Отразяване на покупка през български ДДС номер и последваща продажба през словенски ДДС номер

В зададеният въпрос има извършени няколко доставки:
- Между българската фирма, български ДДС номер и Германската фирма;
- Между българската фирма с български ДДС номер и българската фирма с ДДС от Словения;
- Между българската фирма и фирма от Египет.

По първата доставка се извършва ВОП между българската фирма с български ДДС номер и германската фирма, на основание чл. 62, ал.2 от ЗДДС, защото стоките са придобити от фирмата с българският ДДС номер. На основание чл. 62, ал. 3 Алинея 2 не се прилага, когато лицето разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. На основание чл. 62, ал. 3 от ЗДДС не е налице ВОП в България, ако фирмата разполага с доказателства, че ВОП на стоките от Германия е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им, т.е. стоките са пристигнали и са обложени в Словения.

При втората доставка има прилагане на режим складиране на стоки до поискване.

Режим „Складиране на стоки до поискване“ се отнася за случаите, в които данъчно задължено лице изпраща или транспортира стоки, които са част от неговите стопански активи от Германия до склад в друга държава членка - Словения - и тези стоки са предназначени за  българското данъчно задължено лице, което има данъчна регистрация по ДДС в Словения.

Този извод се основава на факта, че са изпълнени разпоредбите на  чл. 15а, ал. 2 от ЗДДС.
1. стоките са изпратени или транспортирани от данъчно задълженото лице за негова сметка от територията на една държава членка Германия до територията на друга държава членка с цел извършване на последваща доставка на друго данъчно задължено лице в държавата членка, в която стоките са пристигнали или превозът им е завършил;
2. наличие на договор между двете данъчно задължените лица (посочени в т. 1 – лицето, което прехвърля стоките и лицето, за което стоките са предназначени), в който е предвидено прехвърляне (на по-късен етап) на правото на собственост или на всяко друго право на разпореждане със стоките като собственик. Ако няма такъв договор, следва да се сключи между българската фирма с българският ДДС номер и българската фирма с ДДС номер в Словения.
3. данъчно задълженото лице, което прехвърля стоките, не е установено и няма постоянен обект на територията на държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва; От фактите по казуса приемам, че това изискване също е изпълнено за българската фирма с български ДДС номер. Тя е наела склад за временно ползване в Словения.
4. данъчно задълженото лице, за което стоките са предназначени да бъдат доставени, е идентифицирано за целите на ДДС в държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва, и неговият идентификационен номер по ДДС, издаден му от тази държава членка, е предоставен на данъчно задълженото лице, посочено в т. 3, към момента, в който започва изпращането или транспортирането на стоките;
5. идентификационният номер по ДДС на данъчно задълженото лице, посочено в т. 4, издаден му от държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва, е включен във VIES-декларация за данъчния период на изпращането или транспортирането на стоките от данъчно задълженото лице, което е изпратило стоките, т.е. от българската фирма с български ДДС номер.
 
По третата доставка износ от Словения до Египет  е налице доставка, извършена  от българската фирма, но с ДДС номер издаден в Словения и тази доставка с попада под режима на данъчно облагане на Словения.

В тази хипотеза е следва да се приложи чл. 125, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС, както и да се води отчет за тези доставки по чл. 119 от ЗДДС.
 

С уважение:

Още за ДДС номер:

Нормативна рамка

ЗДДС