Начисляване на ДДС във фактура за германски граждани без регистрация по ЗДДС

За да се установи дали дадена доставка е облагаема или освободена съгласно българския ЗДДС е необходимо на първо място да се определи мястото ѝ на изпълнение. Предвид изложеното във въпроса няма данни видът на услугата да се регулира от специални правила и за определяне мястото на изпълнение са приложими общите разпоредби на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС и чл. 21 ал. 2 от ЗДДС. Във въпроса явно се има предвид, че получатели на услугата са данъчно незадължени физически лица – германски граждани и в този случай мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато услугите се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект (чл. 21, ал. 1 от ЗДДС). Следователно, ако предприятието има постоянен обект на територията на Германия по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС и чл. 11, § 2 от Регламент ЕС/282/2011 и услугите се предоставят на германските граждани от този постоянен обект, мястото на изпълнение на доставките е в Германия и относно начина им на облагане са приложими разпоредбите на германското ДДС-законодателство. За тези доставки български ДДС не се начислява на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
 
В случай че услугите не се предоставят от постоянен обект, мястото на изпълнение е там, където е установена независимата икономическа дейност на доставчика, т.е. в България. В този случай са приложими разпоредбите на българския ЗДДС и по-специално, глава четвърта „Освободени доставки”. Съгласно чл. 40, т. 1 от ЗДДС освободена доставка е извършването на социални услуги по Закона за социално подпомагане (ЗСП). Съгласно чл. 2, ал. 5 и 6 от ЗСП право на социални услуги имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, за които след оценка на потребностите се констатира, че се нуждаят от подкрепа с цел социално включване и гарантиране на независим живот. От тези права се ползват и чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, и чужденците, ползващи се от временна закрила, и лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.
 
Следователно, за да е освободена доставката към немските граждани следва те да попадат в кръга от правоимащи лица съгласно цитираната разпоредба на ЗСП и предоставяните услуги да представляват именно социални услуги, както са дефинирани в чл. 16 от ЗСП и изчерпателно изброени в чл. 36 от ППЗСП. В останалите случаи услугата най-вероятно е облагаема по общия ред на закона, тъй като във въпроса няма информация, от която да се предположи, че доставката може да е освободена на друго основание от ЗДДС.

С уважение: