Отчитане на разходи за Интернет страница

Често в счетоводната практика възниква въпросът дали дадена стопанска операция следва да се отчете като актив или като разход. Съгласно действащите счетоводни стандарти, както МСС така и НСФОМСП, актив се признава само тогава, когато са изпълнени едновременно всички условия за признаване на актив съгласно приложимия счетоводен стандарт. Дори и едно от условията да не е изпълнено, стопанската операция се отчита като разход в периода, в който той е извършен. В случая с интернет страницата следва да се изследват критериите за признаване на дълготраен нематериален актив съгласно СС 38 Нематериални активи. В тази връзка е и Разяснение 32 Нематериални активи — разходи за интернет страници на Постоянния комитет по разясненията (ПКР 32).
 

Основен критерий, който се изследва при признаването на разходите за интернет страница като нематериален актив е генерирането на икономическа изгода. Счита се, че предприятието може да удовлетвори изискването да демонстрира как интернет страницата ще генерира вероятни бъдещи икономически изгоди в съответствие с изискванията на стандарта, когато тя е в състояние да генерира приходи, включително преки приходи, като позволява извършване на заявки за покупки. Това са най-често случаите на интернет страници на онлайн магазини или такива за автоматизирани заявки за покупки. Ако интернет страницата е създадена единствено или предимно с цел реклама на предлаганите стоки и/или услуги, независимо че може да дава конкретна информация за условия на доставка, стокови наличности, технически параметри и документация на продуктите не може да се счита, че тя генерира икономическа изгода в достатъчна степен за признаването й като актив и следва да се признае като текущ разход в момента на възникването му. Няма да се спираме на останалите критерии в определението за нематериален актив като установимост и контрол, тъй като за удовлетворяването им няма специфични изисквания, които касаят разходите за интернет страници.
 

Относно полезния живот на интернет страница призната за счетоводни цели като ДНМА ПКР 32 препоръчва възможно по-кратък срок. Преобладаващото мнение на софтуерни специалисти е, че софтуерът на една интернет страница се нуждае от основна преработка след около 2-3 години.
 

Независимо дали интернет страницата се отчита като разход или като дълготраен актив разходите за хостинг не се капитализират, а се отчитат като текущ разход за периода, за който се отнасят.
 

За целите на ЗКПО е приложимо определението за данъчен дълготраен нематериален актив съгласно чл. 51 от ЗКПО и в него липсва критерият “икономическа изгода”. По тази причина разходите за интернет страници са данъчен дълготраен нематериален актив винаги, когато стойността им е равна или превишаваща 700 лв. или стойностния праг на същественост в счетоводната политика на предприятието, ако той е по-нисък, независимо дали са създадени само с рекламна цел или за ефективни продажби. Тъй като интернет страницата представлява основно софтуер тя попада в категория ІV с пределна годишна данъчна амортизационна норма от 50%. Когато за счетоводни цели разходите за интернет страница се признават като текущ разход възниква намаляема временна разлика и при изпълнение на условията по МСС/СС 12 Данъци от печалбата за нея се признава актив по отсрочени данъци.