Документиране на разчети с чужденстранни партньори във връзка с доставки в Близкия Изток

Основният предмет на дейност на дружеството ни е спедиция във връзка с международен транспорт. Клиенти на дружеството (товародатели) са фирми от Близкия Изток (Иран, Ирак) и за извършения за тях транспорт издаваме фактура – например за 3000 евро. За извършване на транспорта наемаме превозвачи от Турция, Иран или Ирак, с които уговаряме цена на транспорта например 2600 евро. При натоварване и тръгване на композицията за крайната дестинация от офиса на дружеството се дава аванс на шофьора, в качеството му на представител на превозвача, в брой – например 1600 евро, който се документира с РКО. При разтоварване на стоката и оформяне на транспортните документи – ЧМР, в много от случаите клиентът ни предава цялата сума на шофьора – в случая 3000 евро, които трябва да донесе в офиса на дружеството. След това шофьора се връща в офиса на дружеството ни със заверени транспортни документи, доказващи осъществяването на транспорта и с фактура за договореното навло – в случая 2600 евро. Тъй като той вече е получил аванс от 1600 евро, сега му се издава РКО за получаване на остатъка от 1000 евро. Шофьорът носи със себе си 3000 евро, дадени му от иранския клиент, задържа си дължимите му 1000 евро и предава в касата на дружеството остатъка от 2000 евро. За документиране на получената сума от клиента – в пълен размер от 3000 евро – се издава ПКО, в който се записва, че сумата се получава от клиента чрез шофьора.

1. Правилно ли се документират разчетите с чуждестранните партньори – клиент и доставчик – с издаването на касови ордери?

2. В кой момент трябва да се счита получаване на сумата за дружеството – в момента на даване на парите от клиента при разтоварване на стоката, или в момента, в който чуждестранния шофьор ги донесе в офиса на дружеството?

3. Необходимо ли е полученото плащане от клиента да се регистрира с КАФП, при положение че плащането от страна на клиента не е на територията на страната?