Издаване на касов бон за плащания през виртуален ПОС терминал и регистриране като СУПТО на фирмена билинг система

Дефиницията на понятието „виртуален ПОС терминал“ се съдържа в §1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 3 от 16 юли 2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. Съгласно текста на разпоредбата "виртуално терминално устройство ПОС (Virtual POS Terminal)" е логически дефинирано терминално устройство ПОС, чрез което се извършват преводи по платежни сметки, плащане на стоки и услуги, справочни и други платежни и неплатежни операции чрез Интернет, терминални устройства АТМ или цифрови телефони при използване на платежна или предплатена карта в режим он-лайн. Видно от цитираното определение заплащането през витруален ПОС терминал се извършва при използване на платежна или предплатена (кредитна или дебитна) карта.
 
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС). Независимо че Първа инвестиционна банка е доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, заплащането на стоки и услуги чрез вируален ПОС терминал на банката не попада в обхвата на определенията за кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби на ЗПУПС и при заплащане на стоки и услуги с този начин на плащане не е налице предвиденото в чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 освобождаване на доставчика от задължението за издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД.
 
Съгласно § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС „софтуер за управление на продажбите в търговския обект“ (СУПТО) е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон. Съгласно §1, т. 19 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. „управление на продажбите“ чрез използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект е процес по автоматизирана обработка на информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.
 
Първият критерий за това, дали даден софтуер представлява СУПТО, е обработката на посочената информация да бъде автоматизирана. Това означава, че софтуерът автоматизирано следва да обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и да отразява тяхното предоставяне/ заплащане. Второто необходимо условие е за регистрираните от този софтуер продажби да съществува задължение за издаване на фискален бон. Това означава, че даден софтуер може да бъде СУПТО или не в зависимост от начина на плащане на продажбите, които се обработват с този софтуер. Ако продажбите се заплащат чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, чрез кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или пощенски паричен превод, дори и да се използва софтуер за обработка на информация за извършването на тези продажби, софтуерът не представлява СУПТО. Ако обаче със същия софтуер се обработват продажби, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, този софтуер представлява СУПТО.

С уважение:

Още за Наредба Н-18:

Нормативна рамка

Наредба 3 от 16 юли 2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти

Наредба Н-18

Промени в наредбата

ЗПУПС

ЗДДС