Отразяване на продажба на стоки, закупени от Гърция, в Гърция

Доставка, в която участват три страни – продавач, посредник и купувач – може да се нарече тристранна сделка, но това не означава, че имаме тристранна операция. За тристранна операция е необходимо да бъдат изпълнени едновременно няколко условия:
- Доставката на стоки трябва да е между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки и за тях да са налице едновременно следните условия:
- регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);
- стоките се транспортират директно от А до В;
- посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;
- придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.

 
Тъй като в случая нямаме трета държава членка, към която стоката да пътува директно, независимо от другите условия, няма тристранна операция. Ето защо се прилагат общите правила на закона.
 
Когато българската фирма е в качеството си на  купувач на стоката е важно да се отчете движението на стоката, т.е. напуска ли територията на Гърция или не. Ако стоката не напуска пределите на Гърция, тогава мястото на доставка ще е в Гърция и гръцкият продавач следва да начисли гръцкия данък. Тази покупка може да не се отразява в дневника за покупки, тъй като за нея няма да има задължение за издаване на данъчен документ /протокол/, а гръцката фактура не е данъчен документ за целите на ЗДДС. Разбира се не е забранено отразяването на такава фактура в дневника за покупки, но ако решите, фактурата следва да бъде отразена с код  09 „друг документ“ в колона 9 със сумата на данъчната основа и гръцкия данък общо.

От въпроса не става съвсем ясно дали стоката пристига в България /с транспорт на продавача/, но ако е така, тогава следва да се прецени наличието на вътреобщностно придобиване от българската фирма. За целта следва да доставчикът да е регистриран по ДДС в ЕС, стоката да напусне територията на Гърция, а българската фирма да я придобие под ИН по ДДС в България. В този случай следва да се издаде протокол по чл. 117 за ВОП и протоколът да се отрази в двата дневника като в дневника за покупки се отразява спрямо правото на данъчен кредит, а в дневника за продажби в колона 14 с данъчната основа и колона 15 с начисления данък.
 
Когато българската фирма е в качеството си на продавач на стоката отново е важно да се отчете местоположението на стоката и нейното движение. Съгласно чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2, а когато стоката  се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото на доставка е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ѝ към получателя.

Първата хипотеза отново е, че стоката не е напуснала пределите на Гърция. В този случай мястото на доставка ще е в Гърция и съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, не се начислява данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната. Българската фирма трябва да се запознае с гръцкото законодателство и да се регистрира там при достигане на прага за обща регистрация. Съгласно чл. 79, ал. 3 от ППЗДДС доставката с място на изпълнение на територията на друга държава членка на стоки от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка. В случая следва да се издаде фактура съгласно гръцкия закон. За целите на ЗДДС доставката следва да се отрази в отчета за извършени продажби по чл. 119 от закона.

Втората хипотеза е, че стоката е напуснала пределите на Гърция, пристигайки в България и после отново се връща в Гърция. В този случай е важен статута на получателя. Ако той има валиден VAT номер от ЕС, тогава българската фирма ще извърши ВОД, а ако няма валиден VAT номер, българската фирма следва да начисли 20% ДДС.