Зачитане на осигурителен стаж при обезщетение за прекратяване на трудово правоотношение

Трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в кодекса, или в друг закон.
 

Кодексът на труда регламентира случаите, в които за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, без работникът или служителят да е работил (почивни и празнични дни, ползвани платени отпуски, ползвани неплатени отпуски, когато това изрично е предвидено, ползвани неплатени отпуски за временна неработоспособност и др.).
 

Основният принцип при зачитането на трудов стаж е обвързването на трудовия стаж със съществуването на трудово правоотношение. От тук произтича и задължението на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение да впише в трудовата книжка на работника или служителя продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, към датата на прекратяването.
 

Периоди, след датата на прекратяване на трудовото правоотношение, не се зачитат за трудов стаж, освен в случаите, когато това е предвидено изрично. Това са случаите на признаване за трудов стаж на времето, през което не е съществувало трудово правоотношение (чл. 354 от Кодекса на труда). Три от тези случаи имат известна връзка с изплатените от работодателя обезщетения, но само по отношение на причината, довела до прекратяването.

Съгласно чл. 354, т. 1, 5 и 7 от Кодекса на труда за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато:

- работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа;

- работникът или служителят е останал без работа поради незаконно задържане на трудовата книжка;

- работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица.
 

При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Това обезщетение се изплаща съгласно чл. 225, ал. 1 КТ, като фактът, че такова обезщетение е изплатено, сам по себе си не е основание за зачитане на времето на оставане без работа за трудов стаж. Основанието на работодателя да зачете трудовия стаж в случая е разпоредбата на чл. 354, т. 1 КТ - за времето от датата на уволнението до възстановяването на работника или служителя на работа.
 

При незаконно задържане на трудовата книжка работодателят дължи обезщетение съгласно чл. 226, ал. 2 КТ от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя. При незаконно задържане на трудовата книжка, когато работникът или служителят е останал без работа, то целият период на оставане без работа в резултат на незаконното й задържане, се признава за трудов стаж. В случая признаването на трудов стаж е предвидено в чл. 354, т. 5 КТ, а не произтича от разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КТ, предвиждаща отговорността на работодателя за обезщетение.
 

Когато работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица, то времето през което са получавани обезщетения за безработица се признава за трудов стаж, съгласно чл. 354, т. 7 КТ. Правото на обезщетение за безработица, размерът и срокът за получаването му са регламентирани в Кодекса за социално осигуряване (КСО). За трудов стаж се признава времето от датата на отпускане на обезщетение за безработица по реда на КСО до датата на прекратяване на изплащането му. Обезщетението за оставане без работа, което се изплаща от работодателя по чл. 222, ал. 1 КТ, не е обезщетение за безработица по смисъла на чл. 354, т. 7 КТ, т.е. периодът на изплащането му не се признава за трудов стаж и работодателят не извършва вписване в трудовата книжка. 
 

От гореизложеното би могъл да се направи изводът, че от самия факт на изплащане на различните видове обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, не произтичат задължения за работодателя да зачита и вписва в трудовата книжка на работника или служителя периоди, които да се признават за трудов стаж. 
 

Правилата за зачитане на осигурителен стаж са установени в Кодекса за социално осигуряване. Принципът при зачитането на осигурителен стаж е, че за такъв се зачитат периоди от време, през които лицата са упражнявали трудова дейност и върху съответното възнаграждение са внесени или дължими осигурителни вноски (чл. 9, ал. 1 КСО). В КСО са определени и случаи, при които за осигурителен стаж се зачитат и периоди от време, без да се правят осигурителни вноски (чл. 9, ал. 2 - платени и неплатени отпуски и периоди през които са получавани различни видове обезщетения). 
 

Кодексът за социално осигуряване (чл. 9, ал. 3, т. 2 и 5) регламентира случаи, при които за осигурителен стаж се зачита и времето:

- през което лицето е било без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването на работа, като за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение на лицето;

- през което лицето е получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса на труда, като за този период се внасят осигурителни вноски за сметка както на осигурителя, така и на лицето.

В първата хипотеза, когато на лицето е изплатено обезщетение, съгласно чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда за времето, през което е останало без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца, осигурителни вноски върху самото обезщетение не се изчисляват и не се внасят. 
 

Във втората хипотеза, когато на лицето е изплатено обезщетение съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда за времето, през което е останало без работа след прекратяването на трудовия му договор поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа или спиране на работата, се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху обезщетението. Осигурителните вноски са в съотношение 60:40 за осигурител:осигурен.
 

Съгласно чл. 1, ал. 7, т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, върху обезщетенията по чл. 220 от Кодекса на труда (за неспазено предизвестие), по чл. 221 КТ (при прекратяване без предизвестие), по чл. 222, ал. 2 КТ (при болест), по чл. 222, ал. 3 КТ (при пенсиониране), по чл. 224 КТ (за неползван отпуск), чл. 226 КТ (при неиздаване на документи и задържане на трудовата книжка) и по чл. 331КТ (при прекратяване срещу уговорено обезщетение) не се изчисляват и не се внасят осигурителни вноски.