Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
...или използвайте търсачката Разширено търсене

Съставителите на финансови отчети и тяхната регламентация по реда на Закона за счетоводството - част III

Христо Досев Отговор, предоставен от
Христо Досев
18 Апр 2017 favorite

Третата категория съставители на финансови отчети, които за първи път се въвеждат посредством Новия Закон за счетоводството са самите собственици или съдружници в отчитащото се предприятие, без за тях да се изисква да отговарят на изискванията на чл. 18, т. 1 и т. 2 от Закона за счетоводството, както и наличие на трудово, служебно или облигационно правоотношение с отчитащото се предприятие.

Тази трета категория съставители на ГФО може да се прояви сами при следните две ситуации:

➤ При ГФО на Еднолични търговци (ЕТ), които прилагат способа на едностранно счетоводно записване по реда на чл. 3, ал. 4 от Закона за счетоводството. Т.е. нетните приходи от продажби (съгласно § 1, т. 11 от ДР на Закона за счетоводството) на тези еднолични търговци не трябва да превишават сумата от 50 000 лева за текущия отчетен период, защото това е предпоставка съответния ЕТ да избере да отчита дейността си по способа на едностранното счетоводно записване.
➤ При микропредприятията по смисъла на чл. 19, ал. 2 от Закона за счетоводството, но само ако предприятията не са осъществявали дейност през съответния отчетен период.

Обръщаме внимание, че считано от 01.01.2017 година, с § 1, т. 30 от ДР на Закона за счетоводството се дава легална дефиниция на понятието"Предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период". А това са онези предприятия, за които едновременно са налице следните четири условия:
1. През отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон;
2. През отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти;
3. Не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба;
4. Не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.
 
Пример IX.
           
Казус:
 Компания майка притежава на 100% свои дъщерни предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период. За целите на чл. 19 от Закона за счетоводството тези дъщерни предприятия са класифицирани в категорията на микропредприятията. Дъщерните предприятия нямат нает персонал и са в ликвидация. Кой може да бъде съставител на финансовите им отчети така, че да бъде спазен Закона за счетоводството?
           
Решение: След като тези дъщерни предприятия се считат за микропредприятия и съответно за предприятия, които не са осъществявали дейност по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на Закона за счетоводството, то по силата на чл. 17, ал. 2 от Закона за счетоводството, съставител на техните ГФО може да бъде собственикът или съдружникът им. В случая техният едноличен собственик на капитала е юридическо лице – предприятие - майка, което означава, че като съставител на финансовите им отчети ще бъде вписано самото предприятие майка, без оглед на това, че същото не отговаря на изискванията за счетоводно предприятие по смисъла на Закона за счетоводството. В случая предприятието майка се явява съставител на финансовите отчети на дъщерните предприятия в качеството си на съдружник (собственик) на микропредприятие, което не е осъществявало дейност през отчетния период. Във финансовите отчети на дъщерните дружества като съставител следва да се впише наименованието на предприятието майка, а подпис следва да положи управляващия и представляващ това предприятие-майка.

Пример X.
           
Казус: Дружество е класифицирано като микропредприятие за съответната финансова година, като през нея то е извършвало следните разходи – плащало е такса за вписване на ГФО в Търговския регистър, плащало е на счетоводител, който не отговаря на изискванията за съставител на финансови отчети по реда на чл. 18, т. 1 и т. 2 от Закона за счетоводството, плащало е банкови такси по разплащателната си сметка. Към 31 декември обслужващата го банката му е начислила възнаграждение за лихви в размер на 0,20 лева за наличните средства на дружеството по разплащателната му сметка по време на цялата календарна година. Може ли собственикът (съдружникът) на дружеството, който не отговаря на условията за съставител на финансови отчети по смисъла на чл. 18 от Закона за счетоводството да бъде съставител на ГФО?
           
Решение: След като за предприятието за съответната година са възникнали условия за признаване на лихвен приход – в случая 0,20 лева, то същото не отговаря на дефиницията на понятието за предприятие, което не е осъществявало дейност през отчетния период по реда на § 1, т. 30 от ДР на Закона за счетоводството. Дори и ако в нарушение на счетоводното законодателство и с оглед несъществената сума дружеството не отчете счетоводния приход от лихви, за него за съответната година са били възникнали условия за признаване на приход по реда на счетоводното законодателство. След като дружеството не може да се класифицира като такова, което не е осъществявало дейност през отчетния период, то и неговия ГФО не може да бъде съставен от собственика (съдружника) на търговското дружество. За да бъде спазен Закона за счетоводството, съставител на ГФО на предприятието може да бъде единствено лице от първите две категории, разглеждани в настоящата статия, а именно от:
- Физическо лице (професионален счетоводител[1]) по трудово или облигационно правоотношение; или от
Счетоводно предприятие по смисъла на Закона за счетоводството.

Пример XI.
           
Казус: Дружество е класифицирано като микропредприятие за съответната финансова година, като през нея то е извършвало следните разходи – плащало е такса за вписване на ГФО в Търговския регистър, плащало е на счетоводител, който не отговаря на изискванията за съставител на финансови отчети по реда на чл. 18, т. 1 и т. 2 от Закона за счетоводството, банкови такси по разплащателната си сметка, такса за подновяване на квалифициран електронен подпис и за канцеларски материали. Ще бъде ли спазен Закона за счетоводството, ако съставител на ГФО бъде единият от съдружниците, които не отговаря на изискванията за съставител по смисъла на чл. 18, т. 1 и т. 2 от Закона за счетоводството?
           
Решение: След като дружеството е микропредприятие, и на база на направените стопански операции можем да заключим, че същото може да се счита за предприятие, което не е осъществявало дейност през отчетния период по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на Закона за счетоводството смятаме, че неговия ГФО може да бъде съставен от съдружника (собственика) на търговското дружество.
 
Казусите на разгледаните по-горе 11 примера са действителни и са събрани и обобщени на база на въпроси, които са задавани на семинари, обучения и специализирани счетоводни и данъчни списания. Тяхното многообразие и насоченост показва, че макар и ясно регламентирани, изискванията за съставителите на финансови отчети затрудняват практикуващите счетоводители. Разбира се част от проблемите се появяват поради преследване на определени цели, свързани с икономия от данъчно облагане. В друга част на примерите не се прави ясно разграничаване между действията и отговорностите на физическите лица, в качеството им на съдружници и лица, участващи с личен труд в отчитащото се предприятие, с тези в качеството им на управляващи и представляващи търговски дружества. Не на последно място ще посочим и пропуските свързани с погрешното разбиране на осъществяването на търговски сделки между две лица (търговци). С предложените решения на описаните конкретни фактически обстановки смятаме, че бихме могли да бъдем полезни на заинтересованите лица да отреагират достатъчно професионално в ситуациите, което в крайна сметка ще доведе до коректно разбиране и прилагане на изискванията на Закона за счетоводството по отношение на изискванията за съставители на финансови отчети.
 

[1] Т.е. физическото лице да отговаря на изискванията за съставител по реда на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Закона за счетоводството.


Христо Досев, д.е.с

x