Някои въпроси по практическото приложение на намелените данъчни ставки на ДДС

Интересен е и въпросът дали намалената ставка по ЗДДС от 9% за ресторантьорски и кетъринг услуги важи и за безалкохолните напитки и предлаганите храни (ядки и шоколад и др.) в питейни заведения (дискотеки и барове).
 
За да отговорим на този въпрос освен горецитираната дефиниция на „ресторантьорски услуги”, дадена в т. 62 на § 1 от ДР на ЗДДС, следва да имаме предвид и дефиницията на това понятие, дадена в европейското законодателство и съдебна практика.
 
Следва да се има предвид, че понятието „ресторантьорски услуги” е дефинирано и в чл. 6, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, съгласно който ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено.
 

Съгласно параграф 2 на цитираната разпоредба, доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга по смисъла на параграф 1.
 
В този смисъл е налице и практика на Съдът на Европейския съюз, като съдът приема, че ресторантьорските сделки се характеризират със съвкупност от елементи и действия, от която доставката на храна е само съставна част, и в рамките на тази съвкупност услугите подчертано доминират и тези сделки следва да се считат за доставка на услуги (решение по дело С-231/94, т. 14).
 
В решение по съединени дела С-497/09, C-499/09, C-501/09 и C-502/09 съдът е постановил че при осъществяването на ресторантьорските услуги доставката на готови ястия и на напитки за непосредствена консумация е резултат от поредица от услуги, като се започне от приготвянето на ястията и се стигне до сервирането им в чинии на масата и редица други съпровождащи услуги – подреждане на прибори, съвети относно избора, разяснения относно предлаганите ястия и напитки (т. 65).
 
Когато приготвянето на крайния продукт се свежда главно до общи и стандартни действия, които през повечето време се извършват не по поръчка на конкретен клиент, а постоянно и редовно, в зависимост от общите очаквания за търсенето, то не представлява елемент на разглежданата сделка, който е с по-голяма тежест, и само по себе си не може да придаде на тази сделка характера на доставка на услуга (т. 68).
 
В диспозитива на цитираното решение съдът е заключил, че доставката на прясно приготвени ястия или храни, готови за непосредствена консумация, от щандове или каравани за хранене или във фоайетата на кината, представлява доставка на стоки по смисъла на посочения член 5, когато анализът на цялостната сделка в качествено отношение показва, че елементите на предоставяне на услуги, които предхождат и съпътстват доставката на храните, не са с по-голяма тежест.
 
В случая необходимите за посочения тип заведения безалкохолни напитки, ядки и шоколад се закупуват готови и годни за консумация, като от страна на заведението е необходимо единствено да се осигурят условия за правилното им съхранение. За да се консумират непосредствено от клиентите се изискват допълнителни услуги, но същите не са в такъв обем, при който да може да се приеме, че услугите са с по-голяма тежест – необходимо е разопаковането им и поднасянето им на клиента по подходящ за консумация начин.
 
 
В тази връзка интерес представлява и хипотезата, когато например дружество извършва дейност в хижа, в ресторант и сладкарница. В ресторанта, както и в сладкарницата има обикновен бар през, който се предават на клиента приготвените хранителни продукти (кюфтета, кебапчета, супи, салати, пасти и напитки).
 
В заведенията  няма сервитьор, а е на самообслужване. В помещенията, както и извън тях има места за сядане и санитарни помещения, но реално те могат да се заемат и от хора, които както могат да си поръчат нещо от щанда и витрината на сладкарницата, така и могат да консумират храната, която са си донесли от вкъщи. Освен това при консумацията на хранителни продукти и напитки от двете заведения се използват както стъклени и порцеланови чинии и чаши, така и пластмасови.
 
При така описаната фактическа обстановка се поставя въпроса може ли да се облагат с 9% доставката на хранителните продукти в хижата, съгласно промяната на чл. 66 ал. 2 от ЗДДС.
 
За да се отговори на този въпрос, освен дефиниция на „ресторантьорски услуги”, дадена в т. 62 на § 1 от ДР на ЗДДС, следва отново да имаме предвид и дефиницията на това понятие, дадена в европейското законодателство и съдебна практика.
 
По точно в случая отново следва да се вземе предвид понятието  „ресторантьорски услуги”, дефинирано и в чл. 6, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и мотивите на горецитираните вече  решения  по съединени дела С-497/09, C-499/09, C-501/09 и C-502/09.
 
Основният извод от въпросните решения на ЕС е, че когато приготвянето на крайния продукт се свежда главно до общи и стандартни действия, които през повечето време се извършват не по поръчка на конкретен клиент, а постоянно и редовно в зависимост от общите очаквания за търсенето, то не представлява елемент на разглежданата сделка, който е с по-голяма тежест, и само по себе си не може да придаде на тази сделка характера на доставка на услуга (т. 68).
 
В диспозитива на цитираното решение съдът е заключил, че доставката на прясно приготвени ястия или храни, готови за непосредствена консумация, от щандове или каравани за хранене или във фоайетата на кината, представлява доставка на стоки по смисъла на посочения член 5, когато анализът на цялостната сделка в качествено отношение показва, че елементите на предоставяне на услуги, които предхождат и съпътстват доставката на храните, не са с по-голяма тежест.
 
 
Предвид това, в случая би следвало да се приеме, че е налице доставка на стока, а не доставка на ресторантьорска услуга, и следва да се приложи стандартната ставка на данък върху добавената стойност от 20 на сто, а не намалената ставка от 9 на сто.
  
Същите разсъждения важат и в хипотезата, когато храната се предлага в бистро ресторант на самообслужване), в което няма назначен готвач,  предлагат се  готови сандвичи, напитки и други храни, които се купуват, т.е. не се приготвят на място в бистрото, а се препродават. В заведението има маси и столове, сервитьори за отсервиране, санитарен възел на разположение на клиентите, обособена каса.
 
В тази хипотеза също следва да се приеме, че се касае за продажба на готови продукти, които не се приготвят по поръчка на крайния клиент, а се закупуват готови и се препродават, както и липсата на други подпомагащи услуги, свързани с доставката,

Ето защо е налице доставка на стока, а не доставка на ресторантьорска услуга и да се приложи стандартната ставка за данък върху добавената стойност от 20 на сто, а не намалената ставка от 9 на сто.