Корекция на ползван данъчен кредит при увеличаване на финансов резултат

Последващите счетоводни оценки (преоценки и обезценки) на материални запаси, които за целите на ЗДДС се третират като стоки, не са основание за извършване на корекции на ползван данъчен кредит. Корекции на ползван данъчен кредит на основание чл. 79 от ЗДДС се извършват само при унищожаване, липса или бракуване нна стоката. Тъй като въпросните резервни части най-вероятно не представляват дълготрайни активи по смисъла на §1, т. 83 от ДР на ЗДДС разпоредбите на чл. 79а от ЗДДС са неприложими и не се извършва корекция при последваща доставка на стоката, която е без право на данъчен кредит.
 
За целите на корпоративното подоходно облагане и на основание чл. 34, ал. 1 от ЗКПО приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Тези приходи и разходи формират данъчна временна разлика и се признават по реда на чл. 35 от закона при отписване на съответния актив или по особения ред на ал. 2 на принципа първа входяща – първа изходяща за всеки конкретен вид материални запаси. Този ред за данъчна регулация е приложим, ако приходите и разходите не подлежат на регулиране по особения ред на глава четвърта от ЗКПО „Предотвратяване на отклонение от данъчно облагане”.
 
Тъй като в случая става въпрос за сделки между свързани лица ще са приложими разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО, когато условията по сделките се отличават от условията между несвързани лица и това оказва влияние върху данъчната основа. Същевременно покупката на материали от свързано лице по цени, които значително превишават пазарните, в определени случаи и съобразно конкретните обстоятелства може да се третира като скрито разпределение на печалба. Във всички случаи за данъчни цели сделките между двете лица – българската дъщерна компания и белгийската компания – майка, следва да се разглеждат в тяхната цялост, а не като отделни елементи и ако в резултат от тази дейност българското дружество реализира норма на печалба, която не се отличава значително от нормата на печалба, която се реализира в бранша от същите или сходни сделки между несвързани лица, не би следвало да има проблеми в данъчен аспект. Във всички случаи обаче тези обстоятелства следва да бъдат доказани в последващо контролно производство. В описаната ситуация бихме могли да препоръчаме да се разработи адекватна политика за трансферно ценообразуване в групата, която да минимизира риска от данъчни санкции, свързани с отклонение от данъчно облагане.

С уважение: