Данъчно третиране на продажба на опция по лизинг за лек автомобил

За да се отговори правилно на въпроса, по наше мнение първо е необходимо да се направи разграничение между двете сделки във въпроса. Едната е за прехвърляне на правото на придобиване (опцията) от фирмата като лизингополучател и носител на това право по договора за финансов лизинг и желаещото трето лице да придобие това право (опция). Другата е сделката по прехвърляне собствеността на автомобила, която ще се проведе между лизинговата компания (лизингодателя) и третото лице, което вече е придобило опцията. Въпросът се отнася до първата сделка, но това разграничаване се прави защото, ако се допусне грешката да се отъждествят двете, може да се стигне до грешен извод.
 
Полезно ще е преди това да дефинираме икономическата същност и как да разберем дали един договор за лизинг съдържа опция или не. Договорът за лизинг с опция задължително съдържа клаузи, които предоставят възможност на лизингополучателя да придобие собственост върху лизингованата вещ и това обикновено става с изрично писменно волеизявление на лизингополучателя в срок, посочен в договора, при липса на такова в срок или отрицателно такова, последният не придобива собственост върху вещта и я връща на лизингодателя (собственика). При тази ситуация договорът се превръща в обикновен договор за наем по своята същност. Другата отлика е, че срокът на договора не съвпада задължително с възможния полезен срок за ползване на актива. И накрая най-важната черта, която е формулирана и в ЗДДС - чл. 6, ал. 2, т. 3 - е, че договорените лизингови плащания, без лихвите, трябва да не са идентични с пазарната цена на актива към датата на предоставянето й. Последното означава, че стойността на плащанията по лизинга трябва да са по-малки от пазарната цена и по тази причина в лизинга с опция има т.н. остатъчна стойност на актива, по която той се придобива при решение от лизингополучателя за упражняване на опцията. Ако нашият лизингов договор предвижда задължително прехвърляне на собствеността в края на периода, то в този случай ние няма какво да прехвърляме, тъй като такива права не са предвидени за нашата страна в договора; в този случай третата страна може да участва като заместваща ни в дълг страна, като поема всички права и задължения по договора, който по същество е по-скоро договор за придобиване на разсрочено плащане, като такова е и данъчното му третиране по ЗДДС.
 
След като изяснихме икономическата същност на опцията и че това е едно нематериално договорно право и, при условие че то може да се прехвърля възмездно при наличие на купувач, ще трябва да кажем, че то е облагаема доставка по ЗДДС на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 (като прехвърляне на права върху нематериално имущество) във връзка с чл. 2, т. 1, където е определено, че с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга, извършена на територията на страната. В чл. 8 от с.з. е формулирано пък, че услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Важното, което следва да се отбележи тук, е определянето на данъчната основа на тази сделка, която следва да е определена по чл. 26 от ЗДДС, ако лицата в сделката се явяват свързани, следва да съобразим и текста на чл. 27, ал. 3, т. 1 от с.з.
 
От гледна точка на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) ще намерят приложение текстовете на чл. 15 и 16, ал. 1, при условие че има свързаност на лицата и цената на прехвърляне на опцията не е определена на пазарен принцип, при такава създадена ситуация данъчният орган ще определи данъчната основа за облагане с корпоративен данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Ако лицата не са свързани и/или не са налице обстоятелствата, изброени в текста на чл. 16 от ЗКПО, приходът от сделката ще се включи в данъчната основа по реда на чл. 19 във връзка с чл. 22 от закона. Тук възниква и един допълнителен въпрос, който произтича като последица от продажбата на опцията и обвързаността ѝ с придобиването на собственост върху актива, която фирмата от този момент няма как да получи и следователно следва да отпише актива от инвентарната си книга, който е фигурирал в нея на основание разпоредбите за отчитане на лизингови договори по СС №17, респективно отписване следва да има и от счетоводния амортизационен и данъчния амортизационен план. При отписването следва да преобразуваме данъчния финансов резултат в увеличение със счетоводната балансова стойност на актива на основание чл. 66, ал. 1 и съответно да намалим резултата с данъчната стойност на отписания актив на основание чл. 66, ал. 2. Отчетените до момента на прехвърлянето на опцията (което става в края на договора за лизинг) разходи за лихви, такси, поддръжка, амортизиране и др. ще бъдат данъчно признати, ако има връзка на ползването на актива със стопанската дейност на фирмата.
 
Заключение: Сделката по прехвърляне правото за придобиване собственост на актив по лизингов договор е облагаема сделка по ЗДДС и тя е отделна такава от сделката по придобиване собствеността върху самия актив. Нейната данъчна основа и облагаемост с ДДС не зависи по никакъв начин от това дали лизингованият актив е бил с право на данъчен кредит или без такова право, облагаемостта (със задължение за начисляване ДДС) зависи единствено от това дали прехвърлителят е регистрирано по ЗДДС лице и от териториалния обхват на закона.

С уважение:
 

Пламен Ангелов

<Нормативна рамка: