Лихви за заем, предоставен на свързано предприятие

Съгласно чл. 240 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Но по силата на чл. 294, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) между търговци, както е в случая, лихва се дължи, освен ако е уговорено друго. В случая договорът за заем има качеството на търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, и по отношение на него намира приложение установеното в ТЗ, а за неуредените положения - общите правила на ЗЗД (чл. 288 от ТЗ).

Освен това Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) определя като отклонение от данъчно облагане получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността (чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО).

Пазарна лихва е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката - форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя или лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата (§ 1, т. 32 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО).

Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗКПО когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.

Предоставянето на парични средства по договор за заем без да е договорена лихва (възнаграждение) за това, се смята за отклонение от данъчното облагане съгласно ЗКПО. Т.е. за да се спази материалния закон, трябва да е договорена лихва (възнаграждение) по договора за заем, което е свързано с начисляване на разход при заемателя и на приход при заемодателя съгласно уговорките в договора за заем. 

С уважение:
 

Нормативна рамка: