Обезценка на имот и отчитане на нейното и начисляването на данъчни временни разлики

Съгласно т. 7.1 и 7.2 от СС 36 „Обезценка на активи” когато възстановимата стойност на актива спадне под балансовата (преносната) стойност на актива, предприятието отразява намаление на балансовата стойност до размера на възстановимата му стойност. Намалението се третира като загуба от обезценка. Загубата от обезценка на актив се признава веднага като текущ разход за дейността. Накратко казано, признава се разход от обезценка и същевременно се намалява отчетната стойност на дълготрайния актив. Намалението може да се извърши директно в счетоводната сметка, по която се отчита активът, но често е по-удачно да се отчете отделно, по корективна сметка „Резерв от обезценка на ДА”, за по-голямо удобство при последващото тестване за възстановяване на обезценката. При отписване на актива съответно се отписва и резервът от обезценка, когато е такъв е формиран.
 
Текущите разходи от обезценка на ДА – земя, са данъчно непризнати в годината на тяхното отчитане на основание чл. 34 от ЗКПО и с тях се преобразува счетоводният финансов резултат в увеличение. Разходите се признават за данъчни цели по реда на чл. 35, ал. 1 от ЗКПО в годината на отписване на съответния актив. В резултат на тази данъчна регулация в годината на признаване на счетоводния разход от обезценка възниква намаляема временна разлика, за която може да се признае актив по отсрочен данък (АОД) по реда на СС 12 „Данъци от печалбата”. Признаването на АОД се извършва само до степента, до която е вероятно да има бъдещи данъчни печалби, срещу които може да се приспадне намаляемата временна разлика. Непризнатите активи по отсрочени данъци се преразглеждат към датата на всеки финансов отчет, за да се прецени отново степента на вероятност да има достатъчни бъдещи данъчни печалби, срещу които може да се приспадне намаляемата временна разлика. Активът по отсрочените данъци се отразява в увеличение на счетоводната печалба или намаление на счетоводната загуба за периода, включително и при промени, произтичащи от промяна в очаквания начин на възстановяване на актива. Накратко това означава, че непризнаването на АОД за данъчно непризнатите разходи от обезценка не е нарушение на счетоводното законодателство, тъй като признаването им не е задължително.
 
Съгласно чл. 75 от ЗКПО при откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с минали години, данъчните финансови резултати за съответните минали години се коригират съгласно изискванията на действащите през съответните минали години закони така, че все едно грешката не е била допусната. При определяне на данъчното задължение върху коригирания данъчен финансов резултат за минала година се прилага данъчната ставка за съответната минала година. Това означава, че данъчният финансов резултат за 2014 г. следва да бъде преизчислен, като се вземе предвид увеличението на счетоводния финансов резултат за данъчни цели със сумата на разхода за обезценка на земята на основание чл. 34 от ЗКПО. След извършване на преизчисленията, ако коригираният финансов резултат е данъчна печалба за невнесения данък се дължат лихви. Ако след корекцията резултатът отново е данъчна загуба, тя може да бъде пренасяна по общия ред на глава единадесета от ЗКПО в размера, получен след преизчислението. Във въпроса не е посочено какви са данъчните финансови резултати за годините от 2015 до 2017 и ако в тези години е формирана данъчна печалба следва да се извърши преизчисление и на тези финансови резултати като се приспадне данъчната загуба от 2014 г., започвайки от първата година, в която е реализиран положителен данъчен финансов резултат преди пренасяне на загубата. В противен случай правото за пренасяне за загубата се губи по общия ред на чл. 70, ал. 2 от ЗКПО.
 
Съгласно чл. 75, ал. 5 от ЗКПО данъчната временна разлика, която би възникнала през минала година, ако грешката не е била допусната, се смята за възникнала през съответната минала година и се признава за данъчни цели по общия ред на закона. Следователно, в годината на отписване на земята преобразуването по чл. 35 от ЗКПО (обратното проявление на данъчната временна разлика) ще се извърши с пълната сума на непризнатите за данъчни цели разходи от обезценка така, все едно грешката не е била допускана.