Облагане по ЗКПО на разходите в натура, свързани с лично потребление на служебни активи и персонал - част III

Част първа вижте тук: Облагане по ЗКПО на разходите в натура, свързани с лично потребление на служебни активи и персонал - част I
Част втора вижте тук: Облагане по ЗКПО на разходите в натура, свързани с лично потребление на служебни активи и персонал - част II

За тези разходи законът предвижда фиксирано съотношение 20% лично потребление и 80% служебно ползване, освен ако данъчно задълженото лице не обоснове документално друг размер на разпределението.

Следователно, освен ако не докажете изрично друг размер на разпределението, данъчната основа за облагане с данък върху разходите в натура, свързани с лично потребление на активи като лаптопи, мобилни телефони и др. под., ще бъде 20% от общата сума на разходите, свързани с дадения актив за календарната година.


Прилага се общият режим за деклариране и облагане с данък върху разходите, в който няма промяна.

Данъчната ставка за данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1 т. 4 от ЗКПО е 10%. Данъкът е окончателен.

Разходът и данъкът върху него са признати за данъчни цели в годината на тяхното начисляване и не формират данъчна временна разлика (чл. 206, ал. 1 от ЗКПО).

Данъкът се декларира за цялата календарна година с годишната данъчна декларация за годината на извършване на разхода в срок до 31 март на следващата година и се внася в същия срок.


Разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от ЗДДФЛ (нова, ДВ 75/27.09.2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) предоставя на работодателите право на избор относно начина на облагане на доходите в натура, представляващи разходи в натура, свързани с личното потребление на служебни активи и/или персонал, по смисъла на § 1, т. 83 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО:
❐ като доходи от трудови правоотношения по реда на чл. 24 от ЗДДФЛ със съответстващите им осигурителни вноски;
или
❐ с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО при условията на същия закон, които бяха посочени по-горе.

Изборът се прави за всички физически лица, които ползват служебни активи и/или персонал за лични нужди и е недопустимо да изберете да облагате една част от разходите с данък върху разходите, а друга част като доходи от трудови правоотношения на съответните физически лица.

Изборът за начина на облагане за текущата година се декларира с годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за предходната година, която се подава в срок до 31 март на текущата година (чл. 217, ал. 3 от ЗКПО). Така декларираният избор важи за съответната календарна година, като за всяка следваща година няма пречка той да бъде променен.

Очевидно е, че новият механизъм за облагане на личното потребление с окончателен данък върху разходите има съществени предимства както в аспекта на общата данъчно-осигурителна тежест, така и като административни процедури по деклариране и внасяне на задълженията.

Данъкът върху разходите се декларира веднъж за цялата календарна година с годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и се внася еднократно до 31 март на средващата година, докато осигурителните вноски и авансовият данък за доходите от трудови правоотношения се декларират и внасят всеки месец за предходния.

При избор на облагане с данък върху разходите данъчната тежест е 10% от брутния размер на разходите, докато при облагане на сумата като доход от трудови правоотношения и при условие, че същата сума представлява осигурителен доход за лицето, осигурителната тежест за сметка на работодателя е 17,4% плюс съответния процент на вноската за фонд „Трудова злополука и професионална болест”. Напомняме, че осигурителните вноски за сметка на осигуреното лице, както и данъкът върху доходите на физическите лица са за сметка на самото лице и не представляват разход за работодателя.

Въпреки това, в някои случаи облагането на личното потребление като доход от трудови правоотношения може да се окаже подходящ избор. Например за лица, които вече са осигурени на максималния осигурителен доход на същото или на друго основание, или когато работещ собственик, съдружници или акционери желаят да увеличат осигурителния си доход без това да е свързано с ефективно изплащане на по-високо възнаграждение за положен личен труд в дружеството.


Изборът за начина на облагане на доходите в натура по чл. 24, ал. 3 от ЗДДФЛ за календарната 2016 г. се декларира с годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за същата година (§ 13, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗКПО, ДВ 75/2016 г.).
Следователно, в годишната данъчна декларация за 2016 г. ще посочите:
❐ избора си за начина на облагане на личното потребление на служебни активи и/или персонал за календарната 2016 г.
❐ избора си за начина на облагане на тези доходи/разходи за календарната 2017 г.
❐ размера на дължимия данък върху разходите за лично потребление за 2016 г., ако сте избрали този начин на облагане на личното потребление.

Ако до момента сте облагали разходите в натура като доход на физическите лица за 2016 г., можете да изберете (§ 13, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗКПО, ДВ 75/2016 г.):
❐ да продължите да облагате доходите по същия начин до края на 2016 г., а за 2017 г. да направите нов избор
или
❐ да приложите новия механизъм за облагане с данък върху разходите за доходите, които подлежат на облагане от 01.10.2016 г. до края на календарната година, като декларирате този избор с годишната данъчна декларация за 2016 г.

Законът не предвижда възможност за възстановяване на вече платен данък и осигурителни вноски за доходи в натура, свързани с лично потребление на служебни активи и/или персонал, които са обложени до влизане в сила на закона като доходи от трудови правоотношения.

Ако до момента сте отчитали разходи, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност и сте начислявали данък върху тез разходи на основание отменената разпоредба на чл. 204, т. 3 от ЗКПО (§ 15, ПЗР на ЗИДЗКПО, ДВ 75/2016 г.):
❐ за разходите, извършени от 01.01.2016 г. до 26.09.2016 г. включително, ще е налице документална обоснованост по стария ред на закона, а именно при наличие само на фискална касова бележка или на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както и ако не е издаден пътен лист.


❐ ако за периода от 01.01.2016 г. до 26.09.2016 г. включително, разходите са документирани само с фискална касова бележка или с касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и/или не е издаван пътен лист, при определяне на разпределението на разхода за лични нужни и служебни цели задължително се прилага съотношението 50:50%.