Издаване на касов бон при плащане от данъчно незадължено лице от ЕС или трета страна

По същество въпросът касае принципа за определяне на териториалния обхват на Наредба Н-18, тъй като българските законови и подзаконови нормативни актове не се прилагат извън територията на страната. Относно териториалния обхват на Наредба Н-18 има трайна, макар и доста оскъдна, практика на НАП, съгласно която изискванията за използване на фискално устройство за регистриране и отчитане на продажбите на стоки и услуги в българското законодателство имат териториален характер, т.е. нормативната уредба за регистриране и използване на фискални устройства, одобрени за разпространение в България, не се прилага за продажби, реализирани извън територията на страната.
 
Независимо че се използва изразът „продажби, реализирани извън територията на страната”, считаме, че се има предвид по-скоро мястото, на което физически се извършва плащането по доставката, а не мястото на изпълнение на самата доставка, определено съгласно правилата на чл. 21 и следващите от ЗДДС. Още повече, че правилата за определяне мястото на изпълнение в ЗДДС в голяма част от случаите не отчитат мястото, където физически се извършва доставката и служат по-скоро за определяне на юрисдикцията за дължимост на данъка. Например ако българска фирма извърши услуга по превод на текст към данъчно задължено лице, установено в Германия, която физически се осъществява в офиса на доставчика в България и се заплаща в брой при получаването ѝ, за целите на ДДС-облагането доставката ще бъде с място на изпълнение извън територията на страната по силата на чл 21 ал 2 от ЗДДС, но за плащането в брой на територията на България е налице задължение за издаване на фискален бон.
 
В по-голямата си част становищата на НАП касаят доставки на стоки, които се заплащат в брой от получателя в чужбина, или услуги, които физически се предоставят извън територията на България, и в тези случаи няма съмнение относно териториалния обхват на нормативното задължение за издаване на фискален бон. При електронната търговия обаче възниква проблемът с определяне на физическото място, на което се извършва плащането по доставката и се опасяваме, че плащане през виртуален ПОС терминал на българска банка би могло да се счете от контролните органи като „плащане, извършено на територията на България”, за което съответно се прилагат разпоредбите на Наредба Н-18. Към момента не ни е известно становище на НАП, в което ясно и категорично да е отразена позиция по този въпрос. Бихме могли да препоръчаме да изпратите запитване до НАП относно териториалния обхват на Наредба Н-18 в случаите на доставки на услуги по радио- и телевизионно разпространение, извършени към данъчно незадължени лица, които са установени извън територията на страната, когато услугите се заплащат чрез виртуален ПОС терминал на българска банка.

С уважение:

Още за Наредба Н-18:

Нормативна рамка

Наредба Н-18

Промени в наредбата

ЗДДС