Данък върху разходите за автомобили, позвани от съдружници в медицинско заведение

Съгласно Закона за лечебните заведения, дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинската дейност е свързана с притежаване на специализирани знания и умения, които се поддържат и осъвършенстват и с помощта на регулярни обучения, семинари и др. подобни форми. Медицинската дейност е специфична и заради това, че е насочена към опазване на здравето и живота.

Пътуванията с автомобил се осъществяват до различни населени места, където се оказват медицински услуги. Пътуванията са необходими. за да се осигури навременно присъствие на лекаря (съдружника), за да може да окаже съответната медицинска помощ. Да споменем също така и случаят, в който на лекаря би му се наложило да посети няколко кабинета, в различни населени места. Съгласно Закона за лечебните заведения, лекар, практикуващ в амбулатория за първична или специализирана извънболнична помощ, извършва лечение на болен и в дома му, когато състоянието на болния налага това. Определено използването на автомобил осигурява мобилност на лекаря, което е и предпоставка за извършване на навременна медицинска услуга.

Документираните разходи, свързани с автомобили, използвани за посещения в кабинети или на болни, се признават за данъчни цели. Следва да има надлежно оформени документи, доказващи, че автомобилът е използван именно за посещение на болни или кабинети, като пътен лист. Този документ е необходим, за да се докаже, че конкретният превоз е извършен във връзка с посещение на болни или кабинети.

Съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане, разходите несвързани с дейността не са признати разходи за данъчни цели. В сила от 01.01.2016 г. същият закон изисква да се облагат с данък върху разходите в размер на 10 на сто, тази част от разхода или ползването на актива (автомобила) за лични нужди. ЗКПО дава определение за разходи в натура в т. 83 от § 1 на допълнителните разпоредби. Като се пояснява, че не са разходи в натура разходите, свързани с използването на собствени, наети или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, когато за използването им се дължи възнаграждение.

Документацията по използването на автомобила следва да обосновава използването му само за целите на оказваните медицински услуги. Ако автомобилите се използват и за лични цели, ЗКПО изисква тази част от разходите да се облага с данък върху разходите. При определяне на данъчната основа за разходите в натура, свързани с превозни средства, разходите се отнасят към личното ползване, като общият размер на всички разходи, свързани с превозното средство, се умножи:
1. по съотношението:
а) между изминатите за лично ползване километри и общите изминати километри от съответното превозно средство, или
б) между часовете на лично ползване на превозното средство и общите часове на използване на превозното средство, или
2. по 50 на сто.