Отразяване на услуги към клиенти от ЕС и от трети страни

Отразяването на фактурите в дневниците за продажби е правилно. Доставките на услуги с място на изпълнение извън страната, предоставени на данъчно задължени лица от трети страни, се отразяват в колона 23, а на ДЗЛ от ЕС в колона 22 и VIES декларацията. Текстът на фактурата към немския клиент е правилен.

Що се отнася до статута на лицата, следва да се ръководите от правилата заложени в чл. 18 на Регламент 282/2011. Регламентът определя кога можем да считаме едно лице за данъчно задължено лице, като поставя различни условия за лицата установени в ЕС и тези установени извън ЕС.

Чл.18 пар.3 от Регламента определя:
3.  Освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността;
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
 
Видно от текста е, че не е задължително да изисквате от клиентите си от трети страни официален документ, че са данъчно задължени лица. Всяко разумно доказателство би свършило работа. В случая, ако работите с редовни клиенти, те биха Ви съдействали да Ви предоставят доказателства, но Вие можете и сами да откриете такива в търговските регистри на различните държави.
 
По казуса с израелската фирма с техен клиент, установен в ЕС, чл 21 ал 2 от ЗДДС определя, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Второто изречение от същата норма определя, че когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Тъй като в случая става въпрос за IT услуги най-вероятно няма как услугите да се свържат с постоянен обект в ЕС. Ето защо, мястото на изпълнение на доставката, ще се определи по реда на изречение първо и ще е там, където получателят е установил своята независима икономическа дейност. 

Ако извършвате услуги само към данъчно задължени лица, нямате други задължения за регистрации и задължения. Такива бихте имали, ако клиентът е данъчно незадължено лице, установено в ЕС /няма валиден VAT/.

С уважение:

Още за чл 21 ал 2 от ЗДДС:

Нормативна рамка

ЗДДС

Регламент 282/2011

Директива 86/560/ЕИО