База за разпределяне на разходи за спомагателни земеделски дейности

Въпросът е много интересен от практическа гледна точка. Той е свързан с определянето на себестойността на селскостопанската продукция. Много правилно, след като се прибере реколтата да се натрупват разходи за следващата реколта, които към 31.12 да се представят като незавършено производство. Възможно е непреките разходи да се отчитат посредством сметка 612 Разходи за спомагателната дейност. Тези разходи е правилно да се натрупват и да се разпределят за произведена реколта – т. е. както тези от 611 Разходи за основната дейност.

Тук възниква и Вашия въпрос как да се избере подходяща база за разпределение на непреките разходи. В МСС 41 Земеделие и СС 41 Селско стопанство няма постановена методика, която да се прилага за разпределение на непреките разходи. Освен това, селскостопанската продукция е извън обхвата на МСС 2 Материални запаси, параграф 2, подточка „в“ и СС 2 Стоково-материални запаси, параграф 1, подточка „в“. Така, че не е необходимо да се прилагат постановките на МСС 2 и СС 2 при разпределение на непреките разходи. Не постановяването на конкретна методика и база за разпределение на непреките разходи, възникващи при селскостопански производство, от приложимите счетоводни стандарти може да се тълкува като възможност дружеството да избере която и да е от възможните бази за разпределение – декари, заета площ, преки разходи, преки материални разходи, преки трудови разходи и др. Въпросът е как избраната база ще повлияе на себестойността на селскостопанската продукция. Например, ако изберете декари заета площ, съгласно данните, които Вие давате, непреките разходи ще се разпределят по равно в себестойността на всеки един вид селскостопанска продукция. Въпросът е дали при разпределението на непреките разходи чрез използването на дадена база няма да се завиши прекалено себестойността на дадена продукция. Този въпрос е актуален за всички бази, които са посочени по-горе. За да се избегне неблагоприятната възможност да се завиши прекалено много себестойността не особено доходоносна продукция, може като база да се използват приходите от продажби на цялото количество произведена продукция. Тогава в себестойността на по-доходоносната продукция, ще се включат повече непреки разходи, което е разумно решение. Неудобството на тази база е, че трябва произведената продукция да е вече продадена. В противен случай използването на базата е ненадеждно – не може да се гарантира със сигурност, че в бъдеще от продажбата на произведената продукция ще се получат точно определени приходи.
           
Независимо от това коя база ще се използва за разпределение на непреките разходи в себестойността, тя трябва да се оповести в счетоводната политика на дружеството.

С уважение: