Годишно счетоводно приключване – процедури, стъпки и действия, полезни за счетоводителите и съставителите на ГФО

Още за годишно счетоводно приключване:

Инвентаризация и отчитане на незавършеното строително производство при годишното счетоводно приключване на строителното предприятие

С годишното счетоводно приключване се отбелязва края на „счетоводната година”. Като един постоянно повтарящ се процес, част от процедурите, стъпките и действията, през които трябва да премине всеки един счетоводител, са достатъчно известни и ясни. В същото време пропускането на една или повече стъпки би нарушило честното и вярно представяне, което е и целта на изготвянето на ГФО по реда на приложимата счетоводна база – НСС или МСФО. С настоящия материал се надяваме да систематизираме всички добри счетоводни практики, като не пропуснем да обърнем внимание на спецификите и особеностите на годишното приключване на финансовата 2018 година, още повече, че с обнародвания в ДВ брой 98 от 27.11.2018 година ЗИД на ЗКПО се направиха известни промени в Закона за счетоводството, влизащи в сила от 01.01.2019 година.
           
 
Като начало ще обърнем внимание на един съществен момент, на който малко се обръща внимание от практикуващите счетоводители поради факта, че обстоятелството остава в повечето случаи непроменено от създаването на отчитащото се предприятие. Става дума за приложимите счетоводни стандарти, на базата на които предприятието съставя своите финансови отчети – междинни, годишни или към определена дата. Съгласно Закона за счетоводството, икономически активните предприятия (т.е. в това число не се включват предприятията в ликвидация и несъстоятелност) имат право да изготвят своите финансови отчети на база на две приложими счетоводни бази:
1. Национални счетоводни стандарти (НСС), приети с ПМС № 46 от 21 март 2005 година, в сила от 01.01.2005 година и последно изменени с ПМС № 394 от 30 декември 2015 година, в сила от 01.01.2016 година; и
2. Международни счетоводни стандарти (МСС/МСФО), приети в съответствие с Регламент (ЕО) 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 година за прилагането на Международните счетоводни стандарти, включващи МСС, МСФО и свързаните с тях тълкувания - ПКР и КРМСФО, включително и последващите изменения на тези стандарти и свързаните с тях тълкувания, бъдещите стандарти и свързаните с тях тълкувания, издадени или приети от Съвета по международните счетоводни стандарти (СМСС).

 
В този аспект при годишното счетоводно приключване е от особено значение, предприятието да провери дали няма задължението, или дали има правото да промени възприетата си до момента счетоводна база. След като влезе в сила новият Закон за счетоводството в сила от 01.01.2016 година, НСС бе определена като счетоводна база за микро, малките и средните предприятия, като за големите предприятия 2016 година трябваше да се представи на база МСФО, а считано от 01.01.2017 година НСС също ставаше за тях приложима счетоводна база. По реда на МСФО трябваше да съставят своите финансови отчети единствено предприятията, определени по реда на § 1, т. 22 от ДР като такива от обществен интерес. В този смисъл новото счетоводно законодателство допусна един преход от МСФО към НСС и създаде за целта изцяло нов СС 42 – „Прилагане за първи път на националните счетоводни стандарти”. Преминаването от МСФО към НСС бе предвидено да става на два етапа, а именно:
- На основание § 8 от ПЗР – микропредприятията, малките и средните предприятия – еднократно считано от 01.01.2016 година;
- На основание § 11 от ПЗР – големите предприятия – еднократно считано от 01.01.2017 година.

 
С последните промени в Закона за счетоводството, в сила от 01.01.2019 година, коренно преобръщат концепцията за повсеместното прилагане на МСФО като счетоводна база за съставяне и представяне на финансови отчети, тъй като НСС става приложима счетоводна база за предприятията в страната, докато МСФО остава единствено база за съставяне на консолидираните финансови отчети на предприятията, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати за търговия на регулиран пазар в държава-членка на ЕС. В този смисъл в счетоводното законодателство се въвежда нова възможност за преход от МСФО към НСС, който преход се характеризира със следните три особености:
I. Може да се направи още при годишното счетоводно приключване на финансовата 2018 година (§ 56 от ЗИД на ЗКПО, обн. ДВ бр. 98 от 27.11.2018 г.);
II. Може дa се направи еднократно
III. Може да се направи неограничено напред във времето – например при изготвянето на ГФО за 2019, 2020 или която и да е било друга година.
 
По този начин, последните промени в счетоводния закон определят МСФО като задължителна счетоводна база единствено по отношение на консолидираните финансови отчети на предприятията чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава-членка на Европейския съюз. Затова при годишното счетоводно приключване всяко едно предприятие следва да направи преглед коя счетоводна база следва да прилага и, ако до момента е съставяло финансови отчети на база МСФО, да прецизира дали и съответно кога да премине към НСС като счетоводна база за съставяне и представяне на финансови отчети.
 
           
Когато говорим за идентифициране на предприятието във връзка с годишното счетоводно приключване, имаме предвид отчитане на промени през отчетния период, които са настъпили вследствие на промяна в статуса на предприятието, подлежащи на вписване в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. Така например е редно да уточним дали през отчетния период са извършвани преобразувания по реда на Търговския закон, защото такива правни действия могат да водят след себе си до различни специфики при изготвянето на годишния финансов отчет за съответната година (с изключение на преобразуванията чрез промяна на правната форма). Идентифициране на предприятието може да продължи с преглед на настъпили промени, относно състава и броя на собствениците на предприятието. Всяка промяна от подобно естество, следва да бъде правилно отразена както в синтетичните счетоводни сметки, отчитащи размера на основния (записания) капитал, така и в тяхната аналитичност. В случай на промяна размера на вписания капитал, следва да се направи равнение между това какво е отчетено в счетоводните регистри и крайното салдо отразяващо размера на вписания капитал.
 
Напълно полезно е предприятието да провери доколко неговите показатели към 31 декември покриват критериите за категориите предприятия по реда на чл. 19 от Закона за счетоводството. Имайки предвид, че първоначалното класифициране на предприятията стана към 01.01.2016 година, както и факта, че промяна в категоризацията настъпва след като за изминали 2 години, именно 2018-та е годината в която би могло за първи път да е налице промяна на категорията предприятие. Проверката в коя категория попада отчитащото се предприятие за първия възможен преход най-късно следва да бъде направена именно по време на годишното счетоводно приключване на 2018 година. Последващата промяна в категорията на отчитащото се предприятие следва най-рано да очакваме след като изминат финансовите 2018 и 2019 година, т.е. втората промяна в категорията на предприятието най-рано може да стане факт считано от 01.01.2020 година.
 
Класифицирането на категорията предприятия по реда на чл. 19 от Закона за счетоводството става по следния начин:

I. Микропредприятия са онези предприятия, които към 31 декември на съответния текущ отчетен период не надвишават като минимум два от следните три показателя:
1. Балансова стойност на активите – 700 000 лева;
2. Нетни приходи от продажби[1] – 1 400 000 лева;
3. Средна численост на персонала за отчетния период – 10 души.

 
II. Малки предприятия  са онези предприятия, които не са микропредприятия и които към 31 декември на съответния текущ отчетен период не надвишават като минимум два от следните три показателя:
1. Балансова стойност на активите – 8 000 000 лева;
2. Нетни приходи от продажби – 16 000 000 лева;
3. Средна численост на персонала за отчетния период – 50 души.

III. Средни предприятия са онези предприятия, които не са микро и малки предприятия и които към 31 декември на съответния текущ отчетен период не надвишават като минимум два от следните три показателя:
1. Балансова стойност на активите – 38 000 000 лева;
2. Нетни приходи от продажби – 76 000 000 лева;
3. Средна численост на персонала за отчетния период – 250 души.

 
IV. Големи предприятия  са онези предприятия, които към 31 декември на съответния текущ отчетен период надвишават като минимум два от следните три показателя:
1. Балансова стойност на активите – 38 000 000 лева;
2. Нетни приходи от продажби – 76 000 000 лева;
3. Средна численост на персонала за отчетния период – 250 души.

 
 
Добрите счетоводни практики предполагат, че практикуващите професионални счетоводители извършват проверка, оценка и анализ на извършените промени в бизнес средата, в която работи отчитащото се предприятие, тъй като подобни реконструкции биха се отразили при годишното счетоводно приключване. Така например преустановявайки губещи дейности и пренасочването към нови отрасли, продукти, услуги, които то е счело за по-икономически рентабилни и перспективни, би изискало както създаването на определен ред на отчитане, така и на определени оповестявания в приложението към ГФО. Едно от най-важните твърдения, които предприятието трябва да представи в своя годишен финансов отчет е дали фактите и очакваните събития в рамките на минимум 12 месеца след отчетната дата (датата на баланса), ще потвърдят основното предположение за действащо предприятие. В изпълнение на тази процедура, в годишния финансов отчет следва да се включи (оповести) изявление на ръководството и, ако се окаже, че принципът за действащото предприятие няма да може да се потвърди в следващата година, то самият финансов отчет за текущата година не може да се изготвя на база на МСФО или НСС, а трябва още в настоящата година отчетът да бъде изготвен на друга, ликвидна база, каквато представлява счетоводната рамка на националния счетоводен стандарт СС 13 - „Отчитане при ликвидация и несъстоятелност“.
 
 
Колкото и малко да е едно предприятие, то не е застраховано от промени в неговата организационна структура. Разбира се, подобно изменение е много по-вероятно да се случи на онези предприятия, които разполагат с повече от един търговски обект, клон, офис или търговско представителство, разположени на различни места в страната или в чужбина). Ето защо при годишното счетоводно приключване е полезно да се уточни организационната структура на предприятието, за да се убедите в достатъчна степен, че хронологичния счетоводен регистър включва в себе си и хронологичните записвания на отделните йерархични нива и поделения в предприятието. Прегледа на организационната структура следва да се направи и по отношение на персонала, работещ в предприятието, с цел да се идентифицират лицата, натоварени с управлението на дружеството. Именно приложимите счетоводни стандарти изискват подобно идентифициране, тъй като на оповестяване подлежат разходите за възнаграждения на този управленски персонал, в контекста на конфиденциалността на личните данни.
 
 
Член 28, ал. 1 от Закона за счетоводството задължава всяко едно предприятие да извършва инвентаризация на активите и пасивите си през всеки един отчетен период, с цел достоверното им представяне в своя годишен финансов отчет. Единствено по силата на чл. 28, ал. 2 от счетоводния закон от задължителна инвентаризация са освободени предприятията, чиито нетни приходи от продажби не надвишават 200 000 лева за текущия отчетен период Счетоводният закон дава свобода на ръководството само да определя как точно ще се проведе инвентаризацията в предприятията, като единствено предвижда обща административно-наказателна санкция за неспазване на закона, представляваща налагането на имуществена санкция в размер от 300 до 2000 лева по реда на чл. 77, ал. 1 от Закона за счетоводството. Инвентаризацията на дълготрайните материални активи (ДМА) има за цел не само да установи разлики между фактическите наличности и тези, които се водят в счетоводния амортизационен план, а и да се установи за кои активи приложимите счетоводни стандарти изискват да се извърши обезценка. Предприятията, които изготвят своите финансови отчети на база МСФО и са избрали модела на преоценената стойност за последващо отчитане на нетекущите (дълготрайни) активи, следва да установят дали балансовата стойност на нетекущите активи се различава от тяхната справедлива стойност към датата на изготвяне на годишния финансов отчет. Инвентаризационните комисии по време на провеждане на годишната инвентаризация на активите и пасивите следва да преразгледат оставащия полезен живот на дълготрайните материални активи и, ако се налага корекция, същата да бъде заложена посредством промяна в счетоводната амортизация на съответния ДМА от началото на следващата година. Задача на комисията по инвентаризацията на ДМА е да установи кои от тях подлежат на бракуване. В свое предложение до ръководството, комисията следва да изтъкне какво е сегашното техническо състояние на предложените за бракуване ДМА, кои са причините, довели до това състояние на активите, има ли или няма вина в материално отговорните или други трети лица, както и предложение за начина, по който ще се ликвидира активът (разкомплектова, предаде на вторични суровини, засклаждане на полезни и годни резервни части, продажба на клиенти, унищожаване). Разходите за амортизации на дълготрайните активи трябва да отговарят на модела на потребление на икономическите ползи от съответния актив в дейността на отчитащото се предприятие. Погрешен е подходът в счетоводството да се използват максимално допустимите данъчни норми, които ЗКПО предвижда при определяне на данъчната амортизация на активите в данъчния амортизационен план. По този начин счетоводителите се стремят да избегнат осчетоводяването на отсрочените данъци, които биха възникнали в подобни случаи. Ето защо по време на годишното счетоводно приключване тази грешка би могла да се отстрани, като в счетоводния амортизационен план се заложат амортизационни норми, съответстващи на периода от време, през който тези активи ще се използват от предприятието. Следваща стъпка в тази процедура е да се сторнират всички начислени от началото на годината амортизации и съответно да се начислят наново с променените амортизационни норми. При годишното счетоводно приключване е редно да се установи, дали за някои активи е настъпило обстоятелство, което да изисква преустановяване на амортизацията през отчетния период. Също така следва да се провери, за кои от активите следва набраната до момента амортизация да се отпише от счетоводните регистри. По време на годишното счетоводно приключване е удачно да се прецизира дали трябва да се промени методът на амортизация на ония дълготрайни активи, при които е настъпила значителна промяна в очакваните икономически изгоди от използването им. Съгласно счетоводните стандарти подобно действие следва да се отрази като промяна в приблизителните счетоводни оценки и да намира отражение в текущия и в бъдещите отчетни периоди.
           
Друго важно нещо, което счетоводителите на бива да пропускат, е това да направят преглед на отнасянето на разхода за амортизация по предназначение (основно на новопридобитите ДМА и за онези, на които е променено предназначението). Тази проверка цели счетоводно начисления разход за амортизация да се отнесе коректно към съответното производство, с цел формиране правилно себестойността на произвежданите изделия и оказвани услуги, или да се отнесе като общ цехов или административен разход.
           
Едновременно с инвентаризацията на ДМА, в предприятието може да се извършва инвентаризация на материалните запаси (материали, стоки, готова продукция и незавършеното производство). Основен принцип при изготвяне на годишния финансов отчет е в него активите да не се докладват надценени и пасивите да не се докладват подценени. При извършване на инвентаризацията на стоково-материалните запаси важна задача в предприятието е да се определи нетната реализируема стойност на материалите, стоките, готовата продукция и незавършеното производство в ситуациите, при които са налице вътрешни или външни индикатори за обезценени активи. В случай че доставната стойност (себестойността) на материалните запаси превишава тяхната нетна реализируема стойност, то разликата следва да се отчете като текущ разход за обезценка на материални запаси.
           
Задължително при едно годишно счетоводно приключване следва да се тества дали през целия отчетен период е спазван методът на изписване на материалните запаси, който следва да бъде одобрен от ръководството с приетата счетоводната политика на предприятието. Съгласно СС 2 Отчитане на стоково-материалните запаси, препоръчителните подходи за изписване на материалните запаси са:
- конкретно определена стойност;
- първа входяща – първа изходяща стойност (FIFO) и
- средно претеглена стойност.

           
Допустимият алтернативен подход, който се разрешава от СС 2 (но е недопустим за предприятията, прилагащи МСФО) при изписване на стоково-материалните запаси, е методът последна входяща – първа изходяща стойност (LIFO).
 
На инвентаризиране подлежат и паричните средства на дружеството в лева и в чуждестранна валута. След извършване на инвентаризацията, задача на счетоводството е правилно да осчетоводи резултатите от нея (излишъци или липси и съответно начитане на касиера – материално отговорно лице).
           
При инвентаризиране на вземанията, което обикновено се осъществява с потвърдителни писма, е необходимо да се идентифицират онези вземания от клиенти, които не са събрани изцяло в договорения срок. За онези просрочени вземания от клиенти, чието просрочие е потвърдено от съответния клиент с размяната на потвърдителни писма, е необходимо да се направи една преценка за периода от време, който е изминал от момента, в който вземането е било изискуемо. Тази стъпка по време на годишното счетоводно приключване се прави, за да се види какъв следва да бъде размерът на обезценката на това вземане, съгласно предвидените в счетоводната политика правила.
           
Необходимо е да се проверят инвестициите на отчитащото се предприятие в капитала на други предприятия (ако такива се отчитат). При тази процедура проверките се правят на две нива. На първо място следва да се потвърди от юридическа гледна точка дали отчитащото се предприятие е действителният собственик на съответната инвестиция и по този начин ще е налице основание за признаване на съответната инвестиция като финансов актив. На второ място, при извършване на годишното счетоводно приключване следва да се провери съгласно приложимите счетоводни стандарти какъв метод следва да се прилага във връзка с докладването на финансовия актив във финансовия отчет на предприятието според това дали става въпрос за инвестиция в дъщерно, асоциирано или смесено предприятие. В тази връзка при проверка на размера на инвестицията или промяна в капитала на инвестираното предприятие, може да наложи прекласифицирането и съответно представянето на инвестицията по метод, различен от този, използван до момента.
           
По време на годишното счетоводно приключване се проверяват платените авансово средства, за които изгодата ще се черпи не през текущия, а през следващия отчетен период. За предприятията, избрали НСС като своя счетоводна база, този актив е известен като „Разходи за бъдещи периоди“. Типичен пример на разходи за бъдещи периоди са абонаментите и застраховките, които обикновено се правят сега, а имат действие дванадесет месеца напред във времето. Ето защо следва да се направи една преценка, каква част от платените през годината суми следва да се признаят като текущ разход, и каква част следва да остане като салдо и да се отчете на разход в следващия отчетен период.
           
На инвентаризация във връзка с годишното счетоводно приключване подлежат и пасивите на предприятието. Приложимите счетоводни стандарти забраняват във финансовия отчет на отчитащото се предприятие да се докладват подценени пасиви. За да може да се установи действителната оценка на всеки един пасив и за да се потвърди неговата стойност с данните от счетоводните регистри (оборотна ведомост, главна книга), то той подлежи на инвентаризиране. По подобие потвърждаването на вземанията на предприятията от техните клиенти и при потвържденията на задълженията към техните доставчици се използват потвърдителни писма. Препоръчваме на предприятието да провери дали са налице предпоставки за квалифициране на дадено задължение като такова с изтекла давност. При наличие на условия за изтекла давност на даден пасив, същият следва да се отпише от пасивите на дружеството. При определяне дали давностният срок е правилно изчислен, трябва да се прегледа информацията, свързана с прекъсване и прекратяване и възобновяване на давността. Не трябва да се пропуска разграничаването на пасивите на текущи (до една година) и нетекущи (над една година). Основният критерий следва да бъде изминалият период от време след датата на баланса, считано от което задължението е изискуемо – т.е. е следвало да се погаси, а не предполагаемия период от време, в което предприятието възнамерява да плати, или периода от време, след което предприятието реално е погасило това задължение.
           
Както разходите за бъдещи периоди подлежат на инвентаризиране и на преглед във връзка с годишното счетоводно приключване, така и приходите за бъдещи периоди подлежат на ревизиране, за да може предприятието да определи каква част от тях трябва да признае като приход през текущата година, и каква част следва да се отложи във времето и да се признае за текущ приход през някой от следващите отчетни периоди. Независимо от това, дали отложените приходи от продажби се отчетат по счетоводна сметка "Приходи за бъдещи периоди" или по счетоводна сметка "Клиенти по аванси", тяхното предназначение е едно и също, а именно да покажат каква част от дадена сделка е платена авансово и чието изпълнение подлежи да се реализира в някой следващ отчетен период. Въпреки, че данъчно задължените по ЗДДС лица са длъжни да издават фактури с начислен данък при получаване на аванси, то при условие, че има само входящ паричен поток, без да има предаване на стока или завършване на услуга, счетоводен приход не се признава, а същият се посочва като отложен във времето.
 
           
За предприятията, осъществявали сделки, деноминирани в чуждестранна валута, по време на годишното счетоводно приключване следва да преоценят всички свои парични позиции (вземания и задължения) по заключителния курс на БНБ към 31 декември. Възникналите курсови разлики следва да се признаят като текущи финансови приходи и разходи. Обръщаме внимание на факта, че за да се спази стриктно изискването на приложимия за целта счетоводен стандарт, счетоводителите следва много добре да правят разлика между парични и непарични позиции, тъй като непаричните позиции не се преоценяват, а продължават да се докладват във финансовите отчети по централния валутен курс, обявен от БНБ към датата на сделката. Според параграф 2 от СС 21 Ефекти от промените във валутните курсове паричните позиции представляват парични средства в наличност, както и всички останали активи и пасиви, които предстои да бъдат получени или заплатени в твърдо определени или определяеми парични размери. Т.е. всяко едно задължение към доставчик по вече получени стоки и услуги, както и всяко вземане от клиенти по вече предоставени стоки и услуги представлява парична позиция, тъй като активът и пасивът във валута ще се уреди в последствие посредством входящ, респективно изходящ, паричен поток в чуждестранна валута. Непаричните позиции във валута са онези, които няма да се реализират посредством паричен поток, а ще се уредят посредством получаването/ предоставянето на стоки или услуги. Така например, ако отчитащото се предприятие е превело авансово на своя доставчик определено количество валутни единици, срещу което очаква да получи стоки и услуги, това вземане в чуждестранна валута представлява непарична позиция, защото активът ще се уреди посредством получаване не на пари, а на стоки и услуги. По аналогичен начин, когато отчитащото се предприятие е получило авансово парични средства в чуждестранна валут, със задължението да предаде стока или завърши услуга на своя клиент, това авансово плащане, което се представя като задължение (пасив) във валута, не представлява парична позиция, а следва да се класифицира като непарична позиция, тъй като за да погаси това си задължение, отчитащото се предприятие следва да прехвърли правото на собственост върху стоки или да извърши услуги и няма да е налице изходящ паричен поток във валута. Подобни непарични позиции не следва да се преоценяват по заключителния курс на БНБ към 31 декември, а следва да се представят в ГФО по централния курс на БНБ към датата на авансово преведените/ получените парични средства във валута.
 
 
И двете счетоводни бази МСФО и НСС имат специален счетоводен стандарт, който третира представянето на доходите на персонала. Именно на основание тази нормативна база, всяко едно предприятие е длъжно да представи в своя годишен финансов отчет като задължение към своя персонал стойността на дължимите от предприятието суми във връзка с натрупващите се и неизползвани от съответния работник отпуски и дължимите върху тях суми за социално и здравно осигуряване. За тази цел счетоводителите сами трябва да си създадат първичен счетоводен документ, за да спазят принципа на документалната обоснованост и съответното изискване на приложимата счетоводна база.
 
 
Признаването на провизиите като задължение обикновено не се извършва текущо през годината, а по време на годишното счетоводно приключване. Тъй като признаването на провизия по смисъла на приложимите счетоводни стандарти е процес, при който кумулативно трябва да са изпълнени няколко условия, едно от които е съществуването на правно или конструктивно задължение към датата на изготвяне на годишния финансов отчет - 31 декември, то това подсказва на счетоводителите, че именно по време на годишното счетоводно приключване трябва да се прегледат условията за признаване, оценяване, отчитане и оповестяване на всяка една провизия. Отчитащото се предприятие, независимо дали е избрало МСФО, или НСС като своя счетоводна база за изготвяне на финансови отчети, не може да признава в своя годишен финансов отчет - условни задължения (пасиви) и условни активи. Въпреки това обаче, такива условни активи и пасиви съгласно счетоводното законодателство подлежат на оповестяване в приложението към годишния финансов отчет. Тъй като именно по време на годишното счетоводно приключване се съставят всички елементи на годишния финансов отчет, то именно тогава предприятието следва да установи и ревизира дали съществуват за него такива условни активи и пасиви и дали те подлежат на надлежно оповестяване.
 
 
Освен спазването на приложимите стандарти при изготвяне на ГФО по отношение на достоверното представяне на активите, пасивите, собствения капитал, печалбите, приходите, разходите и паричните потоци, преди да се пристъпи към съответното изготвяне на съставните части на финансовия отчет, счетоводителите следва да направят проверка по записванията на всяка една счетоводна сметка от индивидуалния сметкоплан на предприятието. В този смисъл на база на регистрите, които се водят в счетоводната система, нашите препоръки е да се направи преглед на кореспонденциите на всяка една счетоводна сметка с останалите счетоводни сметки, за да може изходните данни, от които ще се изготвя ГФО, да са достатъчно надеждни и да не съдържат грешки и несъответствия. При годишното счетоводно приключване трябва да се направи една ревизия на това дали стопанските операции са отнесено по счетоводните сметки, които специално са създадени за целта, и по съответните им аналитични партиди и направления. Ако по някаква причина или грешка при работата със счетоводния софтуер се установи неравнение на синтетичното и аналитичното ниво на дадена счетоводна сметка, при извършване на годишното счетоводно приключване ще трябва да се проследи хронологията по счетоводната сметка и съответно да се коригират грешките. С помощта на счетоводния регистър - Главна книга е най-лесно и удобно да се проверят всички счетоводни сметка дали са участвали в погрешни, нелогични или обърнати счетоводни записвания. Ако по време на текущото въвеждане на дадена стопанска операция са използвани правилните сметки, но местата на Дебита и Кредита са обърнати, с осъществяването на тази процедура съответната грешка много лесно би могла да се открие. Проверката за "чисти обороти" на сметките, отчитащи разходите по икономически елементи, е добра счетоводна практика, която би позволила достатъчно лесно и бързо да се състави Отчета за приходите и разходите, като съставна част (елемент) на ГФО. Допускането на двойни обороти по счетоводните сметки, отчитащи разходите по икономически елементи би могло да доведе погрешно определяне на текущия финансов резултат за годината – печалба или загуба. На проверка и прецизиране подлежат чисто технологичните процедури по приключване на сметките, отчитащи разходите по икономически елементи с тези, калкулиращи разходите за дейността, приключване на сметките отчитащи разходите по направление и сметките, отчитащи приходите от продажби. Дружеството следва достатъчно прецизно да определи балансовата стойност на активите, които се отписват от предприятието в резултат на осъществените стопански операции - продажби, брак на активи, инвестиции, бартер, разпределяне на дивиденти в натура и т.н. Не на последно място счетоводителите имат задължението да определят стойностите на коригиращи статии, които ще намерят отражение при изготвянето на Отчета за приходите и разходите (Отчета за всеобхватния доход) и Баланса (Отчета за финансовото състояние) като например - увеличението/ намалението на запасите от продукция и незавършеното производство; разходите за придобиване на активите по стопански начин (които предприятията, прилагащи НСС следва да се представят в Приходната част на Отчета за приходите и разходите); записания, но невнесен капитал (който съгласно НСС следва да се представя в актива на Баланса) и др.п.
 
 
Паралелно с определянето на счетоводния финансов резултат – печалба или загуба, отчитащото се предприятие трябва да определи и своя данъчен финансов резултат съгласно механизмите на ЗКПО, да изчисли дължимия корпоративен данък и съответно да представи текущите и отсрочени данъци в своя ГФО. Преобразуването на счетоводния финансов резултат за целите на ЗКПО става посредством попълването и подаването на годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. Ето защо считаме, че определянето на корпоративните данъци следва да се разглежда като част от процеса по годишното счетоводно приключване. На основание ал. 2 от чл. 92 от ЗКПО срока за подаването и е определен до 31 март на следващата календарна година. В ГДД по чл. 92 от ЗКПО и в срока за подаването ѝ, данъчно задължените лица имат задължението да декларират и дължимите от тях данъци върху разходите по смисъла на чл. 204 от ЗКПО за цялата календарна година. В случай че предприятието е отчело счетоводни разходи за:
1. Представителните разходи, свързани с дейността;
2. Социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица); и
3. Разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, от работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол (наети лица), както и от лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
           
Годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на Закона за счетоводството. Това са предприятията, за които едновременно са налице следните условия:
а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон;
б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти;
в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба;
г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.
 
Въпреки това ЗКПО предвижда ГДД да се подава, когато за данъчния период, през който не е осъществявана дейност по смисъла на Закона за счетоводството, възникне задължение за корпоративен данък или данък върху разходите, както и когато данъчно задължено лице желае да декларира други данни и обстоятелства, предвидени в образеца на декларацията.
 
В ГДД по чл. 92 от ЗКПО предприятията, чийто нетни приходи от продажби за годината превишават 300 000 лева, следва да декларират размера на съответната месечна или тримесечна авансова вноска за корпоративния данък, която те първоначално смятат да внасят в републиканския бюджет през следващата финансова година.
 
 
Независимо че ЗКПО се явява основния материален данъчен закон, който регламентира задълженията на предприятията – местни юридически лица, то за някоя част от своите задължения предприятията следва да спазват изискванията на материалния данъчен закон, регламентиращ облагането на доходите на физическите лица. Именно в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) са въведени някои задължения, свързани с обмена на данъчна информация между предприятията и Националната агенция по приходите (НАП).
 
По силата на чл. 73, ал. 1 – предприятията като платци на доходи на физически лица имат задължението в срок до 15 март на следващата година да предоставят информация в компетентната си ТД на НАП за изплатените (начислените - в случаите на разпределяне на доходи от дивидент по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ) през годината доходи:
- От друга стопанска дейност (чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ);
- От наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество (чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ);
- От други източници по смисъла на чл. 35 от ЗДДФЛ, както и доходи, обложени с окончателен данък по реда на ЗДДФЛ (чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ);
- Начислени/ изплатени на чуждестранни физически лица от източник в България, обложени с окончателен данък по реда на Глава шества от ЗДДФЛ, с изключение на подлежащите на деклариране по реда на чл. 142, ал. 5 от ДОПК (доходи по чл. 37 от ЗДДФЛ);
- Начислени на местни и чуждестранни физически лица от дивиденти и ликвидационни дялове (доходи по чл. 38 от ЗДДФЛ);
- От прехвърляне на права или имущество, с изключение на необлагаемите по чл. 13, ал. 1, т. 3 доходи от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗДДФЛ;
- Необлагаеми по реда на чл. 13, ал. 1, т. 3, 7 , 9, 20, 21 и 24, само в случаите, когато годишния размер на съответния доход, изплатен на едно и също лице, превишава 5 000 лева.

 
 
Предприятията, на основание чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ ще подават друга допълнителна информация към компетентната ТД на НАП в срок до 30 април на следващата година. Става въпрос за предоставяне на информация от работодателите за целите на автоматичния обмен с други държави-членки на Европейския съюз. В тази връзка работодателите са задължени да предоставят на компетентната ТД на НАП информация за доходите по трудови правоотношения, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава - членка на Европейския съюз (ЕС). За целите на ЗДДФЛ, в т.ч. и за целите на чл. 73а, ал. 5, под „трудови правоотношения“ следва да разбираме тези правоотношения, независимо от основанието им на възникване, които отговарят на дефиницията, дадена в § 1, т. 26 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ.
 
 
 
На основание чл. 20, ал. 1 от Закона за статистиката, ръководителите и представителите на юридически лица (т.е. ръководството на предприятията) са задължени да предоставят на Националния статистически институт (НСИ) и на органите на статистиката достоверни данни във връзка с попълвания на данни по изследвания, включени в Националната статистическа програма, за които е предвидено, че се провеждат на основата на задължително участие. В този смисъл чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката задължава юридическите лица (това задължение се отнася и до физическите лица, включително земеделските стопани, за осъществяваната от тях стопанска дейност) да представят на Националния статистически институт годишен отчет за дейността си, съдържащ статистически справки и счетоводни документи. Задължението за подаване на годишен отчет за дейността по смисъла на чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката е регламентирано и в чл. 92, ал. 3 от ЗКПО. Съгласно цитираната норма на материалния данъчен закон, едновременно с подаване на ГДД по чл. 92 предприятията следва да подадат и годишния (статистически) отчет за дейността. Освободени от подаване на годишен отчет за дейността са данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Въпреки освобождаването си от подаване на годишен отчет за дейността, икономически неактивните предприятия на основание на Закона за статистиката и Националната статистическа програма за съответната година са задължени в срок до 30 април на следващата година да подадат в Информационна система “Бизнес статистика” или на хартия в съответното Териториално статистическо бюро Декларация за неактивност Приложение № 11.
 
 
 
Не бива да подценяваме и действията, които счетоводителите трябва да извършат непосредствено след годишното счетоводно приключване, а именно действията, свързани с публичността на ГФО. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството, предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва:
1. всички търговци по смисъла на Търговския закон - чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, в срок до 30 юни на следващата година;

2. юридическите лица с нестопанска цел - чрез заявяване за обявяване и предоставянето им в регистър на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в срок до 30 юни на следващата година;
3. останалите предприятия - чрез икономическо издание или чрез Интернет, в срок до 30 юни на следващата година.
           
Предприятията следва да имат предвид, че когато финансовият отчет първоначално е заявен за публикуване в срока по чл. 37, ал. 1 от Закона за счетоводството и е постановен отказ за публикуване по чл. 22, ал. 5 от Закона за търговския регистър и в 14-дневен срок от влизането му в сила е подадено повторно заявление за публикуване, се смята, че финансовият отчет е подаден в срок.
           
Внимание! Заедно с годишния финансов отчет акционерните дружества, командитните дружества с акции и дружествата с ограничена отговорност, които са средни или големи предприятия или предприятия от обществен интерес, публикуват и информация за предложението на органа на управление за разпределение на печалбата или за покриване на загуба за предходната година и решението на общото събрание на акционерите/ съдружниците за начина на разпределяне на печалбата или за покриване на загуба за предходната година.
 
 
Накрая завършваме с една процедура, която не се вписва в длъжностната характеристика на счетоводителите, но по една или друга причина често биват натоварени и с тази задача. Става дума за деклариране на определени обстоятелства по реда на чл. 15 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ). Съгласно текста на цитираната норма, юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи; юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа; както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, с изключение на тези, които за своя сметка работят сами, са задължени да подават годишна декларация в териториалната дирекция "Инспекция по труда" по адреса на регистрация на предприятието - в срок до 30 април на следващата година. Единственото административно облекчение се изразява в това, че когато няма промяна в обстоятелствата, подлежащи на деклариране, декларацията по чл. 15 от ЗЗБУТ не се подава.

_______________________________________________

Христо Досев, д.е.с.