Възнаграждения, върху които се внасят, или не се внасят осигурителни вноски

Още за осигурителни вноски:

Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски за социално осигуряване, за здравно осигуряване и за ДЗПО, се нарича осигурителен доход.
 
Начинът за определяне на осигурителния доход е регламентиран в КСО и Наредбата за елементите на възнагражденията и за доходите, върху които се правят осигурителните вноски (НЕВДПОВ).
 
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
 
В чл. 3, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ) са посочени елементите, които определят размера на осигурителния доход.
 
Съгласно тази разпоредба, осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от КСО (първите три дни от временната неработоспособност, които са за сметка на работодателя) и други доходи от трудова дейност на осигурения.
 
Осигурителният доход е доходът от трудовата дейност на осигуреното лице.
 
В осигурителното законодателство са установени:
1. Максимален месечен размер на осигурителния доход – 3000 лв. за 2019 г. При определяне на месечния максимален размер на осигурителния доход не се прилага пропорционалност.
2. Минимален месечен  размер  на  осигурителния доход;
3. Минимален месечен размер на осигурителния доход  през календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии;
4. Минимална месечна работна заплата за страната за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход;
5. Минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица
.
Минималният осигурителен доход за работещите при непълно работно време или непълен месец се определя пропорционално на законоустановеното работно време.
 
За работещите в специализирани предприятия, бази и кооперациите на хората с увреждания съгласно Закона за интеграция на хората с увреждания, вноската е 50 на сто.
 
Работодателят определя основната икономическа дейност съобразно преобладаващия брой заети лица по трудови правоотношения. Определянето на групата професии се извършва по структурата на Националната класификация на професиите и длъжностите – Приложение № 2 към Заповед № РД-01-931 от 27.12.2010 г. на министъра на труда и социалната политика.
 
При две или повече икономически дейности, основната икономическа дейност се определя от дейността, в която са заети най-голям брой лица, работещи по трудово правоотношение (изключват се работниците и служителите, които са общофункционално свързани с всички дейности на осигурителя). При равен брой – по избор на осигурителя.
 
Минималният осигурителен доход не се прилага за общинските съветници, работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството и за избраните управител, контрольор, касиер и членовете на управителния и контролния съвет на етажната собственост по Закона за управление на етажната собственост.
 
При сумирано изчисляване на работното време (СИРВ) в чл. 6, ал. 16 от КСО се определя максималният осигурителен доход за повече от един месец. Ограничава се до сбора на максималния месечен размер на осигурителния доход за периода, за който е установено СИРВ. Ограничаването се извършва, като се сумират осигурителните доходи за първия и всеки следващ месец до достигане на сбора от максималните месечни размери на осигурителния доход за периода, за който е установено СИРВ.
 
Минималният осигурителен доход при СИРВ за повече от един месец е равен на сбора от минималния осигурителен доход, определен по основната икономическа дейност на осигурителя, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната работна заплата за страната, за месеците от периода, за който е установено СИРВ.
 
В тези случаи за всеки месец от периода минималният осигурителен доход се определя като сборът от минималните осигурителни доходи за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, съответно сборът от МРЗ, се раздели на законоустановените часове за периода на СИРВ и получената сума се умножи по броя на отработените и други часове с осигурителни вноски по установения за месеца от работодателя график на лицето.
 
За лицата, за които не се определя минимален месечен осигурителен доход по дейности и групи професии (държавни служители, военнослужащи, държавни служители по закона за МВР, по Закона за ДА  „Национална сигурност“, Закона за ДА „Разузнаване“ и др.), осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване през 2019 г. се внасят върху осигурителен доход, не по-малък от минималната месечна работна заплата за страната, която e определена в размер 560 лв.
 
В месечния осигурителен доход на лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО се включват и сумите, изплатени от средствата за социални разходи на осигурителя.
 
Тези суми не участват при формиране на минималния месечен осигурителен доход, но се включват при изчисляване на всички плащания от ДОО.
 
 
1. Сумите да се дават постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура. За целите на осигурителното законодателство от особено значение е социалните разходи да са индивидуализирани. Под „постоянно или периодично“ се имат предвид не еднократни действия с неинцидентен характер, повтарящи се във времето. 
 
2. Средствата за СБКО следва да са предоставени по реда на чл. 293 и чл. 294 от КТ.
Социалните придобивки, които работодателите предоставят на работниците и служителите, могат да се получават пряко от лицата в пари или в натура, или косвено – за издръжка на столове,търговски обекти, бази за отдих и други.
 
Съгласно чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ не се изчисляват и внасят осигурителни вноски, върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи:
- за издръжка на столове /включително за поевтиняване на храната в тях/, на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази;
- поддържане на културни потребности на работниците и служителите;
- вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация;
- върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.
 
 
Не се внасят, съгласно разпоредбите на чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ.
 
 
Внасят се, съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО, тъй като не са включени в чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ. А за придружителите не се внасят осигурителни вноски върху сумите за картите, защото те сами си внасят средствата за картите.
 
Не се дължат осигурителни вноски върху средствата, предоставени от социалните разходи под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО (чл. 2, ал. 3 от НЕВДПОВ). Когато размерът на средствата, предоставени под формата на ваучери за храна, е над 60 лева месечно и не са спазени изискванията на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО, те излизат извън необлагаемите по ЗКПО социални разходи и върху тях следва да се внасят осигурителни вноски на основание чл. 6, ал.12 от КСО.
 
 
Да, защото рожденият ден не е случайно настъпило събитие и не попада в чл. 2, ал. 2 от НЕВДПОВ.
 
 
Не се внасят осигурителни вноски на основание чл. 2, ал. 3 от НЕВДПОВ, но при условията на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО.
 
 
Съгласно чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ не се дължат осигурителни вноски върху:
- дневните пари при командировка до двукратния им размер, определен в нормативен акт, пътните и квартирните пари при командировка или заместващите ги възнаграждения, включително тези по § 3 от допълнителните разпоредби на Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г. за приемане на Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения и изплатените пътни и квартирни пари за сметка на възложителя на лица, работещи без трудови правоотношения;
- стойността на безплатната храна и/или добавките към храната, предоставени в натура по реда на чл. 285 от КТ на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда;
- стойността на безплатната храна, предоставена в натура на членовете на корабните екипажи за дните в експлоатация, на риболовците за дните на улов, а на водолазите - и за дните при спускане под водата, на дежурния персонал, изпълняващ 12-часови дежурства в лечебните и здравните заведения, на операционните екипи, екипите за спешна медицинска помощ и екипите по кръвонабиране, както и на военнослужещите съгласно чл. 224, ал. 1, т. 3 и на цивилните служители съгласно чл. 286, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
- стойността на работното, униформеното, протоколното и представителното облекло, предоставено при условия и по ред, предвидени в нормативен акт;
- стойността на специалното работно облекло и на личните предпазни средства, които се предоставят в натура при условия и по ред, предвидени в нормативен акт или колективен трудов договор;
- определени възнаграждения и обезщетения по реда, определен в КТ, Закона за държавния служител, Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. България и в други закони.
 
 
- По КТ – обезщетенията по чл. 200, 213, 214, чл.216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 220, 221, чл. 222, ал. 2, 3 и 4, чл. 224, 225, 226, чл. 232, ал. 2 и чл. 331 от КТ;
- По Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България - обезщетенията по чл. 158, ал. 2, чл. 158а, ал. 2 чл. 168, чл. 172, ал. 1, чл. 173, 199, чл. 227, ал. 1 - 5, чл. 229, ал. 1, чл. 232, чл. 233, ал. 1 и 5, чл. 294 и паричните средства по чл. 226з, сумите, изплатени за храна, доволствия, облекло и порционни пари по чл. 224, чл. 286, ал. 1, т. 3 и чл. 298, ал. 1 и 2, както и стойността на паричните или предметните награди и отличия по чл. 240, ал. 1 - 4 и чл. 288, за пътуване по чл. 226 и за транспортни разходи по чл. 229, ал. 2 и компенсационни суми по чл. 226в, ал. 1 и чл. 298а, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и обезщетенията по чл. 98, ал. 1, сумите за пътуване по чл. 103, ал. 4 и стойността на паричните или предметните награди и отличия по чл. 126, 128, 133, 134 и чл. 135, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет с Постановление № 46 на Министерския съвет от 2010 г.;
- По  Закона за Министерството на вътрешните работи - възнагражденията по чл. 214, ал. 5 и чл. 215, ал. 4 и обезщетенията по чл. 236, чл. 189, ал. 6, чл. 228, чл. 234, чл. 237 и чл. 238 и сумите по чл. 180, ал. 6, чл. 181, ал. 1, 2 и 3, чл. 182, ал. 1, чл. 184, ал. 1, чл. 186, чл. 189, ал. 8, чл. 191, чл. 192, ал. 2 и чл. 193;
- По Закона за държавния служител - обезщетенията по чл. 61, 78, чл. 81б, ал. 4, т. 1 и 2, чл. 100, ал. 4, чл. 104, чл. 105, ал. 3, чл. 106, ал. 3, 3а и 4, чл. 107а и стойността на отличията по чл. 88;
- По Закона за съдебната влас т- възнагражденията по чл. 230 и 231, обезщетенията по чл. 225, 226, чл. 277, ал. 3, чл. 292, ал. 3 и чл. 354 и стойността на отличията и наградите по чл. 303, 305 и 358а;
- По Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" - сумите и доволствията по чл. 74, ал. 1 - 4 и чл. 76, ал. 1, компенсационните суми по чл. 81, обезщетенията по чл. 83, ал. 4, стойността на паричните и/или предметните награди при условията и до размерите по чл. 86 и 87 и възнагражденията по чл. 99, ал. 3, 4 и 5 и обезщетенията по чл. 112, 117 и 119 - 120;
- По Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража - сумите и доволствията по чл. 23, ал. 1 - 7, чл. 26, ал. 3 компенсационните суми по чл. 25 и стойността на наградите по чл. 30;
- По Закона за Сметната палата - стойността на представителното облекло по чл. 32, предметните и паричните награди по чл. 33;
- По Закона за Националната служба за охрана - сумите и доволствията по чл. 66, чл. 67, ал. 1 - 3, чл. 68, чл. 69, ал. 1, обезщетенията по чл. 78, чл. 117, ал. 1, чл. 121, чл. 123 и чл. 124, ал. 1, възнагражденията по чл. 115, ал. 5 и 6 и стойността на отличията и наградите по чл. 84 и 85;
- По Закона за Държавна агенция „Разузнаване" - сумите и доволствията по чл. 67, ал. 1 - 5 и чл. 69, ал. 1, обезщетенията по чл. 74, ал. 4, чл. 103, ал. 1, чл. 108, 110 и чл. 111, ал. 1, възнагражденията по чл. 90, ал. 3 и 4 и стойността на отличията и наградите по чл. 76 – 78;
- По Закона за резерва на въоръжените сили на Република България - стойността на наградите по чл. 13, ал. 1.
 
Съгласно чл. 1, ал. 8, т. 19 от НЕВДПОВ - в сила от 01.10.2018г., не се дължат осигурителни вноски върху стойността на възстановените разходи за транспорт на педагогическите специалисти от местоживеенето им до местоработата и обратно или за наем по месторабота по чл.219, ал.5 от Закона за предучилищното и училищното образование.
 
Съгласно чл. 2, ал. 2, . 4 от НЕВДПОВ, не се изчисляват и внасят и върху доходите от трудова дейност, получени под формата на разходи в натура по смисъла на §1, т. 83 от допълнителните разпоредби на ЗКПО, ако осигурителят е направил избор по чл. 24, ал. 3 от ЗДДФЛ да облага тези разходи по реда на ЗКПО (т.н. „данък уикенд“).
 
Съгласно чл. 2а от НЕВДПОВ, осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху направените от работодателя разходи за застраховки, определени като задължителни с нормативен акт.
 
 
Това са лицата, които работят по договор за изработка - чл. 258 от ЗЗД, по договор за поръчка чл. 280 от ЗЗД и други.
 
Ако не са осигурени на друго основание през съответния месец, подлежат на задължително осигуряване за фонд „Пенсии“, ако получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ (основание чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО).
 
През 2019 г., ако сумата по договора е по-лоляма от 746 лв., при 25% нормативно-признати разходи възнаграждението ще бъде под минималната работна заплата за страната – 560 лв.
 
Лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, подлежат на задължително осигуряване за фонд „Пенсии“, независимо от размера на полученото възнаграждение (чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО).
 
Здравноосигурителни вноски се дължат, когато лицата:
- не са осигурени по чл. 40, ал. 1, т. 1, 2 и 2а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната;
- са осигурени по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 и 2а от ЗЗО, независимо от размера на полученото възнаграждение.
 
От 01.01.2019 г. са добавени и морските лица по чл. 2а от ЗЗО.
 
За да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за лице, работещо без трудово правоотношение, е необходимо:
- сключеният договор да е възмезден – т.е. за извършената от лицето работа да е уговорено съответното възнаграждение;
- уговореното възнаграждение за всеки месец, при един или повече възложители след намаляването му с разходите за дейността по ЗДДФЛ да е равно или над една минимална работна заплата, установена за страната, освен в случаите, при които за съответния месец лицата са осигурени и на друго основание по чл. 4, ал. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.
 
В случаите, при които е сключен договор за работа без трудово правоотношение за период по-дълъг от един месец и съгласно условията на договора изплащането на възнаграждението трябва да се извърши след приключване на работата, сумата на изплатеното възнаграждение след намаляване с разходите за дейността, се разпределя на месеците, през които е упражнявана дейността. Върху така полученото възнаграждение се прави преценка за дължимостта на вноски за социално и здравно осигуряване за всеки месец от договора.
 
Съгласно чл. 4 от НЕВДПОВ, когато лицето упражнява трудова дейност на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1 и/или ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО, то декларира пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, като се спазва поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от КСО.
 
На основание чл. 11 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението.
 
Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО независимо от дейността, за която са регистрирани (при определяне на окончателния им размер).
 
Пенсионерите, които получават доходи за работа без трудови правоотношения се осигуряват за фонд “Пенсии” на  ДОО само по тяхно желание (чл. 4, ал. 6 от КСО).
 
Аналогична разпоредба няма в Закона за здравното осигуряване.
 
В тази връзка пенсионерите от ДОО или от професионален пенсионен фонд, които получават доходи за работа без трудово правоотношение, подлежат на здравно осигуряване за тази дейност в случай, че върху тези средства се дължат здравноосигурителни вноски.