Начисляване на ДДС във фактури за предоставяне на услуги в Германия

За целите на ДДС-облагането така описаните услуги са с място на изпълнение на територията на Германия и за тях не се дължи български ДДС. Част от описаните услуги са свързани с недвижими имоти и мястото на изпълнение е там, където се намира имотът (т.е. в Германия), независимо от качеството на получателя. Услугите по монтаж на движими вещи, които не се третират като недвижими имоти за целите на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕС, предоставени на данъчно незадължени лица, попадат в обхвата на чл. 21, ал. 4, т. 4, буква „в" и мястото на изпълнение на доставките е там, където фактически се извършва услугата (отново в Германия). Ако същата услуга се предоставя на данъчно задължено лице, то тя попада в обхвата на общата разпоредба на чл. 21, ал. 2 от закона и мястото на изпълнение е там, където е установен получателят или негов постоянен обект, ако услугата се предоставя на постоянен обект. Следователно във всички хипотези мястото на изпълнение на услугите е в Германия и за доставките се дължи ДДС по немското законодателство.

 

След промените в обхвата на режим „в Съюза" от 01.07.2021 г. доставките на услуги към данъчно незадължени лица, които са с място на изпълнение в друга държава членка и са предоставени от неустановени данъчно задължени лица, бяха в включени в обхвата на режима, т.е. регистрирайки се за режим „в Съюза" в България бихте могли да избегнете задължението за регистрация в Германия, като декларирате и заплащате дължимия немски ДДС чрез системата OSS от българската си регистрация. Тази възможност обаче не е налице за доставчици, които са установени, включително и по постоянен обект, в държавата членка, в която е мястото на изпълнение на услугата.

 

Съгласно разпоредбите на регламент 2011/282/ЕС „постоянен обект" е всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, който му позволява да извършва доставки на стоки и услуги, в които участва. В конкретния случай, предоставянето на ремонтни, строителни и монтажни услуги на територията на Германия от наети от дружеството лица, което няма инцидентен характер, най-вероятно ще формира постоянен обект и съответно за тази си дейност дружеството ще се счита за установено в Германия (поне по постоянен обект) и съответно за него ще се прилага в пълен обхват немското ДДС-законодателство, което е твърде вероятно да предвижда регистрация. В този контекст препоръчваме да се извърши консултация с местен специалист по немското ДДС-законодателство, доколко правилата за прагово освобождаване на малки предприемачи се отнасят за лица, които са установени в Германия само по постоянен обект.

 

На следващо място е необходимо да се обърне внимание и на дължимостта на подоходни данъци (корпоративен и ДДФЛ за лицата на трудов договор). Съгласно чл. 5, т. 3, буква „а" от СИДДО между България и Германия строителна площадка, строителен или монтажен обект формира място на стопанска дейност, само когато продължават за повече от девет месеца. Следователно, в зависимост от времетраенето на конкретен договор е възможно дружеството да формира място на стопанска дейност в Германия, което се облага по вътрешното немско законодателство. В този случай възнагражденията на лицата по трудови правоотношения, които са свързани с това място на стопанска дейност, ще бъдат облагаеми в Германия.

 

Дори и дейността да не формира място на стопанска дейност в Германия е възможно данъкът върху доходите от трудови правоотношения на лицата, фактически полагащи труд в Германия, да се дължи в Германия, ако не са изпълнени условията по чл. 14, т. 2 от спогодбата, а именно:

а) получателят пребивава в другата държава за период или периоди ненадвишаващи общо 183 дни във всеки дванадесет месечен период, започващ или завършващ в съответната данъчна година, и

б) възнаграждението е платено от работодател или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата държава, и

в) възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност, което работодателят притежава в другата държава.

 

Посоченото до тук е валидно, при условие че дружеството не е установено за целите на ДДС-облагането в Германия по седалище и адрес на управление и е местно лице за данъчни цели в България. Описаното във въпроса обаче навежда на предположението, че е възможно лицето, което е собственик и управител на българското дружество, също да участва при предоставянето на услугите в Германия, т.е. фактически да се намира на територията на Германия за по-продължителен период от време. В този случай съществува възможността да се счете, че цялото дружество е установено на територията на Германия, тъй като това е фактическото място, от което се вземат управленските решения и за целите както на ДДС-облагането, така и на облагането с подоходни данъци, дружеството да се счита установено в Германия.

 

С уважение:

Още за ЗДДС:

Нормативна рамка

Директива 2006/112/ЕС

Регламент 2011/282/ЕС

СИДДО с Германия

ЗДДС