Данък върху разходи за лично ползване на фирмени активи за ЕТ

Разпоредбата на чл. 204, ал. 1, т. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) гласи, че с данък върху разходите се облагат документално обоснованите разходи в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, от работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол (наети лица), както и от лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) – т.е. това са правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите.

ЗКПО регламентира разходите в натура като разходи, съответстващи на личното ползване на активите и/или персонала, от счетоводните разходи, които не попадат в обхвата на представителните разходи, или социалните разходи, предоставени в натура и са свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи и/или персонал, използвани както за дейността, така и за лично ползване.

Данъчно задължени лица за този данък са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол или по правоотношения за полагане на личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ.

Въвеждането на данъка върху разходите е с цел облекчаване на механизма на облагане на личното ползване, като се предоставя право на избор на работодателите, вместо с данък по реда на ЗДДФЛ, да изберат да облагат с данък върху разходите доходите в натура, представляващи разходи в натура. Това се отнася само за физическите лица, изброени в разпоредбата на чл. 204, ал.1, т. 4 от ЗКПО, където не са включени физическите лица – еднолични търговци.  Мотивите на законодателя за това са, че ако разпоредбата обхваща и други категории физически лица, би се стигнало до съществена промяна в режима на данъчното им облагане, което не е целта на промените.

С оглед на горепосоченото, разпоредбите на ЗКПО относно данъка върху разходите в натура, свързани с лично ползване на фирмени активи могат да се прилагат за работниците или служителите на едноличния търговец, но не и за самия него като физическо лице.