Отваряне на клон на малтийска фирма у нас за продажба на стоки на склад в България

В запитването не е посочено изрично, че стоките се транспортират до България от и за сметка на малтийското дружество, но от въпроса предполагам, че сме изправени пред тази хипотеза и затова ще разгледаме нея.
 
При положение, че малтийското дружество само закупува и транспортира от Малта или от друга държава членка на ЕС стоките, които ще съхранява и продава от склад в България, можем да приемем, че въпросното дружество транспортира стоки в рамките на своята икономическа дейност от територията на Малта до територията на старната.
 

За целите на данъчния режим по ДДС преместването на стоки между структурни подразделения на един и същ правен субект, установени на териториите на различни държави членки на ЕС, е приравнено на облагаема доставка.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от ППЗДДС за доставките на стоки между лице, установено на територията на държава членка и негови клонове или структурни звена, установени на територията на страната, както и доставките на стоки между лице, установено на територията на страната и негови клонове или структурни звена, установени на територията на друга държава членка, се прилагат общите правила на закона, регламентиращи режима на доставките.
      
Предвид описаната в запитването фактическа обстановка, можем да приемем, че малтийското дружество транспортира стоки в рамките на своята икономическа дейност от територията на Малта до територията на страната.   
        
Във връзка с това следва да се има предвид, че вътреобщностно придобиване /ВОП/ е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава-членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка /чл. 13, ал. 1 от ЗДДС/. Разпоредбата на ал. 3 на същата правна норма предвижда, че за възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност.
 
За да е приложим режимът, установен за ВОП в случаите на чл. 13, ал. 3 от ЗДДС, следва да са налице кумулативно следните условия:
- лицето е регистрирано за целите на ДДС в държава-членка, от която са изпратени/транспортирани стоките;
- стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от лицето в рамките на неговата икономическа дейност в тази държава членка; 
- лицето изпраща или транспортира стоките от територията на държавата членка до територията на страната, за целите на икономическата си дейност на територията на страната;
- транспортът е от или за сметка на лицето;
- лицето е данъчно задължено (извършва независима икономическа дейност), като може да е регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС на територията на страната.

При наличие на гореизброените условия лицето осъществява ВОП на територията на страната и същото е придобиващ по ВОП по чл. 13, ал. 3 от ЗДДС.

Трансферът на стоки, попадащ в хипотезата на чл. 13, ал. 3 от ЗДДС, не е свързан с прехвърлянето на собственост върху тези стоки или фактическото им получаване от друго лице. Най-често това са случаите, при които лице, регистрирано в държава - членка, трансферира от територията на същата до територията на страната стоки, които ще влага в производство чрез мястото си на стопанска дейност в страната, или същите са предназначени за извършване на доставки с място на изпълнение на територията на страната, например от постоянен обект в България.

По силата на чл. 63, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие при вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 3 от ЗДДС възниква на датата, на която приключва транспортът на стоките на територията на страната.

Във връзка с това дружеството следва да издаде протокол по чл 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и да отрази издадения протокол в дневниците по чл. 124 от закона като ВОП.
 
Също така във връзка с данъчното третиране по ЗДДС на продажбата на стоки от чуждестранно лице, наело склад в България, следва да имате предвид и  нормите за регистрация по ЗДДС.
 
Така  съгласно чл. 95, ал. 1 и 2 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което:
- е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 /чл. 95, ал. 1/,  или
 - не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12, различни от тези, по които данъкът е изискуем от получателя /чл. 95, ал. 2/.

В  § 1, т. 10 и 11 от ДР на ЗДДС са дадени легални дефиниции на понятията „лице, установено на територията на страната” и „постоянен обект”.

По смисъла на § 1, т. 11, "Лице, установено на територията на страната" е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната.

"Постоянен обект", съгласно § 1, т. 10 е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница /фабрика/, магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение /собствено, наето или ползвано на друго основание/ или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
 
Предвид обстоятелството, че малтийското дружество възнамерява да наеме склад в България, от горепосочените разпоредби следва, че ще има постоянен обект  съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС и следва да се регистрира по ЗДДС и България.
 
Естествено малтийското дружество може да открие клон в България. Във връзка с данъчно- правното третиране на клона следва да имате предвид следното. 
 
Вписването на клон на чуждестранен търговец не води до възникване на нов правен субект, а само на обособена в териториално и организационно отношение негова част. Това означава, че клонът не притежава обособено имущество, различно от това на неговия принципал, но може да влиза в правоотношения с трети лица и да бъде контрагент по сделки, но с уточнението, че правата и задълженията по така сключените договори възникват направо в патримониума на търговеца. Затова и фирмата, под която се вписва, включва фирмата на търговеца и добавката „клон”, респективно „клон на чуждестранен търговец” (КЧТ).

Независимо, че клонът на чуждестранно юридическо лице не е самостоятелен правен субект, същият следва да води свои собствени търговски книги и счетоводство.

Предвид това, че двете части на предприятието не са отделни правни субекти, намират се в различни държави със специфични изисквания от гледна точка на създаваните документи, наименованието и видът на издаваните между тях документи не са конкретно регламентирани. Те могат да бъдат индивидуализирани чрез различни наименования - протокол, справка, вътрешно известие и др., като задължително условие е да отразяват вярно документираната операция.
 
В заключение следва да отбележим, че малтийското дружество независимо дали ще регистрира клон или не подлежи на регистрация по ЗДДС в България и за продадените стоки с място на изпълнение в България дължи да начисли ДДС.

На следващо място следва да имате предвид, че малтийското дружество може да реализира и място на стопанска дейност (МСД) в България и съответно печалбата на това МСД да подлежи на облагане съгласно ЗКПО, но такива въпроси няма поставени в запитването и затова няма да я разглеждаме подробно тук тази хипотеза.    
 

Още за ВОП:

Нормативна рамка