Отчитане на суми, получени като гарант от лице със свободна професия адвокат

В случая явно става въпрос за извършване на услуга по процесуално представителство, за която възнаграждение ще бъде дължимо само при положителен изход на делото. Независимо от това какъв е изходът на делото, услуга ще бъде извършена, т.е. адвокатът ще извършва процесуални действия в хода на съдебното производство, но ако делото не бъде спечелено, услугата ще е безвъзмездна. Ако това не е обичайният начин за предоставяне и заплащане на услуги по процесуално представителство, считаме, че съществува опасност безвъзмездната услуга да се третира и като отклонение от данъчно облагане по чл. 16 от ЗКПО във връзка с чл. 77 от ЗДДФЛ.
 
Безспорно сумите представляват възнаграждение на адвоката, независимо че се заплащат под условие, те съставляват доход от друга стопанска дейност и съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ доходът се смята за придобит на датата на:
1. плащането - при плащане в брой;
2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане.

Законът не предвижда специални разпоредби относно момента на облагане на доходи, придобити авансово преди изпълнението на услугата или под условие и за тези доходи се прилагат общите правила на закона, т.е. доходът е облагаем с авансов данък при неговото получаване. Ако до края на данъчната година са настъпили обстоятелства, съгласно които възнаграждението не е дължимо (съдебният спор е приключил и делото не е спечелено), подлежащата на възстановяване сума няма да участва при определяне на годишната данъчна основа на лицето за доходи от друга стопанска дейност. Ако тези обстоятелства настъпят в следваща данъчна година, платеният данък през предшестваща година за дохода, третиран като доход от друга стопанска дейност, се явява с отпаднало основание и подлежи на прихващане и/или възстановяване по реда на чл. 128 от ДОПК.
 
За целите на ЗДДС и във връзка с изложената по-горе хипотеза считаме, че доходът има характер на авансово плащане и следва да се третира като такова. В този смисъл е и становище на НАП Изх. № 91-00-1 от 05.01.2009 г. Изключение от това третиране би било налице за суми, които не са предоставени на доставчика по начин, че същият да може да се разпорежда с тях преди осъществяването на доставката (спечелването на делото). Като пример в становището е посочено плащане по „ескроу-сметка". В останалите случаи гаранционното плащане би следвало да се третира като аванс. В случая считаме, че не са налице обстоятелствата, визирани в становище 91-00-141 от 08.06.2012 г., тъй като още при сключването на договора за процесуално представителство възнаграждението е определено и обвързано с извършването на конкретна услуга, която в зависимост от крайния резултат би могла да бъде възмездна или безвъзмездна. При третиране на гаранционното плащане като аванс, на датата на получаване на плащането възниква изискуемост на данъка, ако доставката, по която то е платено, е облагаема. По силата на чл. 96, ал. 4 от ЗДДС в облагаемия оборот за целите на задължителната регистрация по ЗДДС се включват и получените авансови плащания по облагаеми доставки, с изключение на авансовите плащания по вътреобщностните доставки. Следователно, когато гаранционното плащане се третира като аванс за целите на ЗДДС то формира облагаем оборот за задължителна регистрация по закона при неговото получаване.

 

С уважение:

Още за авансов данък: