Деклариране на покупки и продажби на автомобили, предназначени за външен пазар

При всяка една доставка е важно да се определи мястото на доставка, за да може да се приложи съответното облагане. Правилата, които определят мястото на доставка на стоки, се съдържат в чл. 17 от ЗДДС. За всяка доставка с място на изпълнение в България, следва да се приложи ЗДДС, а за доставки с място на изпълнение в друга държава членка, следва да се приложи облагането, предвидено в законодателството на тази държава членка.
 
Ако новите превозни средства се превозват до България, тогава българската фирма следва да отчете вътреобщностно придобиване съгласно чл. 13, ал. 2 от закона, без значение дали доставчикът е регистриран по ДДС в друга държава членка или не. За целта се издава протокол по чл. 117 и същият се отразява в двата дневника.

Когато новото превозно средство се отправи от България към клиент от ЕС, българската фирма ще осъществи вътреобщностна  доставка, на основание чл. 7, ал. 2 от закона, независимо дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. Задълженията на продавача /БГ-фирма/ ще са да отрази във фактурата и обстоятелствата, които определят стоката като ново превозно средство. Фактурата ще се отрази във VIES декларацията, ако клиентът е регистриран по ДДС в друга държава членка, а ако не е регистриран, фактурата не се отразява във VIES декларацията на основание чл. 104, ал. 3 от ППЗДДС.

Когато новото превозно средство се отправи от България към трета държава, българската фирма продавач ще може да приложи нулева ставка за доставката по чл. 28 от закона, ако се снабди с документите изредени в чл. 21 от ППЗДДС. В противен случай следва да начисли 20% при доставката.
 
Ако новите превозни средства не се превозват до страната, а директно се отправят от страната членка на придобиване, съществуват две хипотези.

При едната хипотеза следва да са изпълнени условията за тристранна операция и българската фирма да се яви посредник в тристранната операция.

При втората хипотеза, когато не са изпълнени условията за тристранна операция, се прилага общия ред на закона. 

Когато българската фирма придобие новия автомобил под ИН по ДДС в България и автомобилът напусне пределите на държавата членка, от която го придобива, тогава придобиването ще попадне в хипотезата на чл. 62, ал. 2 от закона. Доставчикът от ЕС ще извърши ВОД, а българската фирма ВОП, независимо, че автомобилът няма да пристигне в България, а в друга държава членка, освен ако българската фирма не се снабди с доказателства, че вътреобщностното придобиване в страната членка на пристигане на автомобила е обложено там. Чл. 9, ал. 1 от ППЗДДС определя, че за доказване на обстоятелствата по чл. 62, ал. 3 от закона, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им, придобиващият по чл. 62, ал. 2 от закона следва да разполага с документ, удостоверяващ, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в тази държава членка. Този документ се издава от компетентната администрация на държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им.

Ако българската фирма не се снабди с такъв документ, следва да обложи придобиването тук, като издаде протокол по чл. 117 и си начисли данъка. За това придобиване фирмата няма да има право на данъчен кредит, съгласно дело на ЕО С – 536/08.
 
Когато българската фирма продава нов автомобил и няма качеството на посредник в тристранна операция, мястото на доставка ще е там където е местонахождението на автомобила към момента, в който започва превозът му към получателя, т.е. мястото ще е в другата държава членка. В този случай доставката няма да се облага в България и за нея ще е валидно законодателството на другата държава членка, както за облагането и документирането, така и за регистрацията там по ДДС.

Когато доставката се документира по правилата на чуждото законодателство /чл. 79, ал. 3 от ППЗДДС/, за целите на ЗДДС доставката се отразява в отчета за извършените продажби по чл. 119 от закона.