Нормативно признати разходи по издаване на паспорт на командирован служител

Съгласно разпоредбите на чл. 215, ал. 1 от Кодекса на труда при командироване по чл. 121, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. Редът и условията за командироване в чужбина са уредени с разпоредбите на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Наредбата „Разходите за издаване на служебни паспорти на командированите, за визи и други такси, свързани с уреждането на документи за пътуването, за летищни такси, за резервации на място в превозно средство, както и за превоз на служебен багаж са за сметка на ведомството или предприятието, което ги е командировало, или на ведомството или предприятието, което поема разходите по чл. 4." Видно от посочения текст по реда на наредбата като разход на предприятието се признават разходите за издаване на „служебни паспорти”.

Служебният паспорт по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за българските лични документи се издава от Министерството на външните работи на служителите от централната и териториалната администрация, изпълняващи служебни функции в чужбина, и на административно-техническите служители на дипломатическите и консулските представителства на Република България съгласно списък на длъжностите, определени с акт на Министерския съвет по чл. 47а от Закона за българските лични документи. Служебни паспорти се издават и на съдиите във Върховния касационен съд и Върховния административен съд, на прокурорите във Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура и на следователите в Националната следствена служба. Служебни паспорти се издават и на лицата, на които се възлагат конкретни външнополитически задачи - по преценка на министъра на външните работи, както и на лица по преценка за служебна целесъобразност и предложение на прекия ръководител до ръководителя на съответната институция или организация, който отправя писмено искане до дирекция "Консулски отношения" в Министерството на външните работи.

Ето защо ако издаденият паспорт на командированото лице не представлява служебен такъв по смисъла на Закона за българските лични документи, то считаме, че таксата за издаването му не следва да бъде данъчнопризнат разход за дружеството и в случай че вие я възстановите на лицето, ще трябва да преобразувате счетоводния си резултат за данъчни цели на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО като разходи, несвързани с дейността на предприятието.

Още за нормативно признати разходи:

Нормативна рамка

ЗКПО

КТ

Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина

Закон за българските лични документи