Данъчен кредит за надлимитна част на разходи за мобилни услуги на служители

По първи и втори въпрос:

Сумите за лично потребление на мобилни услуги на работниците и служителите не са разход на предприятието, освен ако работодателят не се е съгласил изрично да поема такива разходи за своя сметка. В случая, съгласно заповед на работодателя, надлимитното потребление на мобилни услуги е за сметка на служителите и от счетоводна гледна точка се отчита като разчет – вземане от конкретния служител. Бихме могли да предложим следните примерни счетоводни записвания (в отговора на третия въпрос ще се спрем подробно на третирането по ЗДДС):

Вариант 1: По фактурата на мобилния оператор се приспада данъчен кредит само до размера на служебното потребление:
Дт с/ка Разходи за комуникационни услуги: 12,60 лв.
Дт с/ка 4531 или Отложен данъчен кредит: 2,52 лв. (сумата на ДДС, съответна на служебното ползване)
Дт с/ка Персонал или друга подходяща разчетна сметка: със сумата на услугите за лично ползване (данъчна основа + ДДС)
   Кт с/ка Доставчици, Парични средства

 

При удържането на сумата от командировъчните на лицата се закрива вземането по разчетната сметка.

Вариант 2: По фактурата на мобилния оператор се ползва данъчен кредит в пълен размер:
- При получаване на фактурата от мобилния оператор:
Дт с/ка Разходи за комуникационни услуги: 12,60 лв.
Дт с/ка Персонал или друга подходяща разчетна сметка: със сумата на услугите за лично ползване без ДДС
Дт с/ка 4531 или Отложен данъчен кредит: с цялата сума на начисления ДДС по фактурата
   Кт с/ка Доставчици, Парични средства

- При начисляване на ДДС върху личното ползване:
Дт с/ка Персонал или друга подходяща разчетна сметка
   Кт с/ка 4532: със сумата на ДДС за личното ползване

 

При удържането на сумата от командировъчните на лицата се закрива вземането по разчетната сметка.

Когато работодател поема за своя сметка лични разходи на работници и служители, в частност разходи за мобилни услуги, е налице изплащане в натура на доход от трудови правоотношения, който представлява осигурителен доход и е облагаем с ДДФЛ, освен когато разходът е облагаем с данък върху разходите по реда на ЗКПО.

Когато платените от работодател лични разходи се удържат от дължими суми на служителите и не са за сметка на работодателя, те не представляват възнаграждение и осигурителен доход на лицата и съответно за тях не се дължат ДДФЛ и осигурителни вноски.

По третия въпрос:

ДДС е косвен, многофазен данък върху потреблението и той следва да се поеме от крайните потребители на стоки и услуги, като остане неутрален за операторите по веригата на производството и търговията до крайната фаза на потреблението. Тази неутралност се гарантира чрез механизма на приспадане на данъчен кредит и по тази причина и на основание чл. 69 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква само за стоки и услуги, които са предназначени за извършване на облагаеми доставки или по-общо за доставки, които не прекъсват веригата на данъка. В този смисъл доставки на стоки и услуги, предназначени за лично потребление, дори и когато са предоставени на данъчно задължено лице, са без право на данъчен кредит.

Съгласно чл. 73б, т. 1 от ЗДДС когато регистрирано лице използва стоки или услуги, които не са или не биха били дълготрайни активи, както за независима икономическа дейност, така и за свои лични нужди или за нуждите на собственика, на неговите работници и служители, или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност, лицето може да упражни право на данъчен кредит за размера на данъка, съответстващ на използването на стоката или услугата в рамките на независимата икономическа дейност за извършване на доставки, за които има право на приспадане на данъчен кредит, като определи с разумен метод този размер. В този случай допълнителна корекция на данъка, свързан с личното потребление, не се извършва.

Когато работодател поема за своя сметка лични разходи на работници и служители и за получените в тази връзка стоки и услуги приспада пълен данъчен кредит, е налице безвъзмездна доставка на услуга, която е приравнена на възмездна на основание чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗДДС. За тези доставки се начислява данък върху личното потребление с протокол по чл. 117 от ЗДДС. В случая обаче сумите се удържат от дължими суми на работниците, т.е. не е налице безвъзмездна доставка на услуга по чл. 9, ал. 3 от закона и считаме, че е по-коректно дължимият данък да се начисли чрез префактуриране на частта, която представлява лично потребление. Тъй като получателите са данъчно незадължени физически лица и на основание чл. 113, ал. 3, т. 1 от закона считаме, че дължимият данък би могъл да се начисли и чрез включване на сумата в отчета за продажбите по чл. 119 от ЗДДС.

Личното ми мнение е, че в подобни случаи е по-удачно приспадането на пропорционален данъчен кредит по чл. 73б от закона още при получаване на фактурата за мобилни услуги, още повече че към този момент е ясен размерът на личното потребление. Съгласно чл. 113в от ППЗДДС в тези случаи фактурата се отразява в дневника за покупките като в колони от 10 до 13 включително се посочват стойностите, съответстващи на използването на стоката или услугата за независима икономическа дейност, а в колона 9 се посочват стойностите (данъчна основа + данък), съответстващи на използването на стоката или услугата за личните нужди на данъчно задълженото лице или за нуждите на собственика, работниците и служителите, или по-общо за цели, различни от неговата независима икономическа дейност.