Място на изпълнение на услуга по контрол на изпълнение на СМР и облагане на прихода от тези услуги

При отчитането на приходите по договори за строителство са приложими разпоредбите на два счетоводни стандарта СС 11 „Договори за строителство" и СС 18 „Приходи". Данните в запитването навеждат на предположението, че договорът едва ли попада в обхвата на СС 11 и приходът следва да се признава по реда на СС 18 като приход от услуга. Въпреки това, поради спецификата на дейността е възможно да са приложими по аналогия и някои разпоредби от СС 11.
 
Мястото на изпълнение на доставките на услуги за целите на ЗДДС се определя по реда на членове от 21 до 24 от закона. В конкретния случай приложима е разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1, буква „б" и мястото на изпълнение при доставка на услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други е мястото, където се намира недвижимият имот. Следователно в случая доставката е с място на изпълнение извън България, тя е извън териториалния обхват на ЗДДС и правилно не е начислен данък. Обръщаме внимание, че е възможно в държавата, в която е мястото на изпълнение на доставката, в зависимост от разпоредбите на нейното ДДС-законодателство, за доставчика да възникне задължение за регистрация и начисляване на чужд ДДС.
 
Фактът, че за целите на ДДС-облагането доставката на услугата е извън територията на страната не означава, че за целите на подоходното данъчно облагане доходът автоматично е от източник в чужбина. Съгласно чл. 2 от ЗКПО юридическите лица, които са учредени по българското законодателство, са данъчно задължени лица в България за всички свои доходи, т.е. независимо дали доходът от въпросната услуга е от източник в страната или в чужбина той е облагаем по ЗКПО като част от печалбата на лицето. В случаите на облагане на дохода с данък при източника в чужбина се прилагат съответните методи за избягване на двойното данъчно облагане. Задължението за облагане на дохода в държавата, в която се извършва услугата, е в зависимост от разпоредбите на нейното данъчно законодателство и евентуално на СИДДО, ако такова е сключено между тази държава и Република България. От изложеното във въпроса може да се предположи, че е малко вероятно е дейността да формира място на стопанска дейност в чужбина и да е облагаема с чужд данък на това основание. Възможно е обаче да попада в обхвата на техническите услуги или в обхвата на авторските и лицензионни възнаграждения, когато техническите услуги са дефинирани като част от този вид доходи. На това основание е възможно в чужбина да е дължим данък при източника, като конкретната процедура по неговото деклариране и внасяне е в зависимост от данъчно-процесуалните правила, възприети в законодателството на чуждата държава.