Особености при определяне на облагаемия доход на физически лица земеделски стопани

Правният статут на земеделските стопани се съдържа в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Най-общо, съгласно чл. 1 от ЗПЗП, той урежда държавното подпомагане на земеделските стопани, включително земеделските производители. Според §. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПЗП земеделски производители са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП към Министерството на земеделието и храните се създава и поддържа регистър на земеделските стопани.
 
 
Регистрираните земеделски стопани по смисъла на ЗПЗП се ползват с редица форми на подпомагане, имащи характер на държавни помощи.

Доходите на физическите лица земеделски стопани се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Доходите на регистрираните земеделски стопани се формират от извършваната от тях стопанска дейност и от държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейски фондове.
 
От гледна точка на облагане на доходите по ЗДДФЛ, физическите лица – земеделски стопани могат да се разделят на три категории:
1. Земеделски стопани, които са регистрирани като еднолични търговци;
2. Земеделски стопани, които не са търговци по смисъла на Търговския закон или не са избрали да се облагат по реда, предвиден в ЗДДФЛ за едноличните търговци;
3. Земеделски стопани, които са избрали да се облагат по реда предвиден в ЗДДФЛ за едноличните търговци.
 

Физическите лица – земеделски стопани, които са регистрирани като еднолични търговци, определят облагаемия си доход по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ и се облагат с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ.
Облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) данъчна печалба. Облагаемият доход за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и на ЗЗО.

Данъчната ставка на данъка върху общата годишна данъчна основа е 15 на сто.

Годишна данъчна декларация (ГДД) за облагане доходите на физическите  лица еднолични търговци (по чл. 50 от ЗДДФЛ) се подава в срок до 30 април на следващата година. Дължимият данък се заплаща в същия срок. При подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ по електронен път до 31.03. на следващата година може да се ползва и отстъпка 5 на сто от дължимия данък за довнасяне по ГДД, но не повече от 1 000 лв, при условие че нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията и данъкът е платен до 30.04. на следващата година.
Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗДДФЛ едноличните търговци заедно с ГДД представят и годишен отчет за дейността.
 
Данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лицата, регистрирани като земеделски стопани, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията на ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък, под формата на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани (чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ). Данъчното облекчение, не се прилага по отношение на: предприятия в затруднено положение; данъчно задължени лица, представляващи големи предприятия; инвестиции в напояване; данъчно задължени лица, които не са изпълнили решение на Европейската комисия за възстановяване на получена неправомерна и несъвместима държавна помощ и не са възстановили изцяло помощта (чл. 48, ал. 7 от ЗДДФЛ).
 
Авансови вноски за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се правят при данъчна ставка 15 на сто и при условията, и по реда на ЗКПО. Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица правят месечни или тримесечни авансови вноски за корпоративния данък, на базата на прогнозна данъчна печалба за текущата година. Тримесечни авансови вноски правят данъчно задължени лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година превишават 300 000 лв., но не превишават 3 000 000 лв. Месечни авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година превишават 3 000 000 лв.

Декларация за дължим авансов данък по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО се подава по тримесечия от земеделските стопани – еднолични търговци.
 

Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица като земеделски стопани, които не са търговци по смисъла на Търговския закон или не са избрали да се облагат по реда, предвиден в ЗДДФЛ за едноличните търговци (на основание чл. 29а от ЗДДФЛ), се определя, като придобитият доход се намалява с нормативно-признати разходи за дейността, както следва:
- 60 на сто за доходи, придобити от дейността на физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност;
- 40 на сто за доходи, придобити от дейността на физически лица, за производство на преработени или непреработени продукти от селско стопанство (включително от продажба на произведена декоративна растителност), от горско стопанство (включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове), от ловно стопанство и от рибно стопанство.

Нормативно-признатите разходи се приспадат от придобития през годината доход от стопанска дейност, включително и доходите под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейски фондове, свързани с дейността. Не е необходимо нормативно-признатите разходи да  са документално обосновани, защото те са законово определени.
 
Във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, следва да се има предвид, че доходът се смята за придобит на датата на:
1. плащането - при плащане в брой;
2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;
3. получаването на престацията - за непаричен доход.
 
Данъчната ставка на данъка върху общата годишна данъчна основа е 10 на сто.
 
Годишна данъчна декларация (ГДД) за облагане доходите на физическите  лица (по чл. 50 от ЗДДФЛ) се подава в срок до 30 април на следващата година. Дължимият данък се заплаща в същия срок. При подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ по електронен път до 31.03. на следващата година може да се ползва и отстъпка 5 на сто от дължимия данък за довнасяне по ГДД, но не повече от 1 000 лв, при условие че нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на декларацията и данъкът е платен до 30.04. на следващата година.

Физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, които подлежат на облагане по реда на чл. 29, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДФЛ, дължат авансов данък по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ. Когато платецът на доходите не е предприятие или самоосигуряващо се лице, както и когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на авансовия данък се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода. Срокът за внасянето на данъка е до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода.
Авансовият данък се изчислява върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход (чл. 43, чл. 1 от ЗДДФЛ).
 
Лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност дължат авансово данък за доходи от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, след като облагаемият доход на лицата от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 7,920.00 лв (чл. 43, ал. 2 от ЗДДФЛ).
 
Декларация дължим авансов данък по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО се подава по тримесечия от земеделски стопани – физически лица, които сами определят и внасят дължимия авансово данък за доходите си от стопанска дейност.
 

Съгласно чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ физическите лица, регистрирани като земеделски стопани могат да изберат доходът от стопанската им дейност да се облага по реда предвиден за едноличните търговци. Правото на избор се упражнява чрез подаване на декларация по образец до 31 декември на предходната година (чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ). Тази декларация подават физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, не са и регистрирани като еднолични търговци, но са избрали да се облагат като еднолични търговци, т.е. законът ги приравнява на еднолични търговци и те прилагат Закона за счетоводството.
Декларацията се подава от данъчно задължените лица или от техен упълномощен представител в териториалната дирекция на НАП по постоянен адрес на физическото лице – регистриран земеделски стопанин. Декларацията може да се подаде и чрез  лицензиран пощенски оператор.

Следва да се има предвид, че съгласно § 1, т. 56 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, доход от стопанска дейност на физически лица за целите на чл. 29а от ЗДДФЛ е доходът от дейността за производство на преработени или непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност.

Редът на облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, избран от лицата по чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ, се прилага за срок, не по-кратък от 5 последователни данъчни години. (чл. 29а, ал. 3 от ЗДДФЛ).
Например, ако до 31.12.2014 година е подадена декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ за упражняване правото на избор за облагане с данък върху годишната данъчна основа, то този ред на облагане се прилага до 2019 година включително.
 
Трябва да се отбележи, че за разлика от едноличните търговци, физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, които са избрали да се облагат по реда за еднолични търговци, не могат да ползват преотстъпване на данък по реда на ЗКПО, съгласно чл. 48, ал. 7 от ЗДДФЛ.
 
Подобен избор от физически лица, регистрирани като земеделски стопани да се облагат като еднолични търговци се прави, когато разходите, които се понасят са значителни и документално обосновани, и е целесъобразно облагането по реда за еднолични търговци. От реализираните приходи ще може да се приспаднат реално понесените разходи, а не нормативно-признатите разходи.
 
Неудобството е необходимостта от всеобхватна и достоверна счетоводна отчетност във връзка с изискванията на Закона за счетоводството, както, и че този ред на облагане се прилага за най-малко 5 последователни години.