Организиране на отчитането на разходите във връзка с производство на мед и пчелни продукти и определяне себестойността им

Още за СС 41:

Заприхождаване на селскостопанска продукция, продадени на цена по-ниска от разходите за транспорт

Производството на мед и пчелни продукти е свързано с управление на биологични активи (пчелни семейства), което според параграф 5 от МСС 41 Земеделие и 2 от СС 41 Селско стопанство е селскостопанска дейност. А параграф 5, т. 1 от СС 41 изрично постановява предприятията, чиито предмет на дейност е селско стопанство, да предоставят диференцирано информация за растениевъдство и животновъдство. За да се реализира това изискване на стандарта, трябва да се направи подходяща организация на счетоводно отчитане и се създадат подходящи счетоводни сметки за отчитане на операциите и процесите, присъщи на производството на мед и пчелни продукти. Както всяко едно производство, така и производството на мед и пчелни продукти, е свързано с извършването на разходи. Първо, разходите следва да се отчетат като разходи според тяхната икономическа същност по сметките от гр. 60 Разходи по икономически елементи. След това трябва да се отнесат по сметка от гр. 61 Разходи за дейността. Подходящо е това да бъде с/ка Разходи за животновъдство, подсметка Разходи за производство на пчелни продукти, аналитична сметка Разходи за производство на пчелни продукти от пчелин „А“. Сметката от гр. 61 Разходи за дейността, подсметка Разходи по производство на пчелни продукти, аналитична сметка Разходи за производство на пчелни продукти от пчелин „А“ се дебитира при отнасяне по функционално предназначение на разходите от гр. 60 Разходи по икономически елементи и се кредитира при разпределението на разходите и включването им в себестойността на отделните пчелни продукти, като за целта се създават отделни сметки за разходите, отнесени в себестойността на отделните пчелни продукти – с/ка Разходи за производство на мед, с/ка Разходи за производство на восък и т н.

Кредитирането на сметка Разходи за производство на пчелни продукти от пчелин „А“ трябва да стане, след като се добият всички пчелни продукти през стопанската година. Важен факт при отчитането на разходите за производството на мед и пчелни продукти е този, че производствени цикъл на създаването на пчелния мед и пчелните продукти обхваща периоди, които попадат в две календарни години. Част от разходите, които се правят през календарната годината, е методически правилно да се отнесат в себестойността на добитите продукти през нея, а друга част - да се включат в себестойността на получения мед и пчелни продукти през следващата година. Методически правилно е разходите, които се правят от м. март до прибирането на цялото количество пчелни продукти от кошерите (края на юли или началото на август), да се включат в себестойността на добития мед и другите пчелни продукти през годината, а разходите, които са направени след това да се представят в годишния финансов отчет като незавършено производство и да се отнесат към себестойността на пчелните продукти, които ще бъдат добити през следващата календарна година.  

Трудностите, които възникват за счетоводната практика при опитите да се определи себестойността на пчелния мед и пчелните продукти са причинени от следните факти:
1. В МСС 41 Земеделие и СС 41 Селско стопанство няма постановена методика, която да се прилага при определяне на себестойността на селскостопанската продукция.
2. Селскостопанската продукция е извън обхвата на МСС 2  Материални запаси, параграф 2, подточка „в“ и СС 2 Стоково-материални запаси, параграф 1, подточка „в“.
3. Пчелния мед не е единствения продукт, който се получава от производствения процес. Задължително, при придобиването на меда се произвежда и восък, независимо каква технология се прилага при извличането на меда от восъчните пити. Или в случая може да се говори за производството на два взаимосвързани продукта (и восъкът, и медът са със значима стойност). Ако обаче, освен пчелен мед и восък се добиват и пчелен прашец, и пчелен клей, то взаимосвързаните продукти стават повече и въпросът за правилното изчисляване на себестойността на меда и останалите пчелни продукти става доста сложен.
4. За всички продукти, произвеждани от пчелното семейство, е необходима допълнителна обработка, за да добият съответния търговски вид и да може да се продадат.

В счетоводната теория и практика са известни няколко такива бази – натурално измерените количества на взаимосвързаните продукти, продажната цена на взаимосвързаните продукти и коефициенти, разработени от ескперти. Като примерна база в МСС 2 е предложена базата „относителна стойност на приходите от продажбите на продукцията.“ Но по наше мнение, това не е много подходящо при определяне на себестойността на пчелен мед и пчелни продукти, тъй като цените на тези продукти подлежат на промяна и ако цялото количество продукция не е продадено към края на годината, не може да се счита, че бъдещите продажби ще се реализират по тези цени. Освен това цената на пчелния мед и другите пчелни продукти отразява и направените разходи за тяхната обработка след разделителната точка на съвместния производствен процес и следователно трябва да бъдат извадени от продажната цена. А това излишно ще усложни работата на счетоводителя.