имат право на приспадане на данъчен кредит, когато не са налице ограниченията на чл. 70 от с.з. и получените стоки и услуги ще се използват за облагаеми доставки. В случай че получателят ще използва стоките, както за облагаеми, така и за необлагаеми доставки, за него възниква правото на частичен данъчен кредит по чл. 73 от ЗДДС. Правото на данъчен кредит се упражнява от получателя чрез включване на протокола, издаден по чл. 163б от ЗДДС  в дневника за покупките за данъчния период, през който правото е възникнало или в някой от следващите 12 месеца.