Осчетоводяване на несъбираема сума като отписано вземане
Отговор, предоставен отТрендафил Василев
Въпрос:
Строителна фирма печели обществена поръчка за изпълнение на СМР. За целта превежда гаранция на възложителя в размер на 5% от стойността на договора през м. 12.2016 г. Гаранцията е осчетоводена от изпълнителя по с-ка 492. До момента изпълнението на договора не е стартирало по вина на възложителя. Изминали са повече от 5 години от превеждането на гаранцията и сумата не може да бъде потърсена от изпълнителя поради изтекъл срок. Може ли сумата да се осчетоводи като отписано вземане?
Строителна фирма печели обществена поръчка за изпълнение на СМР. За целта превежда гаранция на възложителя в размер на 5% от стойността на договора през м. 12.2016 г. Гаранцията е осчетоводена от изпълнителя по с-ка 492. До момента изпълнението на договора не е стартирало по вина на възложителя. Изминали са повече от 5 години от превеждането на гаранцията и сумата не може да бъде потърсена от изпълнителя поради изтекъл срок. Може ли сумата да се осчетоводи като отписано вземане?
Отговор:
При установяване на обективни обстоятелства, че дадено вземане няма да бъде получено, следва да се признае разход, т.е. да се отпише. Вземанията са част от текущите активи на предприятието и целта е да не се допуска надценяване на активите. Когато може разумно да се заключи, че едно вземане - в случая предоставената гаранция - няма да бъде получено, то следва да се отпише от активите на предприятието, без значение от изминалия период от възникването му. Изминалият период от възникването на вземането има отношение към прилагането на чл. 37, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) относно признаването на разходи от отписвания на вземания за данъчни цели.
Основното правило на чл. 34, ал. 1 от ЗКПО е, че разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 от ЗКПО. Т.е. ако е настъпило някое от обстоятелствата в същата или в предходна година, счетоводно отчетеният разход от отписване на вземания е признат за данъчни цели.
Обстоятелството в чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е, че непризнатите за данъчни цели разходи от отписване на вземания се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която изтекат три години за вземанията с тригодишен давностен срок или пет години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо. Погасителната давност се регламентира от чл. 110 до чл. 120 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Законът предвижда тригодишна давност за следните вземания: за възнаграждение за труд; за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; за наем, за лихви и за други периодични плащания. Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Основното правило на чл. 34, ал. 1 от ЗКПО е, че разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 от ЗКПО. Т.е. ако е настъпило някое от обстоятелствата в същата или в предходна година, счетоводно отчетеният разход от отписване на вземания е признат за данъчни цели.
Обстоятелството в чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е, че непризнатите за данъчни цели разходи от отписване на вземания се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която изтекат три години за вземанията с тригодишен давностен срок или пет години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо. Погасителната давност се регламентира от чл. 110 до чл. 120 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Законът предвижда тригодишна давност за следните вземания: за възнаграждение за труд; за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; за наем, за лихви и за други периодични плащания. Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Подобни статии
09Март2023
Признаване на разходи за ремонт и горива на нает автомобил
от Алиция Профирова
на 09 Март 2023
13Февр2023
Счетоводно отчитане на временна финансова помощ от собственик при закриване на дружество
от Елена Илиева
на 13 Февр 2023
08Февр2023
Нарушаване на принципа на общодостъпност при непредоставяне на ваучери на лица в неплатен отпуск и самоотлъчка
от проф. д-р Любка Ценова
на 08 Февр 2023
06Февр2023
Признаване на битови разходи за наети от Индия лица
от проф. д-р Любка Ценова
на 06 Февр 2023
26Ян2023
Прилагане на чл. 209, ал. 1, т.2 от ЗКПО при неплатени задължения по ревизионен акт
от проф. д-р Любка Ценова
на 26 Ян 2023