Законопроект на ЗИД на КT със съществени промени, публикуван на Портала за обществени консултации на Министерския съвет

Правителството публикува за обществено обсъждане проект за промени в Кодекса на труда, част от които се предвижда да влязат в сила от 30 юли 2020 г., а по-големият пакет нововъведения – от 1 януари 2021 г. До 19.07.2020 г. всички заинтересовани могат да изразят позицията си по предлаганите промени.

Без претенция за изчерпателност, накратко може да се посочи, че редица институти на трудовото ни законодателство ще бъдат засегнати от промените: в материята на социалния диалог и колективното преговаряне, в т.ч. изчисляването на работното време и извънредния труд; трудовите отношения с международен елемент, вкл. командироването и изпращането в рамките на предоставяне на услуги; създаване на нови гаранции за правата на страните по трудовото правоотношение в контекста на съвременните икономически отношения и развитието на трудовия процес; контролна дейност по спазване на трудовото законодателство.

Вероятно особен интерес за много работодатели ще провокират измененията в следните институти:
 

Въвеждат се изискванията на Директива (ЕС) 2018/957 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 година за изменение на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги. В случаите на договор за временна работа по чл. 107р и сл. КТ по искане на предприятието ползвател изпратеният работник или служител може да бъде командирован при условията и по реда на чл. 121 или 121а от предприятието, което осигурява временна работа, за изпълнение на трудовите му задължения  извън мястото на постоянната му работа. Искането се изпраща от предприятието ползвател до предприятието, което осигурява временна работа 5 работни дни преди командироването на работника или служителя, предвижда нова ал. 2 на чл. 107т КТ. Изричното регламентиране на процедура за командироване на изпратен от предприятие, които осигурява временна работа работник или служител има за цел да подобри организирането на работата в предприятията ползватели и да гарантира правата на работниците и служителите.

Изменение в чл. 121а, ал. 6 от КТ предвижда, че размерът на трудовото възнаграждение, на което имат право командированите и изпратените в България работници и служители, е не по-малък от този на работниците и служителите, полагащи труд трайно на територията на страната.

В разпоредбата на чл. 139 КТ, който урежда разпределението на работното време, се изменя ал. 5. Задължение за дежурство или за разположение на работодателя ще се отнася за определени длъжности, а не за категории работници и служители. Редът за установяване задължение за дежурство и за разположение на работодателя, а не категориите работници и служители, ще се определя със заповед на министъра на труда. Това, както и досега, ще се отнася за максималната продължителност и реда за отчитане. Промяната на икономиката и развитието на индустриалните отношения в страната не предполагат централизирано определяне от държавен орган на подходящите групи работници или служители, които имат задължението да дежурят или да са на разположение на работодателя, е записано в мотивите.

В чл. 140, който се отнася до нощния труд, се регламентира, че работодателят трябва да осигурява безплатна храна (досега топла храна), което може и да е под формата на ваучери.

Сумираното изчисляване на работно време ще се извършва за определен от работодателя период, който е от 1 до 4 месеца. Това ще става, по ред, определен с наредба. Сега се допуска сумирано изчисляване за период от седмица до 6 месеца. С колективен трудов договор по чл. 51б КТ може да бъде определен период на сумираното изчисляване на работното време до 12 месеца. Браншовете и отраслите, в които може да бъде определен период на сумирано изчисляване на работното време до 12 месеца, се установяват с наредбата (нов текст на чл. 142). Според мотивите към законопроекта тази промяна има за цел да се предостави на социалните партньори възможност за обективна оценка на необходимостта от въвеждане на по-продължителен период в определени браншове и отрасли, в които характерът на дейността на предприятията допуска това, без да се нарушават основните трудови права, в т.ч. максималната продължителност на работното време, минималните периоди на почивка и други.

Впрочем, декларираната цел на законопроекта е да насърчи колективното преговаряне на отраслово и браншово ниво  и да се усъвършенства процедурата по разпростиране на сключените отраслови или браншови колективни трудови договори.

Максималната продължителен на извънреден труд за един работник или служител за една година остава 150 часа. С колективен трудов договор по чл. 51б КТ обаче може да се уговаря по-голяма продължителност –  не повече от 300 часа през една календарна година (чл. 146). Според вносителите предложението има за цел да подпомогне развитието на индустриалните отношения в страната, като се гарантира по-голяма възможност на социалните партньори да намерят по-добър баланс при организиране на работното време, отчитайки спецификите на отделния отрасъл или бранш.

Предлага се още да се намали от 8 месеца на 4 месеца минимално необходимият трудов стаж за придобиване на право на платен отпуск.

Ще се признава трудов стаж,  без да е положен труд, по реда на чл. 352, а не по чл. 354 КТ, когато работник или служител е трудоустроен или работничката или служителката е бременна, но работодателят не е предоставил подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи.

Променят се размерите на глобите и санкциите, в това число се увеличава санкцията за системни нарушения, свързани с свързани с използването на недеклариран труд (чл. 61, чл. 62 и чл. 63 от КТ), както и за неизплащане в срок на дължимите от работодателя трудови възнаграждения или обезщетения (чл. 128, т. 2 и чл. 228, ал. 3 от КТ) – работодателят да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 до 30 000 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв. 

Предлага се изменение и в чл. 414 от КТ, като се заличава алинея 2 и се създава нова алинея 4, с която да се определи, че при повторно нарушение, свързано с разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както и за нарушения, свързани с недекларирания труд, наказанието е имуществена санкция или глоба в размер от 15 000 до 20 000 лв., съответно за виновното длъжностно лице – глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв. Така, според вносителите на законопроекта, ще се отстрани констатираната празнота в КТ, която не предоставя възможност да се налага по-висок размер на санкцията за извършени нарушенията при наемане на работа на работник или служител когато той е без предварително сключен писмен трудов договор или без да е регистриран трудовия договор в срок. 

доц. д-р Андрей Александров