Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
...или използвайте търсачката Разширено търсене

Данък върху представителните разходи

Наталия Василева Отговор, предоставен от
Наталия Василева
08 Ноем 2016 favorite
Разпоредбата на чл. 204, ал. 1, т. 1 от ЗКПО гласи, че с данък върху разходите се облагат документално обоснованите представителни разходи, свързани с дейността на предприятието.  

Представителните разходи и данъкът върху тях са признати разходи за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на ЗКПО.

Данъчната основа за определяне на данъка върху представителните разходи са начислените разходи за календарната година, а данъчната ставка е 10 на сто.

Данъкът върху представителните разходи се декларира с годишната данъчна декларация, подавана от предприятието и се внася до 31 март на следващата година.
 
Възниква въпросът кои точно разходи, извършени от предприятието, следва да се определят като представителни разходи. ЗКПО не дава определение за представителни разходи. Такова се съдържа в нормата на чл. 62, ал. 1 от ППЗДДС и следва да се прилага за корпоративното подоходно облагане.
Стоки или услуги, предназначени за представителни или развлекателни цели са: посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии (чл. 62, ал. 1 от ППЗДДС).
Не се смятат за представителни или развлекателни цели организирането на симпозиуми, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от предприятието стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност (чл. 62, ал. 2 от ППЗДДС).
С данък върху разходите се облагат само документално обоснованите представителни разходи, свързани с дейността. Следователно за да бъдат признати разходите за данъчни цели освен да са документално обосновани, следва да са свързани пряко и с дейността на предприятието.
Относно документална обоснованост на представителните разходи се прилагат разпоредбите на чл. 10 от ЗКПО. Особеното тук е, че съгласно чл. 10, ал. 6 от ЗКПО документална обоснованост на представителните разходи, обложени с данък върху разходите, е налице, и когато те са документирани само с фискална касова бележка от фискално устройство или с касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

В случай че извършените представителни разходи не са свързани с дейността на предприятието, то не са и обект на облагане с данък върху разходите. Разходите, несвързани с дейността, не се признават за данъчни цели на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
 
Разходите, свързани с провеждане на мероприятия, включващи нощувки, обеди, вечери, наем на помещение, кафе паузи и др. могат да се третират различно от гледна точка на това дали са представителни разходи или разходи за реклама. Необходимо е да се разграничават представителните разходи от разходите за реклама, тъй като имат различно данъчно третиране. Разходите за реклама са признат разход за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите. За да бъде направена правилна преценка, се изисква точно определяне на характера на отчетените разходи, тяхното предназначение и полза за предприятието.
 
Какво е разходи за реклама е дефинирано в § 1, т. 33 от ДР на ЗКПО. Това са разходи за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на предприятието, в рамките на обичайното за извършваната дейност.
 
Освен общоприетите средства за реклама чрез средствата за масово осведомяване, би могло да има и други подходи. Например организиране, участие в рекламни кампании, представяния, срещи, изложби, семинари и други, на които се представят стоки или услуги, свързани с предмета на търговска дейност на предприятието.

Да приемем, че организирате мероприятие, чиято цел е представяне на нови стоки, което ще допринесе за разширяване на дейността на предприятието, запознаване на потенциални клиенти с ползите и начина на употреба на стоките, предоставяне на други възможности за потребителите, и когато разходите са в обичайния размер за извършваната стопанска дейност, могат да бъдат определени като разходи за реклама.

Предприятието следва да притежава различен набор от документи, свързани с организацията и провеждането на мероприятието. Няма специални изисквания към тези документи, освен да отговарят на изискванията на чл. 10 от ЗКПО. Документацията в своята съвкупност следва да съответства на провежданото рекламно мероприятие.
 
В групата на разходите за реклама попадат само тези разходи, за които са изпълнени следните условия:
- да са пряко свързани със стопанската дейност на предприятието и
- да са свързани с популяризиране на стоките и услугите, които предприятието предлага.
 
В случай че за направените разходи за организиране на конференции, семинари, мероприятия, срещи и други не са изпълнени горепосочените условия, те ще се третират като представителни разходи.
 
ЗДДС ограничава правото на приспадане на данъчен кредит за стоките или услугите, предназначени за представителни или развлекателни цели (чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗДДС). Това означава, че в данъчната основа за определяне на данъка върху представителните разходи се включва и начисления ДДС от доставчика.
 
Пример:

Организирате делова вечеря с бизнес партньори. За извършения разход получавате фактура с включен ДДС общо на стойност 1 200 лв. Как следва да се определи и отрази в отчетността на предприятието данъка върху представителните разходи?
 
Данъчна основа за определяне на данъка върху представителните разходи – 1 200 лв.
Данъчна ставка - 10 %
Размер на данъка = 1 200 * 10 % = 120 лв.
 
Получената фактура от доставчика се отчита по следния начин:
Дт с/ка Други разходи                               1 200
ан. с/ка представителни разходи                      
            Кт с/ка Доставчици                                     1 200
 
Начисляване на данъка върху представителните разходи:
Дт с/ка Разходи за данъци                                               120
ан. с/ка данък върху представителните разходи
            Кт с/ка Разчети с бюджета                                               120
 
При плащане на задълженията към доставчика и към бюджета се кредитират сметките за парични средства.

Сметките за други разходи и разходи за данъци могат да се приключат със сметка печалби и загуби от текущата година.
 
В Част VIII – Данък върху разходите от годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО се декларират данъчната основа и размера на данъка върху представителните разходи. 

 


Подобни статии

x