Определяне на дължим корпоративен данък при грешки във възнаграждения, осигуровки и командировъчни
Отговор, предоставен отЕлена Илиева
Въпрос:
Българско дружество, извършващо услуги на територията на държава членка, командирова работници в съответната държава. В много от случаите продължителността на командировките е за повече от 30 дни. Работниците се осигурят по българското законодателство. На това основание българското дружество начислява и плаща заплати, осигуровки и командировъчни за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Поради липса на издадено А1 за работа в чужбина, през 2020 г. е издадено задължително предписание от НОИ да бъдат предприети действия относно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на работниците на дружеството за 2018 г. и 2019 г. Посочено е, че осигурителят следва да подаде данни с декларация образец 1 с код „Заличаване“, съгласно Наредба номер Н-829.12.2005 г. През м. 12.2020 г. е издаден протокол от НАП във връзка със задължителните предписания от НОИ. Направена е проверка на заличените данни с декларация образец 1 и корекция на данните с декларация образец 6. Заличаването на посочените в предписанието данни е направено през 2020 г. Не са заличени или коригирани данните за ДОД. Към края на 2020 г., както и към момента сумата на внесените осигуровки не е възстановена от НАП. Очаква се това да се случи през 2021 г. При така посочената обоснова какво следва да направи дружеството във връзка с изчисляване на печалбата и определяне на дължимия корпоративен данък за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Трябва ли да се направи корекция на печалбата и дължимия корпоративен данък, респективно да се направи корекция на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 и 2019 г. Как следва да се случи това? Може ли да се приложи чл. 75, ал.3, второ изречение от ЗКПО – във връзка с чл.81 от ЗКПО? В случай, че корекции се допускат само в текущата година (2020 г.), как трябва да се отчетат начислените през минали години осигуровки: като отчитане на счетоводна грешка, като документално необосновани разходи (след заличаването на данните реално няма на какво основание да се начислят осигуровките) или по друг начин. Разходът за заплата и разходът за командировки остават ли признати разходи за данъчни цели (те са начислени и изплатени в съответните периоди на 2018 и 2019 г.)? Моля да изясните, както данъчното третиране, така и счетоводното отчитане.
Българско дружество, извършващо услуги на територията на държава членка, командирова работници в съответната държава. В много от случаите продължителността на командировките е за повече от 30 дни. Работниците се осигурят по българското законодателство. На това основание българското дружество начислява и плаща заплати, осигуровки и командировъчни за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Поради липса на издадено А1 за работа в чужбина, през 2020 г. е издадено задължително предписание от НОИ да бъдат предприети действия относно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на работниците на дружеството за 2018 г. и 2019 г. Посочено е, че осигурителят следва да подаде данни с декларация образец 1 с код „Заличаване“, съгласно Наредба номер Н-829.12.2005 г. През м. 12.2020 г. е издаден протокол от НАП във връзка със задължителните предписания от НОИ. Направена е проверка на заличените данни с декларация образец 1 и корекция на данните с декларация образец 6. Заличаването на посочените в предписанието данни е направено през 2020 г. Не са заличени или коригирани данните за ДОД. Към края на 2020 г., както и към момента сумата на внесените осигуровки не е възстановена от НАП. Очаква се това да се случи през 2021 г. При така посочената обоснова какво следва да направи дружеството във връзка с изчисляване на печалбата и определяне на дължимия корпоративен данък за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Трябва ли да се направи корекция на печалбата и дължимия корпоративен данък, респективно да се направи корекция на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 и 2019 г. Как следва да се случи това? Може ли да се приложи чл. 75, ал.3, второ изречение от ЗКПО – във връзка с чл.81 от ЗКПО? В случай, че корекции се допускат само в текущата година (2020 г.), как трябва да се отчетат начислените през минали години осигуровки: като отчитане на счетоводна грешка, като документално необосновани разходи (след заличаването на данните реално няма на какво основание да се начислят осигуровките) или по друг начин. Разходът за заплата и разходът за командировки остават ли признати разходи за данъчни цели (те са начислени и изплатени в съответните периоди на 2018 и 2019 г.)? Моля да изясните, както данъчното третиране, така и счетоводното отчитане.
Отговор:
|
В Националните счетоводни стандарти няма определение за грешки. Определение на понятието се съдържа в МСС 8 „Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки" и то е приложимо и за предприятията, които прилагат като счетоводна база НСС. Съгласно определението в МСС 8 „грешки от минал период" са пропуски или неточно представяне на финансовите отчети на предприятието за един или повече минали периоди, произтичащи от неизползване или неправилно използване на надеждна информация, която:
а) била налична към момента, в който финансовите отчети за тези периоди са били утвърдени за публикуване; и б) е могла, при полагането на разумни усилия, да бъде получена и взета предвид при изготвянето и представянето на тези финансови отчети. Тези грешки включват ефектите от математически грешки, грешки при прилагане на счетоводната политика, недоглеждане или неточно представяне на факти и измамите.
В конкретния случай считаме, че установеното от контролните органи неспазване на осигурителното законодателство за счетоводни цели се третира като счетоводна грешка. Предвид описаното във въпроса може да се предположи, че грешката най-вероятно е фундаментална и при корекцията следва да се приложи един от двата подхода, предвидени в СС 8. Съгласно препоръчителния подход грешката се коригира чрез намаляване или увеличаване салдото на неразпределената печалба от минали години. При допустимия алтернативен подход корекцията на грешката се включва в „Други приходи" или „Други разходи" за текущия период.
Правилно сте се ориентирали, че за данъчното третиране на грешката е приложим чл. 75, ал. 3, изречение второ от ЗКПО и данъчно задълженото лице следва да уведоми писмено компетентния орган по приходите, който в 30-дневен срок от получаване на уведомлението предприема действия за промяна на данъчния финансов резултат и на задължението за съответния данъчен период. Съгласно чл. 75, ал. 7 от ЗКПО всички счетоводни приходи и разходи, отчетени през текущата година във връзка с открита счетоводна грешка от минали години, не се признават за данъчни цели. Тази разпоредба би била приложима, ако корекцията на грешката се извършва съгласно допустимия алтернативен подход на СС 8 и всички разходи от минали години, отчетени през 2020 г. следва да се регулират на това основание. Що се отнася до данъчното признаване на разходите за трудови възнаграждения и командировъчни пари считаме, че промяната на приложимото осигурително законодателство на лицата не променя характера на изплатените доходи и те продължават да са разходи за трудови възнаграждения, които принципно не се регулират за данъчни цели. Що се отнася до командировъчните пари те също нямат отношение към осигурителното законодателство – ако сумите отговарят на условията по чл. 33 от ЗКПО и приложимата наредба според начина на командироване на лицата, разходите са данъчно признати.
На последно място бихме искали да напомним, че е твърде вероятно вместо осигурителните вноски по КСО за предприятието да е възникнало задължение за осигуряване на лицата съгласно осигурителното законодателство на приемащата държава членка и в този смисъл е препоръчително при корекцията на грешката размерът на тези разходи също да се вземе предвид.
С уважение: ![]() ![]() |
Още за СС 8:
|
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
09Март2023
Признаване на разходи за ремонт и горива на нает автомобил
от Алиция Профирова
на 09 Март 2023
28Февр2023
Придобиване на апартамети от собственик и управител на фирмата, която ги притежава
от Христо Досев
на 28 Февр 2023
08Февр2023
Нарушаване на принципа на общодостъпност при непредоставяне на ваучери на лица в неплатен отпуск и самоотлъчка
от проф. д-р Любка Ценова
на 08 Февр 2023
06Февр2023
Признаване на битови разходи за наети от Индия лица
от проф. д-р Любка Ценова
на 06 Февр 2023
26Ян2023
Прилагане на чл. 209, ал. 1, т.2 от ЗКПО при неплатени задължения по ревизионен акт
от проф. д-р Любка Ценова
на 26 Ян 2023

