Осчетоводяване на протокол по чл. 117 и отразяване в ГДД

Явно в случая става въпрос не за непризнат данъчен кредит, а за начислен данък за безвъзмездна услуга, която е приравнена на възмездна на основание чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, тъй като е свързана с лично ползване на стока, за която частично или изцяло е приспаднат данъчен кредит. Щом сумата на данъка няма да бъде възстановена от ползвателя на актива, тя следва да се отчете като счетоводен разход по същия начин, по който са отчетени и разходите за личното ползване на автомобила, във връзка с които е начислен данъкът.
 
Данъчното третиране по ЗКПО на счетоводния разход за ДДС е идентично с третирането на самия разход, във връзка с който е начислен данъкът и са възможни няколко хипотези. Ако автомобилът е ползван от лице извън кръга от лица, посочени в чл. 204 ал. 1 т. 4 от ЗКПО (наети лица и собственици, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква „и” от ДР на ЗДДФЛ), както и когато автомобилът не е ползван за служебни цели, а само за лични нужди, разходът може да се третира като доход от трудови правоотношения, когато ползвателят се намира в трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ с предприятието и следва да се обложи с данък и осигуровки по този начин. В този случай разходът е данъчно признат за целите на ЗКПО. Ако ползвателят е акционер, съдружник или лице, свързано с тях разходът би могъл да се третира и като скрито разпределение на печалба. В този случай разходът е данъчно непризнат на основание чл. 26, т. 11 от ЗКПО.
 
Ако автомобилът е ползван освен за лични нужди и за служебни цели от наето лице или от собственик, упражняващ личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква „и” от ДР на ЗДДФЛ и предприятието е избрало да прилага облекчения режим за облагане на този вид разходи с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО, за всички разходи във връзка с личното ползване на автомобила се дължи данък върху разходите. В тази сума се включват както самите счетоводни разходи, отчетени във връзка с ползването, така и разходът за ДДС, начислен върху тези разходи. Данъчната основа се определя по реда на чл. 215а, ал. 2 от ЗКПО и в този случай данъчно признати са както обложените разходи, така и данъкът върху тях.

С уважение: