Заплащане на изработени часове по време на разположение

Съгласно Наредба № 2 за реда за установяване на задължение за дежурство или за разположение на работодателя (ДВ, бр. 38 от 6 май 1994 г.), поради особения характер на работата може да се установява задължение за определени категории работници или служители да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя.

Съгласно чл. 3 от наредбата, когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника и служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция.

Мястото за разположение се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето, през което работникът или служителят се намира на разположение, не се включва и не се отчита като работно време и се заплаща съгласно Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения.

Фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд.

При полагане на извънреден труд по ал. 4 на чл. 3 от наредбата, на работника или служителя се осигурява минималният размер на непрекъснатата междудневна и седмична почивка.

Времето за дежурство, както и времето на разположение извън територията на предприятието, се определя с месечен график, утвърден от работодателя.

Съгласно чл. 5 от наредбата, максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да превишава:
1. общо за един календарен месец - 100 часа;
2. за едно денонощие през работни дни - 12 часа;
3. през почивни дни - 48 часа.

На работник или служител не може да се възлага да бъде на разположение:
1. в два последователни работни дни;
2. в повече от два почивни дни в един календарен месец.

Съгласно чл. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя и се намира извън територията на предприятието в място, уговорено между тях, се заплаща допълнително трудово възнаграждение за всеки час или за част от него в размер, не по-малък от 0,10 лв. То­ва въз­наг­раж­де­ние по своя ха­рак­тер е тру­до­во, тъй ка­то е свър­за­но с на­ли­чие на тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние меж­ду ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля и ра­бо­то­да­те­ля, но не е до­пъл­ни­тел­но, тъй ка­то съг­лас­но чл. 3 от На­ред­ба № 2 на МТСГ от 1994 г. за ре­да за ус­та­но­вя­ва­не за­дъл­же­ние за де­жур­с­т­во или за раз­по­ло­же­ние на ра­бо­то­да­те­ля, вре­ме­то на раз­по­ло­же­ние из­вън те­ри­то­ри­я­та на пред­п­ри­я­ти­е­то не се включ­ва в ра­бот­но­то вре­ме.

То­ва тру­до­во въз­наг­раж­де­ние ком­пен­си­ра по­е­ти­те ан­га­жи­мен­ти от стра­на на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля да се на­ми­ра на оп­ре­де­ле­но мяс­то с го­тов­ност при не­о­б­хо­ди­мост да прис­тъ­пи към из­пъл­не­ние на сво­и­те тру­до­ви за­дъл­же­ния. Ако та­ка­ва не­о­б­хо­ди­мост въз­ник­не, то то­га­ва след явя­ва­не­то на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля, вре­ме­то за­поч­ва да се от­чи­та ка­то ра­бот­но по об­щи­те пра­ви­ла, вклю­чи­тел­но и ка­то из­вън­ре­ден труд.

По-висок размер може да се определи с колективен трудов договор, с вътрешните правила за организацията на работната заплата или с индивидуален трудов договор.

Фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд, като в тези случаи на работника или служителя се осигурява минималният размер на непрекъснатата междусменна и седмична почивка.

Аз считам, че работниците или служителите трябва да имат определено работно време, което може да бъде подневно или да се изчислява сумирано, да работят по предварително определен месечен график и времето на разположение да се отчита като извънреден труд.

С уважение:

Още за работно време: