Подаване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ

Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Конкретното предназначение според чл. 8, т. 1 от ЗУТ на поземлените имоти в урбанизираните територии или в отделни поземлени имоти извън тях може да бъде за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други.
 

За новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2 - месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Особеното тук е, че когато собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, е предприятие, в декларацията се посочва и отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ. Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ, а за жилищните имоти - данъчната оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ. При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи служителят на общинската администрация може да ползва и вещи лица (чл. 21, ал. 3 от ЗМДТ). 
 

С декларацията по чл. 14 от ЗМДТ се посочват важни за определянето на данъчната оценка на имота обстоятелства, като предназначение на имота, степен на изграденост на инфраструктура на имота, местоположение, индивидуални характеристики на имота. Служителят на общинската администрация проверява подадените декларации. Той може да иска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда - и чрез измерване на имота от техническите органи. Общинският съвет определя с наредба размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.
 

Важна е част 3 декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, която се попълва само за нежилищни имоти на предприятия и в която се попълва отчетната стойност на нежилищния имот. Съгласно §1, т. 17 от допълнителните разпоредби на ЗМДТ, отчетна стойност е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената / преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. В подкрепа на декларираната отчетна стойност може да се приложат счетоводни регистри, оборотни ведомости, счетоводен баланс, решения на собствениците на предприятието и други, имащи отношение към определяне на отчетната стойност на нежилищния имот.
 

Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ се подава при:

1. придобиване  на недвижим имот, вкл. предоставяне на право на управление върху държавен /общински имот

2. учредяване на право на ползване / концесия върху недвижим имот

3. промяна на  декларирано обстоятелство, което има значение за определяне на данъка

4. подаване на коригираща декларация за  деклариран имот

Срокът за подаване е двумесечен от придобиването на облагаем недвижим имот, вкл. предоставяне на право на управление  или учредяване на право на ползване / концесия върху такъв имот, съответно от промяна на обстоятелство, което има значение за определяне на данъка.
 

Към декларацията се прилагат копия на документ за собственост, платежен документ за внесен местен данък при придобиване на имущество, разрешение за ползване или удостоверение на въвеждане в експлоатация при ново строителство. 

Санкции са предвидени в чл. 123 от ЗМДТ за лицата, които не подадат декларация по чл. 14, не я подадат в срок, както и не посочат или невярно посочат данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък. Юридическите лица и едноличните търговци се наказват с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.