Годишно счетоводно приключване - провеждане на годишна инвентаризация на пасивите в предприятието

1. На инвентаризация във връзка с годишното счетоводно приключване подлежат както активите на дружеството, така и техните пасиви. Приложимите счетоводни стандарти забраняват във финансовия отчет на отчитащото се предприятие да се докладват подценени пасиви. За да може да се установи действителната стойност на всеки един пасив и за да се потвърди неговата стойност с данните от счетоводните регистри (оборотна ведомост, главна книга), то той подлежи на инвентаризиране. По подобие потвърждаването на вземанията на предприятията от техните клиенти и при потвърждаванията на задълженията към техните доставчици се използват потвърдителни писма.

2. След потвърждаване на номиналната стойност на задълженията към доставчици (и към другите кредитори), предприятието трябва да провери дали са налице предпоставки за квалифициране на дадено задължение като такова с изтекла давност. При наличие на условия за изтекла давност на даден пасив, същия следва да се отпише от пасивите на отчитащото се предприятие. При определяне дали давностния срок е правилно изчислен, трябва да се прегледа информацията, свързана с прекъсване и прекратяване и възобновяване на давността.

3. Следващата стъпка, която всеки един счетоводител не бива да пропуска по време на годишното счетоводно приключване е разграничаването на пасивите на текущи (до една година) и нетекущи (над една година). Основният критерий следва да бъде изминалия период от време след датата на баланса, считано от което задължението е изискуемо – т.е. е следвало да се погаси, а не предполагаемия период от време, в което предприятието възнамерява да плати или периода от време, след което предприятието реално е погасило това задължение.

4. Както разходите за бъдещи периоди подлежат на инвентаризиране и на преглед във връзка с годишното счетоводно приключване, така и приходите за бъдещи периоди подлежат на ревизиране, за да може предприятието да определи каква част от тях трябва да признае като приход през текущата година, и каква част следва да се отложи във времето и да се признае за текущ приход през някой от следващите отчетни периоди. Независимо от това, дали отложените приходи от продажби се отчетат по счетоводна сметка "Приходи за бъдещи периоди" или по счетоводна сметка "Клиенти по аванси", тяхното предназначение е едно и също, а именно да покажат каква част от дадена сделка е платена авансово и чието изпълнение подлежи да се реализира в някой следващ отчетен период. Въпреки, че данъчно задължените по ЗДДС лица са длъжни да издават фактури с начислен данък при получаване на аванси, то при условие, че има само входящ паричен поток, без да има предаване на стока или завършване на услуга, счетоводен приход не се признава, а същият се посочва като отложен във времето.

 Автор: Христо Досев, д.е.с.