Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
...или използвайте търсачката Разширено търсене

Частичен данъчен кредит за дружество, предоставящо парични заеми, след регистрация по ДДС в края на 2018 г.

Елена Илиева Отговор, предоставен от
Елена Илиева
на 08 Ян 2019 favorite
Въпрос:

Дружество с основна дейност в сферата на услугите е предоставило парични заеми през 2017 г. - 1 бр. и 2018 г. - 3 бр. Към момента на предоставянето им дружеството не е било регистрирано по ЗДДС. В началото на м. декември 2018 г. същото се регистрира по ЗДДС. На 31.12. дружеството издава фактура за начислените лихви, в която не начислява ДДС на основание чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. След датата на регистрация дружеството има получени услуги - наем на офис, ел. енергия и вода,телефонни услуги и Интернет, такси СОТ и др. подобни. За 2018 г. извършените от дружеството облагаеми доставки съставляват 95%, а освободените приходи от лихви - 5% от общия оборот. Следва ли дружеството да прилага частичен данъчен кредит (ЧДК) и да извършва корекция на ползван ДК по чл. 73 от ЗДДС за посочените получени услуги или е приложима разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 4 от ППЗДДС? Ако следва да се прави корекция по чл. 73 ЗДДС, кои от изброените по-горе разходи могат да се смятат за съотносими с извършените от лицето освободени доставки, за които респективно ще се ползва ЧДК ?


Отговор:
Разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 4 от ППЗДДС изключва от числителя и знаменателя на дробта, от която се изчислява коефициентът за корекция на ползвания частичен данъчен кредит, доставките на финансови услуги, които са с инцидентен характер. Разпоредбата транспонира директно текста на чл. 174, §1, буква „б” от директива 2006/112/ЕС, като смисълът на тази дерогация е да се неутрализира ефектът от тези сделки с цел да се избегне възможността те да изкривят изчислението и така да компроментират принципа за неутралност на данъка, гарантиран от общата данъчна система на ДДС. Независимо, че в българския нормативен текст е използвано словосъчетанието ”доставки с инцидентен характер”, чийто общоупотребим смисъл предполага определена степен на случайност и липса на повтаряемост, понятието, както е посочено в директива 2006/112/ЕС, в Шеста директива преди нея и, както се тълкува от Съда на европейския съюз (СЕС), има смисъла на „съпътстващи доставки”, т.е. доставки, които не са свързани с основната дейност на лицето и представляват странична, допълнителна дейност. Това определение отдава по-малко значение на повтаряемостта на доставките за сметка на значението и тежестта им в цялостната дейност на данъчно задълженото лице. Съгласно практиката на СЕС отпускането на заеми от едно предприятие на друго може да се определи като съпътстващи сделки по смисъла на член 19, параграф 2, изречение второ от Шестата директива (съответстващ на чл. 174, §1, буква „б” от директива 2006/112/ЕС), доколкото тези сделки включват много ограничена употреба на стоки или услуги, за които се дължи ДДС. Макар мащабът на приходите от тези финансови сделки може да е показател, че тези сделки не трябва да се считат съпътстващи по смисъла на въпросната разпоредба, фактът, че тези приходи са по-високи от приходите от дейността посочена като основна от въпросното предприятие не може сам по себе си да изключи определянето им като "съпътстващи сделки" (дело С77-2001).
 
Във въпроса не се споменава какви са конкретно услугите, които представляват основната дейност на предприятието и ако предоставените кредити могат да се преценят като пряко, постоянно и необходимо продължение на тази дейност, те следва да се включат в оборота за изчисляване на коефицента по чл 73 от ЗДДС, независимо от обема на доставките (дело С-306/94, не е налично на български език). Ако предоставянето на кредитите представлява странична, допълнителна дейност, която не е свързана с основната дейност на предприятието, при изчисляване на коефициента за корекция на ползвания частичен данъчен кредит за оборота от тези доставки може да се приложи разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 4 от ЗДДС.

С уважение:


Нормативна рамка

Директива 2006/112/ЕС

ЗДДС

ППЗДДС
 
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)

Оценка:

Вашата оценка ще бъде записана!

Потвърждавате ли оценката?

Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
x