Начисляване на ДДС за недвижими имоти и вещни права върху тях при отчитане на сделките за замяна
Отговор, предоставен отЕвгени Рангелов
Още за недвижими имоти:
Завеждане на разходи за придобиване на апартамент с цел реновиране и последваща продажба
Завеждане на разходи за придобиване на апартамент с цел реновиране и последваща продажба
В последните години замяната на активи (бартер) намери широко приложение, особено в сферата на строителството. Той се оказа подходящ начин за придобиване на урегулирани терени /УПИ/ или право на строеж върху такива терени, необходими за изграждане на нови строежи. От друга страна, той успешно заменя инвестирането на значителни средства, които предприятията не притежават поради периодите на криза и ограничени финансови възможности. Следва да се добави и възможността на предприятия, които са прекратили или съкратили производства и дейности да се освободят от терени и оборудване срещу други машини и съоръжения, които са по-необходими.
От определението в чл. 222 на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ става ясно, че всъщност бартерът са две доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава в замяна и на купувач на това, което получава при замяната. И двете доставки се отчитат по правилата за продажбата.
Предмет на бартер могат да бъдат: недвижими имоти и вещни права върху тях, дълготрайни и краткотрайни активи или услуги. В някои случаи една от страните може да доплаща парични суми за „изравняване“ на стойностите по замяната, без това да променя натуралния характер на бартера. В последните години най-често предмети за замяна са урегулирани поземлени терени /УПИ/ и ограничени вещни права върху тях (право на строеж), като срещу тях, в замяна се дават определен брой жилища, офиси, гаражи, магазини, т. е. определена застроена площ от сградите, които се изграждат на тези терени.
Бартерът като стопанска операция има голяма обществена значимост, тъй като ангажира значителен брой работници и специалисти, материали, транспорт, предмети за обзавеждане, проектанти и удовлетворява обществени и лични нужди.
Общите положения за третиране на доставките за замяна на стоки и услуги, когато възнаграждението за тях е определено в стоки и услуги (бартер) са регламентирани в Директива 2006/112/ЕО от 28.11.2006 г. на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност. Тези положения са транспонирани в нашия Закон за данък върху добавената стойност - чл. 130, чл. 26, ал. 7 и отделни текстове в чл. 45.
Практиката показва, че от 2007 г., когато бе приет новият ЗДДС, тези текстове търпят чести промени. Това се налага с оглед привеждане на нашата нормативна уредба в съответствие с Европейското законодателство. Освен това, промените в ЗДДС са продиктувани и от решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Като такива следва да посочим:
А) Решение на СЕС по дело С-549/ 11 "Орфей България" ЕООД. С него се посочва, че членове 6З и 65 от Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в полза на дружество е учредено право на строеж за построяване на сграда и като престация се предоставят части от сградата, цитираните членове допускат ДДС за строителната услуга да бъде изискуем от момента на учредяване на правото на строеж, т. е. преди предоставяне на услугата, щом към този момент всички елементи на услугата са известни и стойността на това право на строеж може да получи парично изражение. В тези случаи трябва да се допуска, че не може национална уредба да приема, че насрещната престация се определя по пазарната стойност на предоставените стоки. Това решение доведе до промяна на чл. 130, ал. 4 от ЗДДС, както и промяна в чл. 26, ал. 7 от 2013 и 2014 г.
Б) Решение на СЕС по дело С-19/ 12 от 07.03.2013 г. "Ефир". Решението определя, че членове 73 и 80 от Директива 2006/112/ЕО от 2006 г. трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат в националната уредба при бартер данъчната основа да се определя от пазарната цена на предоставените стоки и услуги. Случаите, при които държавите членки могат да определят като данъчна основа пазарната цена са определени изчерпателно в чл. 80, § 1 от Директивата. Извън тези случаи, когато доставката е възмездна, основата ѝ за облагане е реално получената от данъчно задълженото лице насрещна престация. Тази насрещна престация представлява действително получената стойност/ възнаграждение, а не стойност, определена по обективни критерии. Това изискване беше в противоречие с нормата на чл. 26, ал. 7 и тя бе променена от 2013 г. в смисъл, че данъчната основа на всяка от двете доставки по бартера е пазарната цена на предоставяната стока или услуга. към датата на данъчното събитие.
Тези две решения са само част от основанията за промени в нашия ЗДДС, с оглед привеждане в съответствие с Директивата. Редакцията на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС получи промяна от 01.01.2014 г.
Бартерът намира регламентация в:
- Закона за задълженията и договорите - чл. 222 и чл. 223;
- Директива 2006/112/ЕО на Съвета на ЕС, Закона за данък върху добавената стойност /чл. 130 и чл. 26, ал. 7/, Правилника за прилагане на ЗДДС /глава ХV-та/;
- СС 16 Дълготрайни материални активи /т. 5. 1/.
С чл. 130, ал. 1 от ЗДДС бартерът се определя като доставка, по която възнаграждението се предоставя изцяло или частично в стоки или услуги. Тази постановка е идентична с определението в чл. 222 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
По отношение на ДДС всяка от доставките се третира съобразно статута на доставчика (регистрирано лице или нерегистрирано лице) и предмета на доставката (облагаема или необлагаема доставка).
Възможно е една от страните да доплаща в пари, но това не променя характера на сделката.
Практиката предлага различни случаи: и двете страни престират веднага; престира само едната страна, а другата дава своята стока по-късно (обикновено така е в строителството). В тези случаи говорим за „авансово плащане“. Съгласно чл. 130, ал. 3 от ЗДДС доставката с по-ранна дата на данъчното събитие се смята за авансово плащане.
Данъчното събитие за всяка от двете доставки при бартера въз-никва по общия ред на ЗДДС, т. е. при условията по чл. 25. Това е записано в чл. 130, ал. 2 от закона.
1. Същност и определение на бартера
От определението в чл. 222 на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ става ясно, че всъщност бартерът са две доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава в замяна и на купувач на това, което получава при замяната. И двете доставки се отчитат по правилата за продажбата.
Предмет на бартер могат да бъдат: недвижими имоти и вещни права върху тях, дълготрайни и краткотрайни активи или услуги. В някои случаи една от страните може да доплаща парични суми за „изравняване“ на стойностите по замяната, без това да променя натуралния характер на бартера. В последните години най-често предмети за замяна са урегулирани поземлени терени /УПИ/ и ограничени вещни права върху тях (право на строеж), като срещу тях, в замяна се дават определен брой жилища, офиси, гаражи, магазини, т. е. определена застроена площ от сградите, които се изграждат на тези терени.
Бартерът като стопанска операция има голяма обществена значимост, тъй като ангажира значителен брой работници и специалисти, материали, транспорт, предмети за обзавеждане, проектанти и удовлетворява обществени и лични нужди.
2. Европейско законодателство
Общите положения за третиране на доставките за замяна на стоки и услуги, когато възнаграждението за тях е определено в стоки и услуги (бартер) са регламентирани в Директива 2006/112/ЕО от 28.11.2006 г. на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност. Тези положения са транспонирани в нашия Закон за данък върху добавената стойност - чл. 130, чл. 26, ал. 7 и отделни текстове в чл. 45.
Практиката показва, че от 2007 г., когато бе приет новият ЗДДС, тези текстове търпят чести промени. Това се налага с оглед привеждане на нашата нормативна уредба в съответствие с Европейското законодателство. Освен това, промените в ЗДДС са продиктувани и от решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Като такива следва да посочим:
А) Решение на СЕС по дело С-549/ 11 "Орфей България" ЕООД. С него се посочва, че членове 6З и 65 от Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в полза на дружество е учредено право на строеж за построяване на сграда и като престация се предоставят части от сградата, цитираните членове допускат ДДС за строителната услуга да бъде изискуем от момента на учредяване на правото на строеж, т. е. преди предоставяне на услугата, щом към този момент всички елементи на услугата са известни и стойността на това право на строеж може да получи парично изражение. В тези случаи трябва да се допуска, че не може национална уредба да приема, че насрещната престация се определя по пазарната стойност на предоставените стоки. Това решение доведе до промяна на чл. 130, ал. 4 от ЗДДС, както и промяна в чл. 26, ал. 7 от 2013 и 2014 г.
Б) Решение на СЕС по дело С-19/ 12 от 07.03.2013 г. "Ефир". Решението определя, че членове 73 и 80 от Директива 2006/112/ЕО от 2006 г. трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат в националната уредба при бартер данъчната основа да се определя от пазарната цена на предоставените стоки и услуги. Случаите, при които държавите членки могат да определят като данъчна основа пазарната цена са определени изчерпателно в чл. 80, § 1 от Директивата. Извън тези случаи, когато доставката е възмездна, основата ѝ за облагане е реално получената от данъчно задълженото лице насрещна престация. Тази насрещна престация представлява действително получената стойност/ възнаграждение, а не стойност, определена по обективни критерии. Това изискване беше в противоречие с нормата на чл. 26, ал. 7 и тя бе променена от 2013 г. в смисъл, че данъчната основа на всяка от двете доставки по бартера е пазарната цена на предоставяната стока или услуга. към датата на данъчното събитие.
Тези две решения са само част от основанията за промени в нашия ЗДДС, с оглед привеждане в съответствие с Директивата. Редакцията на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС получи промяна от 01.01.2014 г.
ВАЖНО!!! Следва да се отбележи, че съгласно § 30 от ПЗР на закона за изменение на ЗДДС, новата постановка за определяне на данъчната основа при бартер по чл.26, ал.7 се прилага за доставки по чл. 130, за които данъчното събитие на доставката с по-ранна дата възниква след 31-ви декември 2013 г.
3. Нормативна уредба
Бартерът намира регламентация в:
- Закона за задълженията и договорите - чл. 222 и чл. 223;
- Директива 2006/112/ЕО на Съвета на ЕС, Закона за данък върху добавената стойност /чл. 130 и чл. 26, ал. 7/, Правилника за прилагане на ЗДДС /глава ХV-та/;
- СС 16 Дълготрайни материални активи /т. 5. 1/.
4. Данъчно третиране по ЗДДС
С чл. 130, ал. 1 от ЗДДС бартерът се определя като доставка, по която възнаграждението се предоставя изцяло или частично в стоки или услуги. Тази постановка е идентична с определението в чл. 222 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
По отношение на ДДС всяка от доставките се третира съобразно статута на доставчика (регистрирано лице или нерегистрирано лице) и предмета на доставката (облагаема или необлагаема доставка).
Възможно е една от страните да доплаща в пари, но това не променя характера на сделката.
Практиката предлага различни случаи: и двете страни престират веднага; престира само едната страна, а другата дава своята стока по-късно (обикновено така е в строителството). В тези случаи говорим за „авансово плащане“. Съгласно чл. 130, ал. 3 от ЗДДС доставката с по-ранна дата на данъчното събитие се смята за авансово плащане.
Данъчното събитие за всяка от двете доставки при бартера въз-никва по общия ред на ЗДДС, т. е. при условията по чл. 25. Това е записано в чл. 130, ал. 2 от закона.
По отношение на строителя (който ще разглеждаме предимно при условията на бартер, тъй като обикновено другата страна по сделката е физическо лице, което не е данъчно задължено лице по закона) авансовото плащане се третира съобразно чл. 25, ал. 7 (ако е регистрирано лице) или ал. 8 (ако не е регистрирано лице).
Обикновено първа по време на данъчното събитие е доставката за учредяване на право на строеж, респ. прехвърляне собственост върху терен /УПИ/. С това тази страна "плаща" за жилищата, които строителят ще им предостави след изграждането им. За строителя това е, съгласно чл. 130, ал. 2 авансово плащане.
За строителя обикновено данъчното събитие настъпва след завършване и приемане по установения ред на строежа, съгласно изискванията на Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и Наредба № 2 на МРРБ от 2003 г. Протокол обр. 15, съставен от Държавната приемателна комисия, е основание собственикът на сградата/ инвеститорът да поиска от Дирекцията за национален строителен контрол издаване на „Разрешение за ползване”. Датата на това разрешение е дата на данъчното събитие за строителя. Към тази дата той трябва да приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС, т. е. да определи данъчната основа и да начисли данък. Ако сумата на начисления данък се различава от сумата на данъка по авансовото плащане, следва да се издаде дебитно или кредитно известие.
ВНИМАНИЕ!!! Държавна приемателна комисия и "Разрешение за ползване” се издава за строежи от І-ІІІ категория по Номенклатура на Наредба № 1 на МРРБ от 2003 г. За строежи от IV-V категория се издава, по искане на собственикът след представяне на определени документи в общината по местонахождение на строежа, Удостоверение за въвеждане на строежа в действие. Датата на същото е дата на данъчното събитие за строителя и той трябва да направи преразчитането по чл. 26, ал. 7 от ЗДДС.
За строежи от VІ-та категория не се иска документиране за въвеждането в действие. Целесъобразно е това да става с вътрешна заповед на ръководителя, която е основание счетоводството да приключи разходите и да формира дълготрайните активи.
И така, от гледна точка на ЗДДС, действията на строителя (и на другата страна по бартерната сделка, ако е предприятие), са следните:
- отчита продажба на това, което дава и придобиване на това, което получава /чл. 130, ал. 1/;
- данъчното събитие на доставката възниква по общия ред на ЗДДС /чл. 130, ал. 2/;
- първата по време доставка (обикновено учредяването на право на строеж, респ. прехвърляне собственост на терен /УПИ/) е "авансово плащане" за другата страна/ строителя /чл. 130, ал. 3/;
- данъчната основа на доставката, за целите на ал. 3, е данъчната основа на доставката с по-ранна дата (правото на строеж, респ.терена / УПИ/).
След завършване и приемане на строежа, както пояснихме, следва да се преизчисли данъка по авансовото плащане, по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС.
5. Стойностни оценки на активите, предмет на бартер
Пред строителя (както и пред другата страна по бартера, ако е предприятие, което води счетоводна отчетност) нормативната уредба поставя задачи за определяне на стойности, във връзка с:
- счетоводното отчитане на разхода, свързан с придодибиване на право на строеж, респ. земя /УПИ/ в условията на бартер;
- определяне на данъчната основа на получаваната стока или услуга по бартера (право на строеж или земя /УПИ/) като авансово плащане за строителя съгласно чл. 130, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС;
- определяне на данъчната основа по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС след завършване и приемане на строежа, с оглед изравняване на дължимия ДДС спрямо данъка по авансовото плащане.
Видно е, че строителното предприятие трябва да направи три оценки. Няма изрично искане на закона те да бъдат от лицензиран оценител, т. е. може самото предприятие да ги направи, но е целесъобразно оценката да бъде от лицензиран оценител, ако строителят и другото лице по бартера са свързани лица.
Отбелязахме, че бартерът, като стопанска операция, всъщност са две доставки, като всяка от страните е продавач на това, което дава и купувач на това, което получава при замяната. Стопанската операция се оформя с един договор, който трябва да има нотариална заверка, ако предмет на продажбите е недвижим имот, съгласно чл. 18 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, за да бъде сделката валидна. Освен това, трябва да се впише в имотния регистър към Агенцията по вписванията. В договора за бартер няма стойности на предметите, обект на замяна, т. е. замяната е натурална и характерът й не се променя дори когато една от страните доплаща парична сума за уравняване на отношенията.
При тези обстоятелства възниква необходимост за оценка на полученото и даденото в замяна, за всяка от страните. Правилата за оценка са дадени в т. 5. 1 от СС 16 Дълготрайни материални активи. Въпросната т. 5 от СС 16 дава правила за два вида замянана сходни и на несходни активи. За коментара интерес представлява замяната на несходни активи, които са преобладаващите в практиката.
Пример: Строително предприятие получава право на строеж от собственика на терен /УПИ/, за да изгради жилищен блок, като за полученото право на строеж "заплаща" с определен брой жилища (офиси, гаражи, друга застроена площ в сградата, която ще изгради). Но оценката на полученото право на строеж не е единствената. За целите на данъчното облагане с ДДС трябва да се направят и други оценки, които могат да се систематизират по следния начин:
А) Съгласно т. 5. 1 от СС 16 оценката на полученото при замяната право на строеж е по справедливата му цена, която е еквивалентна на справедливата цена на дадения в замяна актив/ активи, коригирана с прехвърлените парични средства. Или, ако срещу полученото право на строеж са дадени (платени) 4 жилища с определена застроена площ, цената, по която ще се заприходи правото на строеж, е справедливата/пазарната цена на предоставените 4 жилища (коригирана със заплатените, респ. получените парични суми). Счетоводното записване има следния вид:
Д-т с/ка 601 Разходи за материали
К-т с/ка 412 Клиенти по аванси
анал. сметка на собственика на терена
/по пазарна цена на предоставените 4 жилища за замяната/
К-т с/ка 4532 Начислен данък за продажбите
/начислен ДДС върху данъчна основа, формира-на по реда на чл. 130, ал. 3 от ЗДДС, т. е. счита се, че доставката с по-ранна дата от двете достав-ки по бартера (в случая правото на строеж) е авансово плащане по втората доставка на 4-те жилища, а съгласно ал. 4 от ЗДДС данъчната основа за доставката на жилищата е данъчната основа на доставката с по-ранна дата (правото на строеж).
К-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове
/евентуално доплатена от строителя сума, която увеличава пазарната цена на жилищата и сумарно формира пазарната цена на полученото право на строеж/
/ако собственикът на терена доплаща парична сума, с нея се намалява пазарната цена на жилищата и разликата е пазарната цена на полученото право на строеж/
- разходът за правото на строеж се приключва:
Д-т с/ка 611 Разходи за основна дейност
анал. сметка на строежа
К-т с/ка 601 Разходи за материали
ВНИМАНИЕ: Целесъобразно е в анал. сметка на строежа към сметка 611 Разходи за основна дейност да се водят "разделно" извършените разходи за:
- полученото право на строеж;
- изпълнените строително-монтажни работи /СМР/.
- полученото право на строеж;
- изпълнените строително-монтажни работи /СМР/.
Това е необходимо, тъй като след завършване на строежа и фактуриране на собственика дадените в замяна 4 жилища, срещу пазарната им стойност като приходи за строителя (сумата по сметка 412) следва да се отпише пропорционална част от разходите за строежа и да се формира финансов резултат от бартера (като продажба). Тъй като собственикът при учредяване на право на строеж запазва пропорционална част от него за жилищата, които ще получи при замяната, при определяне сумата на разходите, които строителят трябва да отпише срещу прихода от продажбата на 4-те жилища, трябва да съдържа само част от изпълнените СМР, но не и част от разхода за правото на строеж. Това е така, защото строителят получава право на строеж, без частта, удържана от собственика за жилищата, които ще получи, но разходите за СМР са за целия строеж, вкл. за жилищата на собственика.
Б) От коментара по буква „а“ видяхме, че строителят ползва две оценки:
- по пазарна цена за дадените в замяна 4 жилища (оценката може да бъде направена от лицензиран оценител или от собствени специалисти на строителното предприятия), с оглед да ползва същата при оценяване пазарната цена на полученото право на строеж;
- пазарната цена на правото на строеж, посочена в издадената фактура от собственика, която се ползва като данъчна основа съгласно чл. 130, ал. 4 от ЗДДС от строителя за начисляване на ДДС по неговата доставка на жилища. Ако собственикът не е предприятие, а частно лице, което не издава данъчна фактура и не начислява ДДС, строителят трябва да направи пазарна оценка на полученото право на строеж, с оглед да ползва оценката за формиране на данъчната основа по чл. 130, ал. 4 от закона.
В) В чл. 130, ал. 3 от ЗДДС е посочено, че доставката с по-ранна дата (правото на строеж) е авансово плащане по отношение на втората доставка на жилищата. Следователно, строителят начислява ДДС за получено авансово плащане, по неговата данъчна основа. Данъчното задължение на строителя възниква, когато настъпва данъчното събитие за доставката на жилищата и данъкът става изискуем. Този въпрос е решен в ЗДДС като специфичен случай в чл. 26, ал. 7, т. е. данъчната основа при изискуемост на данъка не се формира за целите на доставките при бартер по общия ред на чл. 26, ал. 3, а по реда на чл. 26, ал. 7.
Последната редакция на тази законова норма е от ДВ бр. 101/ 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. Тя гласи, че когато е предвидено възнаграждението по доставка да бъде изцяло или частично в стоки или услуги (бартер), данъчната основа на всяка от двете доставки към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, респ. данъчната основа при внос на стоката или извършените преки разходи за предоставената услуга, а когато данъчната основа не може да се определи по този ред, тя е пазарната цена.
Да обобщим:
- данъчното събитие, съгласно чл. 130, ал. 2 възниква по общия ред на ЗДДС, т. е. за сградата, изпълнявана от строителя, то ще бъде датата на „Разрешението за ползване“, издадено от Дирекцията за национален строителен контрол на база Протокол обр. 16 на държавна приемателна комисия (за строежи от І-ІІІ категория, а за строежи от ІV-V категория е датата на Удостоверението за въвеждане в експлоатация на строежа, издадено от общината по местонахождение на строежа);
- данъчната основа за доставката на строителя (4-те жилища) е тяхната пазарна цена към датата на възникване на данъчното събитие, или себестойността на строежа.
Всъщност, това са извършените и отчетени разходи за СМР по анал. сметка на строежа към сметка 611 Разходи за основна дейност. Разходите включват двете суми: на изпълнените СМР и на разхода за придобиване на правото на строеж (съгласно чл. 45, ал. 2 то е предмет на облагаема доставка, когато е учредено след датата на издаване на разрешението за строеж).
Явно, според изискванията на чл. 26, ал. 7 от ЗДДС строителят трябва да направи още една оценка към датата на данъчното събитие - по себестойност на строежа. От тази оценка се формира данъчна основа (като се има предвид чл. 15 от ППЗДДС), която се сравнява с данъчната основа по авансовото плащане. Ако има разлика, тя се урежда:
- с дебитно известие (ако се отчита в същата година, в жойто строежът е завършен):
Д-т с/ка 601 Разходи за материали
/с последващо прехвърляне в сметка 611, анал. сметка на строежа/
К-т с/ка 4532 Начислен данък за продажбите
/ако се довнася данък/
- с кредитно известие (ако се отчита в същата година, в която е завършен строежът):
Д-т с/ка 601 Разходи за материали
К-т с/ка 4532 Начислен данък за продажбите
Статията е ЧЕРВЕНО СТОРНО!
- с дебитно или кредитно известие, за сметка на неразпределената печалба, по реда на СС 8 за отчитане на счетоводни грешки от минали години, когато разликата за ДДС се урежда в следваща отчетна година, след приключване на строежа;
ВАЖНО!! Съгласно § 30 от ПЗР на ЗДДС, новият ред за формиране на данъчната основа по чл. 26, ал. 7 се прилага, когато данъчното събитие на строежа за доставката по чл. 130, ал. 2 възниква след 31. 12. 2013 г., а ако е преди тази дата - ще се приложи редакцията на чл. 26, ал. 7, валидна до 1. 01. 2014 г. Да кажем с други думи:
- ако строителят дава в замяна по бартера актив, придобит преди сделката на бартера, данъчната основа е тази при придобиването му (съществуващи към тази дата жилища);
- ако предмет на бартера е строителна продукция, която се изгражда текущо, данъчната основа се формира от себестойността.
Или, нормата на чл. 26, ал. 7 е специална по отношение на общия ред по чл. 26 за определяне на данъчната основа.
6. Счетоводно отчитане
Целесъобразно е първата фактура, след завършване и въвеждане на строежа в експлоатация и получаване на разрешение за ползване, да се издаде на собственика на терена, за уреждане на отношенията с него по бартера:
Д-т с/ка 412 Клиенти по аванси
К-т с/ка 701 Приходи от продажби на продукция
- отписват се съответстващите разходи от общите разходи по анал. сметка на строежа към сметка 611:
Д-т с/ка 701 Приходи от продажби на продукция
К-т с/ка 611 Разходи за основна дейност
анал. сметка на строежа
/отписва се пропорционална част от набраните разходи за СМР, като общата сума на разходите за СМР се разделя на РЗП (разгъната застроена площ) на целия строеж вкл. и площта на 4-те жилища, дадени на собственика, а полученото частно се умножава по РЗП на 4-те жилища/.
След отписването на тези разходи по анал. сметка на строежа остават разходите за СМР и за право на строеж, собственост на строителя (получени по бартера). Те се продават на трети лица, като се издават фактури за договорената продажна цена (приход) и се отписва пропорционална част от разходите на база РЗП (включва СМР и правото на строеж).
Да отбележим накрая, като частен случай, бартер, при който строителят не е регистрирано по ЗДДС лице. За авансовото плащане от собственика на терена (първо по време) строителят ще издаде фактура без ДДС, но при условията на чл. 25, ал. 8 от закона. Ако при настъпване на данъчното събитие, когато данъкът става изискуем, строителят е регистрирано лице, той следва да издаде фактура с ДДС за цялата стойност на доставката, вкл. и авансовото, необложено плащане.
7. Проблеми на бартера
Установена практика е при сключване на договора за замяна (бартер) собственикът на земята /УПИ/, когато е физическо лице, първоначално да учредява само право на строеж, а в договора да се включва клауза, че след завършване на строежа и предаване от строителя на договорените жилища или друга застроена площ, и то безвъзмездно, ще бъде прехвърлена и собствеността върху терена, за който е предоставено първоначално правото на строеж.
На пръв поглед тези действия са приемливи и, най-важно, гарантират на физическото лице, че няма да бъде измамено. Всъщност за строителя този подход създава редица допълнителни трудности и икономически е крайно неефективен, тъй като:
- при последващото прехвърляне на собствеността на терена /УПИ/ от собственика на строителя ще се извършват допълнителни разходи за данъци и такси по прехвърлянето. Ако собственикът на терена е физическо лице, няма проблем за ДДС, но ако е предприятие, ще трябва да се начислява данък;
- след като строителят стане собственик на земята /УПИ/ и вероятно вече е продал сградата на трети лица с право на строеж трябва да уговори тези лица да им прехвърли и собствеността на земята (идеална част). За строителя това е допълнителна продажба, с разходи по прехвърлянето, с начислен данък (който няма кой да плати, както и възникналото вземане по продажбата). Голяма е вероятността някой от третите лица да не поиска да му бъде прехвърлена собствеността върху идеална част от земята, тъй като той е купил жилището с право на строеж и върху общата сума плаща данък върху недвижимите имоти. Ако придобие и земя, тя е имот, за който трябва да плаща данък върху недвижимите имоти;
- възникналото вземане от продажбата при строителя няма да се погаси от третите лица, тъй като те биха приели прехвърляне само при условия на безвъзмездност. Следователно, за строителя възниква загуба в размер на вземането от продажбата на земята, плюс печалба от сделката за облагане с корпоративен данък, плюс начислен ДДС върху доставката, като третото лице няма да плати този данък. Като прибавим и разходите за данъци и такси по прехвърлянето, икономическата нецелесъобразност става ясна.
Може ли да се реши този проблем? Да, считаме, че може, при добра воля от двете страни.
Какви са реалните възможности:
А) Да се прехвърли в самото начало собствеността върху земята /УПИ/, като се учреди ипотека върху нея. След като строителят предаде договорените жилища на собственика, същият вдига ипотеката и строителят може да продава жилищата на трети лица.
До този момент евентуалните вноски от трети лица срещу бъдещата покупка следва да се отчитат като авансово плащане;
Б) Да се прехвърли собствеността върху земята в началото и строителят да даде банкова гаранция на собственика за сумата (цената на земята /УПИ/). Строителят ще плаща такси за поддържане на банковата гаранция до завършване на строежа и предаване на договорените жилища на собственика, но този разход е сравнително малък, ако го съпоставим с разходите, за които стана дума по-горе. Таксите, респ. лихвите по отпуснат банков кредит за гаранцията, са признат разход за строителя;
В) В договора за замяна да се включи клауза, че след завършване на строежа и предаване на договорените жилища от строителя на собственика, собствеността върху земята ще се прехвърли на трети лица, които строителят ще посочи (тези, които са закупили от сградата жилища с право на строеж). Разбира се разноските по прехвърлянето са за сметка на строителя. Този подход е възможен, ако собственикът е физическо лице и не е регистриран по ЗДДС, т. е. няма облагане с ДДС. Подходът става неудобен, ако собственикът е предприятие, регистрирано по ЗДДС, тъй като трябва да начисли данък, да отчете продажби и печалба за облагане и пр. Затова този подход не е целесъобразен, въпреки, че е възможен.
Все пак, всеки от трите подхода може да спести на строителя значителни разходи, които съществено намаляват рентабилността от строежа. А както е известно, рентабилността вече значително намаля.
Евгени Рангелов

Подобни статии
14Юли2022
Указание по практическото приложение на пар. 15д от ПЗР на ЗДДС
от PortalSchetovodstvo.bg
14 Юли 2022
14Юли2021
Какво ново в данъчното третиране по ЗДДС на електронната търговия в сила от 01.07.2021 г.
от Бойчо Момчилов
14 Юли 2021
29Юни2021
Дистанционни продажби и новите правила от 01.07.2021 г. Режим в Съюза (OSS) и Режим Внос (IOSS)
от Ели Марова
29 Юни 2021