Право на ползване на данъчен креди за гориво

Транспортното обслужване от местоработата до местоживеенето и обратно за целите на ЗДДС е доставка на услуга. Когато тази услуга е предоставена безвъзмездно от работодател на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, и е за целите на икономическата дейност на лицето тя не е приравнена на възмездна с изричната разпоредба на чл. 9 ал. 4 т. 1 от ЗДДС и за нея няма задължение за начисляване на данък. Въпреки че доставката е безвъзмездна за нея не важи ограничението по чл. 70 ал. 1 т. 2 от ЗДДС и правото на приспадане на данъчен кредит е налице ако тя се използва за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки и не попада в обхвата на другите ограничения по чл. 70 от закона.

 

Съгласно чл. 70, ал. 1 т. 5 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на придобити или внесени леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали. Разпоредбата не се прилага в случаите, изчерпателно изброени в ал. 2 от същия член.

 

В конкретния случай за да имате право на данъчен кредит за горивото на собствения лек автомобил следва да отговаряте на някое от условията, посочени в петте точки на чл. 70 ал. 2 от ЗДДС. Ако не отговаряте на нито едно от условията нямате право на данъчен кредит за горивото докато извършвате превоза със собствен лек автомобил.

 

Транспортното обслужване на работниците и служителите от местоживеенето до местоработата и обратно е социална придобивка по чл. 294 т. 3 от КТ и за целите на ЗКПО се третира като социален разход, предоставен в натура. Когато е предоставен с лек автомобил за него се дължи данък върху разходите на основание чл. 204 т. 2 от ЗКПО. Когато транспортът на работниците и служителите се осъществява с лек автомобил до трудно достъпни и отдалечени райони и без извършването на разхода данъчно задълженото лице не може да осигури осъществяването на дейността си разходът не се облага с данък върху разходите на основание чл. 210 от ЗКПО.

 

Ако разходът не отговаря на определението за социален разход, предоставен в натура съгласно т. 34 § 1 от ДР на ЗКПО той е данъчно непризнат като разход несвързан с дейността съгласно чл. 26 т. 1 от ЗКПО.

 

Ако съгласно разпоредбите на ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за доставката разходът за невъзстановимия ДДС е данъчно признат, само когато разходът за самата стопанска операция е данъчно признат.