Авансов данък за доходи от стопанска дейност на СОЛ

Физическите лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ, дължат авансово данък за придобитите от тях доходи от стопанска дейност в течение на годината на основание чл. 43 от ЗДДФЛ. Данъкът се определя и внася за всяко тримесечие поотделно. Срокът за внасяне на данъка е до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като за четвърто тримесечие на данъчната година авансов данък на това основание не се внася.
 

Облагаемият доход от стопанска дейност се определя, като придобитите през тримесечието доходи се намалят с нормативно признат процент разходи съгласно чл. 29 от ЗДДФЛ според вида дейност, за която е получен всеки от доходите. Данъчната основа, върху която се прилага ставката от 10% за определяне на авансовия данък, представлява разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход.
 

Следва да обърнем внимание, че при определяне на данъчната основа на авансовия данък за дадено тримесечие се приспадат само дължимите за това тримесечие осигурителни вноски, независимо че придобитият доход може да се отнася за труд, положен през предходно тримесечие и съответно да е предвиден при определяне на авансовия осигурителен доход за това предходно тримесечие. Същото се отнася и за осигурителни вноски от предходно тримесечие, в което лицето не е получило доход. Тези вноски не следва да се приспадат при определяне на авансовия данък за следващи тримесечия. При установяване на неправомерно приспадане и определяне на авансов данък в по-малък размер от дължимия, контролните органи са в правото си да начислят лихви на основание чл. 175 от ДОПК, независимо от годишния размер на данъка по годишната данъчна декларация.
 

Лице с 50% и над 50% намалена работоспособност дължи авансов данък едва когато облагаемият му доход от всички източници, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 7920 лв.
 

Когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, авансовият данък се удържа и внася от платеца на дохода при изплащането му. Изключение от това правило е предвидено, съгласно чл. 43 ал. 5 от ЗДДФЛ, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода. В тези случаи данъкът се определя и внася от получателя на дохода. Видно от горния текст, за да се приложи специалната разпоредба на ал. 5 е необходимо да са изпълнени едновременно и двете условия. Не е достатъчно само качеството на получателя на дохода като самоосигуряващо се лице, дори и когато, съгласно разпоредбите на специален закон, извършваната дейност предполага наличие на такова качество (например адвокати, застрахователни агенти и др.). При липса на изрична писмена декларация от самоосигуряващото се лице, платецът на дохода е в правото си да приложи общия ред на закона и да удържи и внесе данъка. Тъй като в закона липсват формални изисквания относно декларацията, в практиката би било удачно тя да се включи към текста на документа за придобития доход, когато такъв подлежи на издаване съгласно чл. 9 ал. 2 от ЗДДФЛ.
 

Обръщаме внимание, че този ред за определяне и внасяне на авансов данък касае само доходите от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ. Когато самоосигуряващото се лице придобива доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, платец по който е предприятие или самоосигуряващо се лице, качеството на наемодателя е без значение и данъкът се удържа и внася от платеца на дохода на основание чл. 44 от ЗДДФЛ. За изплатения доход и удържания данък платецът на дохода издава сметка за изплатени суми и служебна бележка по чл. 45 ал. 4 от ЗДДФЛ, които предоставя на лицето, придобило дохода.