Спирането на процесуалните срокове не е в интерес на трудовите права
Отговор, предоставен отдоц. д-р Андрей Александров
След дълги дебати, на 20.03.2020 г. Народното събрание на Република България прие Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Вероятно за този безпрецедентен законодателен акт тепърва ще се говори много, а оценките ще варират от признанието за историческата му значимост до остра критика на заложените в него решения.
Без претенция за изчерпателност на тази много широка тема, позволявам си да засегна само един от нейните аспекти в контекста на защитата на трудовите права на гражданите и да изразя становището си по нея: за спирането (и удължаването) на сроковете. Разпоредбата на чл. 3 от закона предвижда, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат: (1) процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства и производства по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест; (2) давностните срокове и други, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания и т.н. В нормата на чл. 4 се допълва, че се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение сроковете, определени в закон (извън тези по чл. 3), които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти.
Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., преурежда някои трудовоправни институти. Предвижда се възлагането на надомна работа или работа от разстояние на работниците и служителите без тяхно съгласие, едностранно определяне на период на ползване на платен отпуск от работодателя и т.н. Законът обаче не казва нищо за най-очевидната опасност за трудовите права на персонала – уволнението. Поставени в кризисната ситуация на извънредно положение, много работодатели ще изберат или ще бъдат принудени да пристъпят към прекратяване на трудови договори. Възможно е те да спазят установените в трудовия закон правила, да приложат правилно прекратителните основания, да проведат процедури по подбор, да съобразят предварителната закрила при уволнение на някои работници и служители, да изплатят дължимите обезщетения във връзка с прекратяването и т.н. Възможно е, за съжаление, и тъкмо обратното – в настоящата напрегната обстановка, граничеща често с паника, не е изключен и работодателски произвол. В опит бързо и ефективно да се свият разходите за труд, някои работодатели могат да се изкушат да предприемат уволнения, включително масови, без оглед на закрилните разпоредби на трудовото законодателство. Вероятно в бъдещето такива уволнения ще бъдат отменени от съда, но това би било слаба утеха за работниците и служителите, останали без доход към настоящия момент.
Решенията на тези проблеми можеха да са намерени отдавна, ако бяха изпълнени плановете и обещанията за електронно управление, а и електронно правосъдие. Разбира се, това е въпрос на сериозни инвестиции, но той е на дневен ред от години, а напредъкът в това отношение е незначителен. Неслучилата се с десетилетия, а необходима реформа и модернизиране на съдебната ни система, доведе до настоящите лутания на законодателя в търсене на адекватни решения. Дори липсата на техническа възможност за въвеждане на „дигитализиран“ граждански процес не може да оправдае изоставянето на трудовите права на гражданите зад неясната формула „след отмяна на извънредното положение“. Можеше да се помисли в насока провеждане на закрити съдебни заседания, засилване на писменото начало и др. п. (които сами по себе си също намаляват гаранциите за прозрачен и справедлив съдебен процес, но не го правят невъзможен). Възприетото понастоящем законово решение за съжаление може да се характеризира единствено като отказ от правосъдие.
Без претенция за изчерпателност на тази много широка тема, позволявам си да засегна само един от нейните аспекти в контекста на защитата на трудовите права на гражданите и да изразя становището си по нея: за спирането (и удължаването) на сроковете. Разпоредбата на чл. 3 от закона предвижда, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат: (1) процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства и производства по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест; (2) давностните срокове и други, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания и т.н. В нормата на чл. 4 се допълва, че се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение сроковете, определени в закон (извън тези по чл. 3), които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти.
На пръв поглед решението изглежда разумно и дори неизбежно в създалата се ситуация на пандемия на коронавирус. Тя налага ограничаване на социалните контакти, а откритите съдебни заседания, без съмнение, биха били източник на повишена опасност от разпространение на заразата. Тъй като фактически съдебни заседания (почти) не се провеждаха след обявяването на извънредното положение, правата на много граждани, в т.ч. по трудови спорове, бяха сериозно застрашени от създалата се несигурност. Конкретно по отношение на трудовите спорове, които са във фокуса на настоящото изложение, гражданско-процесуалното ни законодателство предвижда огромна част от тях да се разглеждат по правилата на т.нар. „бързо производство“, а то въвежда кратки преклузивни срокове. Това са срокове, в които – ако едно действие не бъде извършено – страната губи възможността си да го стори по-късно. С приетото вече законово решение за страните по висящите трудови спорове се създаде известно успокоение, че ще получат, макар и забавена, но все пак защита на правата си.
Проблемът обаче има и друга страна. Трудовите спорове за незаконно уволнение не случайно се гледат по реда на бързото производство, с цялата условност на „бързината“ в правораздаването у нас. Те се включени и в списъка на делата с голяма обществена значимост, които според чл. 329, ал. 3 ЗСВ се разглеждат и по време на съдебната ваканция. Това е така, защото те засягат особено важни жизнени интереси и от изхода им често зависят средствата за препитание и бъдещето на работниците и служителите. С право се казва, че „закъснялото правосъдие е липса на правосъдие“, особено по отношение на тази група спорове. Ако съдът обяви уволнението за незаконно и възстанови служителя на работа години след уволнението (което за съжаление се случва в България и в „нормална“, а какво остава за извънредна обстановка), решението често е неизпълнимо – било защото работодателят се е преструктурирал и вече няма такава позиция, било защото служителят отдавна е загубил интерес от възстановяването на процесното трудово правоотношение.
Проблемът обаче има и друга страна. Трудовите спорове за незаконно уволнение не случайно се гледат по реда на бързото производство, с цялата условност на „бързината“ в правораздаването у нас. Те се включени и в списъка на делата с голяма обществена значимост, които според чл. 329, ал. 3 ЗСВ се разглеждат и по време на съдебната ваканция. Това е така, защото те засягат особено важни жизнени интереси и от изхода им често зависят средствата за препитание и бъдещето на работниците и служителите. С право се казва, че „закъснялото правосъдие е липса на правосъдие“, особено по отношение на тази група спорове. Ако съдът обяви уволнението за незаконно и възстанови служителя на работа години след уволнението (което за съжаление се случва в България и в „нормална“, а какво остава за извънредна обстановка), решението често е неизпълнимо – било защото работодателят се е преструктурирал и вече няма такава позиция, било защото служителят отдавна е загубил интерес от възстановяването на процесното трудово правоотношение.
Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., преурежда някои трудовоправни институти. Предвижда се възлагането на надомна работа или работа от разстояние на работниците и служителите без тяхно съгласие, едностранно определяне на период на ползване на платен отпуск от работодателя и т.н. Законът обаче не казва нищо за най-очевидната опасност за трудовите права на персонала – уволнението. Поставени в кризисната ситуация на извънредно положение, много работодатели ще изберат или ще бъдат принудени да пристъпят към прекратяване на трудови договори. Възможно е те да спазят установените в трудовия закон правила, да приложат правилно прекратителните основания, да проведат процедури по подбор, да съобразят предварителната закрила при уволнение на някои работници и служители, да изплатят дължимите обезщетения във връзка с прекратяването и т.н. Възможно е, за съжаление, и тъкмо обратното – в настоящата напрегната обстановка, граничеща често с паника, не е изключен и работодателски произвол. В опит бързо и ефективно да се свият разходите за труд, някои работодатели могат да се изкушат да предприемат уволнения, включително масови, без оглед на закрилните разпоредби на трудовото законодателство. Вероятно в бъдещето такива уволнения ще бъдат отменени от съда, но това би било слаба утеха за работниците и служителите, останали без доход към настоящия момент.
Оказва се, че уволненият работник или служител днес, дори не може да сезира съда за законосъобразността на уволнението, тъй като процесуални срокове не текат. Едва след отмяната на извънредното положение ще започне да тече и срок за оспорване на уволнението, тепърва ще се даде срок на работодателя за отговор, ще се насрочват открити съдебни заседания и ще се решава спорът. Междувременно работникът или служителят (а и неговите близки) евентуално ще разчитат на обезщетения от общественото осигуряване. „Евентуално“, защото не всички работници са придобили съответните осигурителни права; защото плащанията по общественото осигуряване винаги са в по-ниски размери от загубения трудов доход и – накрая, но не и по важност – защото не е ясно дали и компетентните административни органи ще изпълнят административните производства, които да доведат до отпускане и изплащане на обезщетенията. Ако разсъжденията в тази насока продължат – как ще се обжалва отказът на НОИ за отпускане на обезщетение за безработица, ако бъде постановен такъв: правораздавателният контрол е спрял.
Решенията на тези проблеми можеха да са намерени отдавна, ако бяха изпълнени плановете и обещанията за електронно управление, а и електронно правосъдие. Разбира се, това е въпрос на сериозни инвестиции, но той е на дневен ред от години, а напредъкът в това отношение е незначителен. Неслучилата се с десетилетия, а необходима реформа и модернизиране на съдебната ни система, доведе до настоящите лутания на законодателя в търсене на адекватни решения. Дори липсата на техническа възможност за въвеждане на „дигитализиран“ граждански процес не може да оправдае изоставянето на трудовите права на гражданите зад неясната формула „след отмяна на извънредното положение“. Можеше да се помисли в насока провеждане на закрити съдебни заседания, засилване на писменото начало и др. п. (които сами по себе си също намаляват гаранциите за прозрачен и справедлив съдебен процес, но не го правят невъзможен). Възприетото понастоящем законово решение за съжаление може да се характеризира единствено като отказ от правосъдие.
доц. д-р Андрей Александров
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portaltrznormativi.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
01Авг2018
Юли 2018 - Обзор на новините и измененията в законодателството
от PortalTRZnormativi.bg
01 Авг 2018
18Март2016
Наредба за паричните обезщетения и помощи от ДОО от 2016 г.
от PortalTRZnormativi.bg
18 Март 2016