Дарение или покупка на имот от ЕТ към фирмата на дъщеря му

В запитването е зададен твърде обширен, всеобхватен въпрос, касаещ най-общо данъчното третиране на различни по вид прехвърлителни сделки (дарение, покупко-продажба), чиято цел в крайна сметка е един недвижим имот да бъде отписан от активите на  предприятието на ЕТ и да премине към физическото лице – собственик - или към свързано с него лице - роднина.  
 
На първо място ще разгледам накратко хипотезата на изключване на въпросния недвижим имот от имуществото на едноличния търговец и преминаването му към физическото лице – собственик.
 
На следващо място, трябва да се разгледат по-отделно какви са данъчните ефекти при дарението на недвижимия имот или при покупко-продажбата му на свързани с него лица роднини.   
 
1. Изключване на недвижим имот от имуществото на ЕТ и преминаването му към физическото лице – собственик
 
За да отговорим на този въпрос, на първо място трябва да имаме предвид някои основни теоретични постановки относно правния статут на ЕТ. По смисъла на разпоредбите на Търговския закон (ТЗ) едноличният търговец и физическото лице, което го представлява, не са различни данъчни субекти, тъй като те са с един и същ статут. Едноличният търговец е с по-разширена правосубектност, предвид регистрацията по ТЗ и с оглед естеството на дейността си.

Нормата на чл. 56 от ТЗ, която гласи, че всяко дееспособно физическо лице може да регистрира едноличен търговец, систематично се намира в част втора, дял първи, глава осма, озаглавена ,,Търговец – физическо лице”, което означава, че на едноличния търговец не е придаден статут на юридическо лице, а той си остава физическо лице с разширена правосубектност, тъй като по смисъла на ТЗ е търговец.

Предвид горното, не е възможно физическото лице да осъществява търговски сделки със себе си, т.е. да бъде едновременно и доставчик и получател по такива сделки. Аргументите за това се извличат, както от ТЗ, така и от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно ЗЗД, който дефинира правната същност на договора, договорът е съглашение между две и повече лица. Поради тази причина, вещи, движими и недвижими, принадлежащи на предприятието на едноличния търговец, не могат да се прехвърлят с правна сделка на физическото лице, тъй като никой не може да се договаря сам със себе си. В този смисъл в случая не може да се говори за прехвърляне на активи, напр. покупко-продажба на недвижим имот, между физическото лице и предприятието на физическото лице.
 
От друга страна е необходимо да се отбележи, че физическото лице е формирало предприятие в качеството на ЕТ, което е съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Наличието на предприятие създава имуществена обособеност, която се различава от останалото притежавано от лицето имущество - лично и в режим на съпружеска имуществена общност.
 
Ето защо нормата на чл. 27 от ЗДДФЛ регулира случаите, когато в предприятието на ЕТ се включва или изключва лично имущество на физическото лице. Така съгласно ал. 5, ако впоследствие вещта по ал. 1 бъде изключена от имуществото на едноличния търговец и премине към физическото лице - собственик, за данъчни цели се смята, че физическото лице - собственик на едноличния търговец, извършва продажба на тази вещ по пазарна цена, независимо от обстоятелствата по чл. 13.
 
Следователно, когато физическото лице реши да изключи актива от имуществото на търговеца, се приема че физическото лице - собственик на едноличния търговец, извършва с него продажба по пазарни цени. За едноличния търговец се формира облагаем доход, който се определя като разлика между пазарната цена и данъчната стойност – за данъчни амортизируеми активи по ЗКПО.

Тоест сделката по изключването на недвижимия имот е извършена с актив - собственост на предприятието на едноличния търговец. Сумата, получена от продажбата, е счетоводен, съответен данъчен приход. Същият се отчита в съответната счетоводна сметка, отчитаща приходите, и участва при определянето на счетоводния финансов резултат и облагаемият доход от стопанска дейност на едноличeн търговец, който подлежи на облагане с данък в размер на 15%.

При продажбата (изключването) на актива, същият се отписва от данъчния амортизационен план (ДАП), съответно следва да се приложи чл. 66, ал. 1 и 2 от ЗКПО. При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със счетоводната балансова стойност на актива и се намалява с данъчната му стойност.
 
Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗДДФЛ физическото лице - собственик на едноличния търговец, съставя протокол, в който посочва вида на вещта, в случая имота и цената.
 
2. По-долу ще разгледаме данъчното третиране на продажбата на недвижимия имот съгласно ЗДДС.
 
Относно продажбата на недвижимият имот на дъщеря Ви и нейното третиране съгласно ЗДДС следва да имате предвид нормата на чл 45 от ЗДДС. В разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗДДС е посочено, че учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя е освободена доставка. Съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗДДС доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, както и доставката на прилежащите към тях терени също е освободена от облагане с ДДС доставка. По аргумент на противното доставката на сгради, които са нови, както и прилежащите към тях терени е облагаема доставка. Легална дефиниция на понятието „нови сгради ” е дадено в § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС.     
 
Следователно определението за „сгради, които не са нови“, се извежда по аргумент за противното от легалната дефиниция, която е дадена в § 1, т.5 от ДР на ЗДДС за „нови сгради“ а именно:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност „груб строеж“ или
б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията.
 
От изложената в запитването фактическа обстановка приемам, че имотът представлява „нова сграда” по смисъла на закона и затова сделката с него е облагаема съгласно чл. 45 от ЗДДС.
 
Във връзка с тази сделка следва да имате предвид, че при сделки между свързани лица данъчният резултат следва да е същия като при несвързани лица. Цената на сделката следва да е пазарната такава, определена по реда на Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.

3. Данъчно третиране по ЗДДС, ЗКПО и ЗМДТ на дарение на недвижим имот част от активите на ЕТ.
 
Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС, с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Доколкото в случая ще се извърши дарение – безвъзмездна доставка, е необходимо да се съобрази дали ще е налице хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. По смисъла на тази норма, за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването ѝ е приспаднат данъчен кредит изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност.

Доколкото сте пояснили, че за имота, който ще е предмет на безвъзмездна доставка - дарение,  е приспаднат данъчен кредит, за Вас ще  възникне задължение по ЗДДС.

На основание чл. 44, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ обект на облагане са имущества, придобити по дарение, както и недвижими имоти, ограничени вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.

В изпълнение на чл. 44, ал. 6 от ЗМДТ не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.

В конкретния случай недвижимият имот попада в патримониума на предприятието на ЕТ, а не представлява лично имущество или имущество в режим СИО, поради което дарението на същото не попада в обхвата на чл. 44, ал. 6 от ЗМДТ.

Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗМДТ данъкът при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин се заплаща от приобретателя на имуществото. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно.
 
По отношение данъчното третиране на дарението по ЗКПО, следва да имате предвид следното.
 
В чл. 26, т. 7 от ЗКПО изрично е предвидено, че не се признават за данъчни цели разходи за дарения извън посочените в чл. 31;
 
Във въпросния чл. 31 от ЗКПО няма хипотеза за освобождаване от данъчно облагане на дарение извършено роднини на собственика на предприятието на ЕТ.
 
В тази връзка следва да имате предвид, че в закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ с разпоредбата на чл. 15 се предвижда, че когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.

При сделки между свързани лица данъчният резултат следва да е същият като при несвързани лица. Цената на сделката следва да е пазарната такава, определена по реда на Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Тъй като от сделката ще се отчете само разход – счетоводната стойност на актива, е необходимо за данъчни цели пазарната стойност на същия, да се посочи в увеличение на счетоводния финансов резултат за годината, през която ще се извърши дарението.

Документирането на сделки се извършва като се спазват изискванията на чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството чрез създаване на първичен счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
 
В заключение следва да посоча, че не може според мен, стойността на дарението да се отпише от неразпределената печалба.  Действително е възможно дадено физическо лице да получи активи в натура под формата на дивидент. Но това важи само за капиталови търговски дружества според мен не и за ЕТ.