Начисляване на ДДС по чл. 130 от ЗДДС при сделка за бартер по отношение на право на строеж

Съгласно чл. 130, ал. 1 от ЗДДС, когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.

Съгласно ал. 2 на същата норма, данъчното събитие за доставките по ал. 1 възниква по общите правила на закона. Ал. 3 и ал. 4 определят, че доставката по ал. 1 с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка. Размерът на данъчната основа за полученото авансово плащане е равен на размера на данъчната основа на доставката с по-ранна дата.

В конкретния случай, предмет на договаряне е учредяване на право на строеж срещу СМР. Собственикът на УПИ продава право на строеж и купува СМР, а дружеството продава СМР и купува право на строеж.

Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗДДС, учредяването или прехвърлянето на право на строеж се смята за освободена доставка до момента на издаването на разрешение за строеж на сградата, за която се учредява или прехвърля правото на строеж. Съгласно това , ако правото на строеж се учреди преди издаването на разрешението за строеж, доставката ще е освободена за собственикa на УПИ.

За дружеството, което купува правото на строеж, продажбата на СМР е винаги облагаема доставка, съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС.

На датата на учредяване на правото на строеж (датата на нотариалния акт) за дружеството се счита, че получава авансово плащане по СМР. За него възниква задължение за начисляване на данък като размерът на данъчната основа за полученото авансово плащане (за СМР) е равен на размера на данъчната основа на доставката с по-ранна дата (учреденото право на строеж).

Данъчната основа се определя съгласно чл. 26, ал. 7 и 8 от ЗДДС. Когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос - на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена. Данъчната оценка, която цитирате във въпроса е необходима само за определяне на таксите по прехвърляне. В случая е важна цената, определена в нотариалния акт, но тъй като става въпрос за свързани лица, следва да се съобразите и с ал. 8 от чл. 27, а именно  -  ако данъчната основа при прехвърляне на правото на строеж попада в хипотезата на чл. 27, ал. 3, т. 1, тогава данъчната основа на всяка от доставките по чл. 26, ал. 7 ще е пазарната цена на доставяната стока или услуга към датата на възникване на данъчното събитие. Това означава, че ако попадате в чл. 27, ал. 3, т. 1 следва да определите пазарната цена на прехвърленото право на строеж и това да е данъчната основа на издадената фактура за аванс, съгласно чл. 130, ал. 4 от ЗДДС.
 
След завършване на услугата по СМР от дружеството, следва да определите данъчната основа на доставката по правилата на чл. 26, ал. 6 и ал. 8 и да извършите корекция, ако данъчната основа е различна от тази, върху която вече сте начислили данъка.
 
Примерните счетоводните записвания при сключване на бартерната сделка за придобиване на правото на строеж  са:
Д-т с/ка 601 Разходи за материали  (отнасяне в разходите на строежа стойността на придобиване на правото на строеж )
К-т с/ка 412 Клиенти по аванси  аналит. сметка на инвеститора   
К-т с/ка 4532 Начислен данък за продажбите (върху данъчна основа – авансовото плащане по бартера, съгласно чл. 130, ал. 4 от ЗДДС)

С уважение: