Пазаруване в Интернет с ваучери – предизвикателства при спазването на счетоводното и данъчно законодателство - част I

Настоящия материал е предоставен в отговор на засиления интерес от страна на абонатите на Портал Счетоводство по повод търговията в Интернет и възможността стоките и услугите да бъдат заплащани посредством закупуването на ваучери. Надяваме се с нашия професионален отговор да помогнем на читателите да вникнат и разберат целия механизъм на колективното пазаруване от Интернет сайтове посредством използването на закупени ваучери – служещи за разплащателно средство. Още в началото искаме да заявим, че едва ли бихме могли да обхванем всички разновидности на пазаруване на стоки и услуги, поради което нашите примери следва да се разглеждат като насочващи, а не като изчерпателни за определена конкретна фактическа обстановка. Също така сме наясно, че в значителна част от случаите крайният купувач е физическо лице, което не е търговец. Въпреки това, нашето изложение ще приеме, че всички участници в схемата за колективно пазаруване в Интернет са предприятия – данъчно задължени лица, за да може да илюстрираме коректните счетоводни записвания, които всяко едно предприятие следва да направи в зависимост от съответния етап на осъществяване на сделките. По този начин бихме могли да подобрим и начина на организиране на текущата счетоводна отчетност на предприятията в контекста на спазване изискванията на счетоводното законодателство и съответно на особеностите на материалния данъчен закон в лицето на Закона за данък върху добавената стойност. В случай че крайните купувачи не са предприятия, които да имат задължението да водят счетоводна отчетност и да начисляват ДДС, а представляват данъчно незадължени физически лица, то дадените от нас примери ще са напълно релевантни към останалите участници в схемата за колективно пазаруване в интернет, които се считат за предприятия по смисъла на Закона за счетоводството и съответно за данъчно задължени лица по смисъла на ЗДДС и ЗКПО.
 
Интернет – мястото, в което посредника среща купувача с продавача.
           
В началото, нека се запознаем с „мястото”, което представлява пазара, на който купувачите и продавачите се срещат, за да направят своя избор при закупуването на стоки и услуги. Пазаруването в Интернет отдавна навлезе в нашето ежедневие и все повече потребители се доверяват на него. Докато преди години подобно пазаруване се считаше за екзотика, с развитие на Интернет услуги и електронни разплащания, все по-често ще прибягваме до Интернет страниците, за да пазаруваме продукти и услуги, които в миналото единствено сме намирали в реален търговски обект. Настоящата статия е особено предназначена за онези, за които този „виртуален” начин на търговия се е превърнал в бизнес поведение, мания или просто начин на развлечение. Със сигурност в материала няма да дадем нашето мнение за предимствата и недостатъците на пазаруването във виртуалното пространство. Имайки предвид обаче, че пазаруването посредством използване на Интернет страница (уебсайт) за колективно пазаруване може да се оприличи като масово явление, пред участниците все повече възникват въпроси свързани както със самото счетоводно отчитане на взаимоотношенията между търговците, така и въпроси, касаещи начисляването и внасянето на дължимите косвени данъци в лицето на данъка върху добавената стойност (ДДС). Поради тези причини нашето виждане по въпросите ще засегне от една страна текущото счетоводно отчитане, а от друга страна разчетите на данъчно задължените лица с бюджета по отношение на дължимия данък върху добавената стойност.
 

 
При колективното пазаруване посредством закупуване на ваучери от интернет сайт бихме могли да разграничим следните три типа лица (участници):

1. Посредникът – собственика на интернет сайта;
2. Купувачът - крайният получател на стоката или услугата;
3. Продавачът на стоката или услугата.

Последователно в материала ще разгледаме особеностите, с които следва да се съобрази всеки един от тримата участници в схемата за пазаруване през уебсайтове. 

           
В пълния комплект от национални счетоводни стандарти (НСС), както и в приложимия за целта СС 38 – „Нематериални активи” липсват насоки по отношение на счетоводното отчитане на интернет сайтовете, притежавани от съответните предприятия. Съгласно параграф 3.2., буква „б” от СС 1 – „Представяне на финансови отчети” финансовите отчети, изготвени в съответствие с НСС се считат за достоверни и вярно и честно представят имущественото и финансово състояние на предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал, когато предприятието е избрало и прилага счетоводна политика в съответствие с МСФО за въпроси, които са нерешени в НСС. Ето защо в случая следва да прибегнем до принципните постановки на отчитане, залегнали в МСФО и по специално ПКР 32 – „Нематериални активи – разходи за интернет страници”, където е подчертано, че отчитащото се предприятие следва да признае интернет страницата като нематериален актив ако:
- Са изпълнени общите изисквания за признаване и първоначално признаване на нематериален актив по реда на МСС 38 – „Нематериални активи” (т.е. е вероятно, че предприятието ще получи очакваните бъдещи икономически ползи, свързани с актива и стойността му може да се определи надеждно);
- Предприятието демонстрира как Интернет сайта ще генерира приходи, като позволява извършване на заявки за покупки.

           
В случаите когато Интернет страницата не може самостоятелно да генерира приходи и служи единствено с цел да рекламира предприятието и/или да промотира неговите собствени продукти и услуги, всички разходи по създаването на такава Интернет страница следва да се признаят като текущ разход в момента на тяхното възникване (параграф 8 от ПКР – 32).
           
В разглеждания материал със сигурност отчитащото се предприятие – посредник ще генерира приходи от уеб сайта, под формата на заплащане на такса за ползване от страна на търговците, които ще могат да използват уеб сайта като платформа за електронна търговия. Поради тази причина разходите по създаването на уеб сайта следва да се капитализират и да формират първоначалната стойност на вътрешно създадения нематериалния дълготраен актив, при условие че са налице предпоставки за признаването и отчитането съгласно параграф 3.3 от СС 38 – „Нематериални активи” във връзка с прилагането на параграф 3.1. от същия национален стандарт.
           
Като цяло един актив следва да се квалифицира и признае като нематериален дълготраен актив, единствено след като:
- Отговаря на определението за нематериален актив. Съгласно параграф 2 от СС – 38, нематериални активи са онези установими (разграничими) нефинансови ресурси, придобити и контролирани от предприятието, които нямат физическа субстанция, са със съществено значение при употребата им и от използването, на които се очаква икономическа изгода. Видно от дадената дефиниция в стандарта – един уеб сайт напълно би покрил всичките изброени критерии (характеристики);
- Може надеждно да се оцени по време на придобиването му; и
- Предприятието може да докаже, че от използването на актива се очакват икономически изгоди.

           
По наше мнение, ясната дефинирана и конкретизирана техническа осъществимост на проекта да служи като уеб базирана платформа за електронна търговия от страна на ползвателите, от която предприятието ще черпи икономически ползи под формата на предоставяне на достъп до нея и наличието на документална проследяемост на всички разходи, необходими за създаване и завършване на този уеб сайт, са достатъчни условия направените разходи да се капитализират и да формират първоначалната оценка на дълготрайния нематериален актив. Единственото, което следва съобрази предприятието – посредник, е фактът, че всички разходи по вътрешното създаването на нематериален актив във фазата на изследователската дейност не следва да бъдат капитализирани, а следва да се отчитат като текущ разход в периода, за който се отнасят, тъй като предприятието на етапа на изследователската дейност не може безспорно да докаже, че е налице нематериален актив, водещ до генериране на бъдещи икономически изгоди. Казано по друг начин, по време на проучването, оценяването и търсенето на нови възможности за търговия (в случая за онлайн търговия), извършените от предприятието -  посредник разходи (ако има такива в случая), следва да се признават като текущи съобразно счетоводния принцип на начисляването. Дори в последствие във фазата на развоя (практическото прилагане на изследователската дейност), когато предприятието може да докаже начините на генериране на бъдещи икономически ползи от създаването на нематериалния актив и когато всички извършени от предприятието разходи се калкулират и капитализират в себестойността на вътрешно създадения дълготраен нематериален актив, извършените преди това разходи по време на фазата на изследователската дейност не се прибавят (не се включват) в първоначалната оценка на дълготрайния нематериален актив, а си остават текущо отчетени разходи в периода на възникването им.
           
           
За разходите, които се капитализират и които предприятието влага във връзка с определяне първоначалната стойност на вътрешно създадения нематериален актив, съобразно индивидуалния сметкоплан и утвърдената от ръководството счетоводна политика, предприятието може да направи следните примерни счетоводни записвания, които не следва да се разглеждат като задължителни, а които по-скоро представляват представата за добри счетоводни практики на автора:

1. За отчитане на направените преки разходи във връзка с изграждането на нематериалния актив.

Дебит с-ка Разходи по икономически елементи
Разходи за материали;
Разходи за външни услуги
Разходи за амортизации
Разходи за възнаграждения (заплати и осигуровки)
Разходи за командировки
Други разходи[3]

      Кредит с-ка Доставчици
      Кредит с-ка Парични средства (Каса или Разплащателна сметка)
      Кредит с-ка Персонал
      Кредит с-ка Разчети с бюджета (за социално осигуряване, за здравно осигуряване)
      Кредит с-ка Подотчетни лица
      Кредит с-ка Амортизация на ДА и други.
 
2. За отнасяне на направените разходи в себестойността (първоначалната оценка) на вътрешно създадения нематериален актив.

Дебит с-ка Разходи за придобиване на дълготрайни активи
      Кредит с-ка Разходи по икономически елементи
 
3. За признаване на ДНМА на база формираната му първоначалната оценка (себестойност).

Дебит с-ка Интернет сайт
            Кредит с-ка Разходи за придобиване на дълготрайни активи.
 
От гледна точка на своята дейност, посредникът не се явява нито купувач, нито продавач на стоките и услугите, чиито оферти са поместени на неговата Интернет страница. Неговите приходи се реализират посредством комисионните възнаграждения, които продавачите на стоки и услуги му дължат съобразно сключения между двете страни договорни споразумения. В този смисъл купувачите на стоки и услуги не трябва да очакват от посредника да им издаде документ (фактура, вкл. и фискален бон) във връзка с заявените покупки чрез използване на интернет сайта.
           
Основното задължение на посредника, произтичащо от договорното му отношение с продавача е да се отчита своевременно пред него за количеството, стойността и вида на продадените ваучери, както и да превеждат паричните средства от продадените ваучери, приспадайки от тази сума за себе си комисионното възнаграждение.

Пример:

           
Изходно положение: Посредник притежаващ Интернет страница за колективно пазаруване с ваучери е сключил договор с продавач на стоки/услуги, по силата на който за всеки продаден ваучер, продавача му дължи възнаграждение без вкл. ДДС в размер на 5% от номиналната стойност на продадените ваучери. Съгласно споразумението, посредникът е длъжен да се отчита пред продавача на последно число на месеца за всички продадени през текущия месец ваучери, а парите от продадените ваучери, намалени с дължимото комисионерско възнаграждение от 5% да превежда на 15-то число на следващия месец.
           
Фактическа обстановка: През месец май 2018 година посредник е продал ваучери от името на продавача на стоки/услуги на обща стойност 10 000 лева. За целта с дата 30 май 2018 година посредника издава фактура за неговото възнаграждение в размер на 600 лева с вкл. 20% ДДС (500 лева комисионна определена като 5% от 10 000 лв. и 100 лева дължим ДДС). На 15 юни 2018 година посредника превежда по разплащателната сметка на продавача сумата от 9 400 лева, представляваща разлика между стойността на продадените ваучери (10 000 лева) и дължимото комисионерско възнаграждение (600 лева).
           
Текущо счетоводно отчитане:
           
За отразяване на възникналите стопански процеси, посредникът прави следните счетоводни записвания:
           
Месец  май 2018 година

За продадените ваучери на купувачите:
Дебит сметка Разплащателна сметка в лева                                             -           10 000 лв.
            Кредит сметка Доверители                                                 -           10 000 лв.
            аналитична подсметка – съответния Продавач
           
За издаване на фактура[4] за дължимото комисионерско възнаграждение:
Дебит сметка Доверители                                                                            -           600 лв.
аналитична подсметка – съответния Продавач
            Кредит сметка Приходи от продажби на услуги               -           500 лв.
            Кредит сметка ДДС за продажбите                                               -           100 лв.
 
Месец юни 2018 година
           
За превеждане на паричните средства от продадените ваучери на 15.06.2018 година, след като посредникът е удържал от тях своето комисионерско възнаграждение:
Дебит сметка Доверители                                                                -           9 400 лв.
            Кредит сметка Разплащателна сметка в лева                   -           9 400 лв.
 

Пример.
           
Изходно положение: Купувач (търговско дружество) желае да закупи стоки за целите на своята независима икономическа дейност от Интернет сайт за колективно пазаруване. За целта на 17 юни 2018 година то закупува от Интернет страницата ваучери на стойност 12 000 лева като въпросната сума е платена с платежно нареждане от разплащателната сметка на дружеството. Същите са издадени с условие да бъдат упражнени пред продавача в срок до 31 юли 2018 година. В противен случай те се обезсилват и техният притежател няма да има възможност да придобие заявените стоки.
           
Фактическа обстановка: Закупените на 17 юни 2018 година ваучери не са употребени до датата, на която дружеството купувач изготвя своя междинен финансов отчет към 30 юни 2018 година. На 18 юли 2018 година купувачът закупува от продавача стоки на стойност 10 800 лева, за които купувача заплаща с ваучери. Към 31 юли 2018 година ваучери на стойност 1 200 лева не са използвани и съгласно условията им на издаване същите не се считат за платежно средство към продавача и се обезсилват.
           
Текущо счетоводно отчитане:
           
За отразяване на възникналите стопански процеси, купувача прави следните счетоводни записвания:
           
Месец юни 2018 година
           
За закупените ваучери на стойност 12 000 лева, платени на посредника от разплащателната сметка на дружеството:
Дебит сметка Други парични средства                               -           12 000 лв.
аналитична подсметка – ваучери на стойност 12 000 лв.
            Кредит сметка Разплащателна сметка в лева       -           12 000 лв.
                       
Към датата на изготвянето на своя междинен финансов отчет към 30 юни 2018 година ваучерите са налични в дружеството. От гледна точка на счетоводното законодателство платените средства в размер на 12 000 лева за закупуването на ваучери не представляват разход нито пък авансово плащане за заявените стоки. По своята същност ваучерите представляват заместител на парите в употреба, поради което тяхното представяне в текущите хронологични счетоводни регистри и финансови отчети следва да бъде като вид паричен еквивалент. Тъй като тяхното физическо съхранение се осъществява в самото предприятие, най-логично е дружеството, изготвящо своите финансови отчети на база НСС да ги представи в Баланса към 30.06.2018 година в Раздел В „Текущи (краткотрайни) активи”; група IV „Парични средства”; статия „в брой”.

Месец юли 2018 година
           
За закупените стоки, представляващи материални запаси за отчитащото се предприятие – купувач и платени с ваучери:
Дебит сметка Материали                                                    -             9 000 лв.
Дебит сметка Разчети за ДДС при покупките                   -             1 800 лв.
            Кредит сметка Други парични средства                 -           10 800 лв.
            аналитична подсметка – ваучери на стойност 10 800 лв.

Месец август 2018 година
 
Тъй като до края на месец Юли 2018 година ваучери на стойност 1 200 лева не са били използвани от предприятието – купувач, то същите се обезсилват. За целта в предприятието е съставен акт за брак, тъй като от активите (ваучерите) не се очакват бъдещи икономически ползи.
           
За бракуване на ваучерите на стойност 1 200 лева:
Дебит сметка Други разходи                                                            -           1 200 лв.
аналитична сметка – брак на парични еквиваленти
            Кредит сметка Други парични средства                 -           1 200 лв.
            аналитична подсметка – ваучери на стойност 1 200 лв.
 

Христо Досев, д.е.с