Данъчно третиране на биологични активи и селскостопанска продукция (чл. 36 от ЗКПО) - част I

Данъчната временна разлика може да бъде както разход, непризнат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, и който ще бъде признат съгласно разпоредбите на закона – а именно при отписване, така и приход, непризнат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане и който ще бъде признат, когато настъпят условията предвидени в закона.

Практически това означава, че с разход непризнат за данъчни цели се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното му отчитане и се намалява при настъпване на определените в закона условия. В практиката това се нарича обратно проявление да данъчна временна разлика.

Респективно с приход непризнат за данъчни цели се намалява счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното му отчитане и се увеличава при сбъдване на определените в закона условия.

За правилното разбиране и прилагане на данъчните разпоредби на чл. 36 от ЗКПО и като последица възникването на отсрочени данъчни активи и пасиви, първоначално следва да се разберат спецификите на земеделската дейност и особеностите при счетоводното отчитане на биологичните активи и земеделската продукция.

Материята за счетоводното третиране, признаването, оценяването, представянето във финансовите отчети и оповестяванията, свързани със земеделската дейност е обхваната от Международен счетоводен стандарт (МСС) 41 Земеделие, респективно Национален счетоводен стандарт (СС) 41 Селско стопанство, които в голяма степен са идентични.

Селскостопанската (земеделската) дейност представлява управление от страна на дадено предприятие на биологичната трансформация на живи животни или растения (биологични активи) за продажба, до получаването на земеделска продукция, или в допълнителни биологични активи.

От биологичните активи в резултат на трансформацията се получават продукти или те самите се превръщат в продукция. Следва да се обърне внимание, че МСС 41 и СС 41 не са свързани с отчитането на земята, биологичните активи, свързани с опазването на околната среда, хранителните продукти за потребление, както и уловът на риба в природните водоеми тъй като човекът не може пряко да ръководи процесът на биологична трансформация.


Съществува предположение, че справедливата стойност на биологичните активи може да бъде надеждно оценена.

Това предположение може да бъде опровергано само при първоначално признаване поради липса на котирана (борсова) пазарна цена на активен пазар (пазар, който ще се използва от предприятието при осъществяване на продажбите. Това е регламентирано по ясно в Международен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 13 Определяне на справедлива стойност) и другите методи (настояща стойност на очакваните парични потоци или скорошни цени от продажби на самото предприятие, цени на сходни активи и др.) за определяне на справедливата стойност се считат за неподходящи и неработещи.


Тази оценка е се извършва еднократно към датата на придобиването на земеделската продукция от биологичните активи. Т.е. след прибиране на реколтата се прекратява оценяването по справедливата стойност. От този момент нататък за наличната в края на годината земеделска продукция се прилага МСС 2 Материални запаси или СС 2 Отчитане на стоково материалните запаси.

Счетоводните стандарти изискват промяната на справедливата стойност, намалена с разходите за продажба на биологичния актив, да бъде включена в печалбата или загубата за периода, в който е възникнала.

Тази е и основната особеност на счетоводната методология, която признава и оценява биологичния растеж и първоначалното признаване на земеделската продукция, използвайки текущите справедливи стойности – нереализираната печалба/загуба от разликата между стойността на приходите или разходите, свързани с актива за съответния период.