В кои случаи се подава декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ

Декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ не се подава, в случаите когато физическите лица са получили само:

- доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември 2013 г. имат работодател по основно трудово правоотношение и той е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари 2014 г., и/или;

- доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември 2013 г. нямат работодател по основно трудово правоотношение или имат такъв, но той не е определил годишен размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения, ако са изпълнени едновременно следните условия:

а) данъкът върху общата годишна данъчна основа е равен на авансово удържания и

б) няма да ползват данъчни облекчения чрез подаване на годишна данъчна декларация; и/или;

-необлагаеми доходи, и/или; 

- доходи, облагаеми с окончателен данък по реда на глава шеста от ЗДДФЛ, с изключение на: 

- доходи на местни физически лица от дивиденти, ликвидационни дялове, лихви по депозити в търговски банки, допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот” от източници в чужбина, както и облагаемите доходи, придобити от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на търговски дружества в чужбина;

- доходи на чуждестранни лица в случаите когато са избрали да преизчисляват окончателния данък за доходи по чл. 37 от ЗДДФЛ.

Годишна данъчна декларация не се подава и в случаите, когато физическото лице е регистрирано като едноличен търговец, но през 2013 г. не е осъществявало стопанска дейност, не е придобило други доходи, подлежащи на деклариране в годишната данъчна декларация, и не са налице обстоятелства, които е длъжно да декларира (недвижима собственост в чужбина, получени и/или предоставени парични заеми и др.).