Данъчно признаване на разходи за компенсации

Изплащането на обезщетения при неизпълнение или неточно изпълнение на задължения по договор е уредено в чл. 79 и следващите от ЗЗД и то обхваща включително и неизпълненията по договори между търговци. Заплащането на обезщетения по търговски сделки е обичайна търговска практика и, когато неизправната страна е предприятие, дължимото обезщетение се признава като текущ счетоводен разход на неустойки.

Счетоводните разходи, които не се признават за данъчни цели и формират данъчна постоянна разлика, са посочени в чл 26 от ЗКПО. Съгласно т. 6 от посочената разпоредба не се признават за данъчни цели разходи за начислени глоби, конфискации, включително по чл. 307а от Наказателния кодекс и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения. В случая става въпрос за неустойка за неизпълнение на договорни задължения между търговци, а не за санкция за нарушаване на нормативен акт и счетоводните разходи не попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 26, т. 6 от ЗКПО. Тъй като неустойката е свързана с неизпълнение на задължения по договор, който е свързан с обичайната търговска дейност на предприятието, разходът не може да се определи и като несвързан с дейността и съответно не попада в обхвата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО. Следователно, ако разходът е документално обоснован съгласно разпоредбите на чл. 10 от ЗКПО, той е данъчно признат в периода, в който е възникнал, и с него не се преобразува счетоводният финансов резултат за данъчни цели. За данъчното признаване на разхода е без значение дали щетата е покрита от застрахователно обезщетение или не.